Начало - Деца и родители - Доц. д-р Апостолова: Над 500 аутисти са програмисти в Майкрософт

Доц. д-р Апостолова: Над 500 аутисти са програмисти в Майкрософт

Водим битка за ранна диагностика, за въвеждане на генетични тестове, казва ученият от Института по молекулярна биология

Доц. Апостолова   Маргарита Апостолова е доктор по биология, доцент в Института по молекулярна биология към БАН. Ръководи Лабораторията по медико-биологични изследвания. Специализирала е в чужбина. Научните й интереси са ориентирани към откриване на нови биомаркери за различни заболявания с помощта на съвременни геномни и
протеомни подходи и създаване на нови наноструктурирани биоматериали за тъканна регенерация.

– Доц. Апостолова, как родителите да разберат, че детето им е аутист?
– Реално самите родители не могат да поставят тази диагноза, но могат да да наблюдават различни промени в поведението на детето си, които обикновено се проявават във възрастта между 1 и 3 години. Свързани са с недостатъчно концетриране и визуално взаимодействие между родител и дете. Сигнал за отклонение от нормалното поведение са и и действия, които възрастните смятат, че не са конкретни и не бива да се извършват от едно детенце. Това все още не означава, че детето е аутист. Има различни видове тестове и в момента много неправителствени организации, които са най-силни в София, Пловдив и Варна, са разпространили тестове и въпроси, които са качили в интернет. Те могат да помогнат на родителите да се ориентират, когато забелязват промяна в поведението на детето си, за да потърсят специализирана помощ.
– Какви са тенденциите в последните години- увеличава ли се заболеваемостта?
– В България диагностиката на аутизма се извършва без наличието на стандартизирани протоколи за разлика от всички останали страни в света, предимно от САЩ и Европа. Тя се прави от медицински психиатър, детски лекар и логопед, а това е свързано с един доста продължителен период. Официалните данни за страната ни показват, че към 2008 година има около 16 000 деца с диагноза аутизъм. Различни източници обаче и неприключили клинични проучвания показват, че бройката е между 40 и 60 000. Проблемът е, че у нас няма официални регистри.
– Стряскаща ли е тази бройка?
– Не е, защото тези деца могат да бъдат асоциирани и социално реализирани с много голяма помощ на обществето и на държавата. В никакъв случай не трябва да се плашим, виждайки дете с диагноза от аутистичния спектър на разстройството, още повече че такива деца могат да бъдат действително реализирани. Предпогалам, че началото на това ще се даде с гласуването на новиия Закон за народната просвета, в който са залегнали промени, касаещи децата със специални нужди с акцент върху децата с аутизъм.
– Създадени ли са у нас условия за тяхното лечение и интеграция?
– В България има много големи трудности не само за децата с аутизъм. Лечението на аутизма е трудно и изисква много средства, но не е невъзможно. Необходими са много грижи, разбиране от обществото и работодателите.
През 2008 година в София бе създаден първият Център за деца с аутизъм. Такъв вече има и във Варна. Надяваме се на успех. Проблемът идва и от това, че България не разполога със средства, които да насочи към технологични нужди и решения за диагностика на това заболяване. Защото благодарение на новите открититя на фундаменталната и практическа наука се създадоха панели от гени, които ако се изследват в много ранна детска възраст, могат да допринесат за изясняване на диагнозата на деца, за които допускаме, че имат отклонения от нормалното сензорно-когнитивно поведение. За съжаление в България това реално не се прави към момента.
При установена диагноза на по-късен етап има ли методи на лечение, подобряване на състоянието и какви са те? Къде родителите могат да потърсят помощ?
– Родителите могат да потърсят помощ в неврологичните и психиатрични клиники, които се занивамат с диагностика на деца. Има такива методи, които са свързани с адаптиране и обучаване на тези деца, защото те де факто просто виждат света различно, така както ние не го виждаме. Има много добри постижения в науката, има различни храни и диети, които помагат, но реално лекарство, което да излекува детето от аутизма, няма към момента. При аутизма има нарушения в имунната система, в гастроинтестиналния тракт, в някои метаболитни процеси. Затова се налага специален хранителен режим.
Родителите могат да намерят много информация в нета, защото все повече обществото и държавата се ангажират с този проблем. Родителите не трябва да се страхуват да задава въпроси, защото колкото по-рано започне приобщаването на детето аутист и специализираната работа с него, толкова по-рано то ще може да възприеме околния свят. Пътят е труден и много дълъг, но това не значи, че детето няма да се адаптира.
Един много голям проблем в момента е, че няма подготвени преподаватели за работа с този тип деца. Надявам се, че с промените в стандартите за обучение на деца със специализирани нужди и това ще се постигне, защото светът предпочита тези деца да ходят в нормални училища. Те трябва да бъдат разбрани и от съучениците си, децата в класа трябва да имат възпитанието да ги премат. Когато в класа има такива деца, би трябвало да има допълнителен преподавател, който да се занивама с тях. Родителите често се страхуват да пуснат децата си на училище, защото съществуват конфликти. Искаме да направим курсове за родители, за ученици и за хората, които имат контакти с такива деца.
– Докъде сте стигнали в тази битка?
– Това, което мога да кажа като молекулярен биолог, е на генетично ниво и е свързано с диагностиката. Панелите за диагностика дават много голяма надежда. В България миналата година започнаха предложенията за промени в законите. Колкото по-бързо те минат през Народното събрание и се гласуват съответните наредби, толкова по-бърз ще бъде ефектът за децата. Този период едва ли ще е по-малък от 2 години.
– За какви точно промени настоявате?
– Нашата битка е за създаване на стандартизиран протокол за диагтностика на деца с аутизъм. Не само за генетичните изследвания. Светът използва една мултидисципрлинарна група лекари, които поставят диагнозата. Освен генетик в тази група има токсиколог, а в България това го няма. Време е да приемем примера на развитите страни, защото той е показал успех. Заслужава си. В света аутистите са добре приети в обществото и много добре реализирани, тъй като те имат специфични гениални способности. Много от програмистите на Майкрософт, над 500, са аутисти.

Адриана Йорданова

Коментари

Преминете на горе