Деца и родители

Доц. д-р Апостолова: Над 500 аутисти са програмисти в Майкрософт

Водим битка за ранна диагностика, за въвеждане на генетични тестове, казва ученият от Института по молекулярна биология

Доц. Апостолова   Маргарита Апостолова е доктор по биология, доцент в Института по молекулярна биология към БАН. Ръководи Лабораторията по медико-биологични изследвания. Специализирала е в чужбина. Научните й интереси са ориентирани към откриване на нови биомаркери за различни заболявания с помощта на съвременни геномни и
протеомни подходи и създаване на нови наноструктурирани биоматериали за тъканна регенерация.

– Доц. Апостолова, как родителите да разберат, че детето им е аутист?
– Реално самите родители не могат да поставят тази диагноза, но могат да да наблюдават различни промени в поведението на детето си, които обикновено се проявават във възрастта между 1 и 3 години. Свързани са с недостатъчно концетриране и визуално взаимодействие между родител и дете. Сигнал за отклонение от нормалното поведение са и и действия, които възрастните смятат, че не са конкретни и не бива да се извършват от едно детенце. Това все още не означава, че детето е аутист. Има различни видове тестове и в момента много неправителствени организации, които са най-силни в София, Пловдив и Варна, са разпространили тестове и въпроси, които са качили в интернет. Те могат да помогнат на родителите да се ориентират, когато забелязват промяна в поведението на детето си, за да потърсят специализирана помощ.
– Какви са тенденциите в последните години- увеличава ли се заболеваемостта?
– В България диагностиката на аутизма се извършва без наличието на стандартизирани протоколи за разлика от всички останали страни в света, предимно от САЩ и Европа. Тя се прави от медицински психиатър, детски лекар и логопед, а това е свързано с един доста продължителен период. Официалните данни за страната ни показват, че към 2008 година има около 16 000 деца с диагноза аутизъм. Различни източници обаче и неприключили клинични проучвания показват, че бройката е между 40 и 60 000. Проблемът е, че у нас няма официални регистри.
– Стряскаща ли е тази бройка?
– Не е, защото тези деца могат да бъдат асоциирани и социално реализирани с много голяма помощ на обществето и на държавата. В никакъв случай не трябва да се плашим, виждайки дете с диагноза от аутистичния спектър на разстройството, още повече че такива деца могат да бъдат действително реализирани. Предпогалам, че началото на това ще се даде с гласуването на новиия Закон за народната просвета, в който са залегнали промени, касаещи децата със специални нужди с акцент върху децата с аутизъм.
– Създадени ли са у нас условия за тяхното лечение и интеграция?
– В България има много големи трудности не само за децата с аутизъм. Лечението на аутизма е трудно и изисква много средства, но не е невъзможно. Необходими са много грижи, разбиране от обществото и работодателите.
През 2008 година в София бе създаден първият Център за деца с аутизъм. Такъв вече има и във Варна. Надяваме се на успех. Проблемът идва и от това, че България не разполога със средства, които да насочи към технологични нужди и решения за диагностика на това заболяване. Защото благодарение на новите открититя на фундаменталната и практическа наука се създадоха панели от гени, които ако се изследват в много ранна детска възраст, могат да допринесат за изясняване на диагнозата на деца, за които допускаме, че имат отклонения от нормалното сензорно-когнитивно поведение. За съжаление в България това реално не се прави към момента.
При установена диагноза на по-късен етап има ли методи на лечение, подобряване на състоянието и какви са те? Къде родителите могат да потърсят помощ?
– Родителите могат да потърсят помощ в неврологичните и психиатрични клиники, които се занивамат с диагностика на деца. Има такива методи, които са свързани с адаптиране и обучаване на тези деца, защото те де факто просто виждат света различно, така както ние не го виждаме. Има много добри постижения в науката, има различни храни и диети, които помагат, но реално лекарство, което да излекува детето от аутизма, няма към момента. При аутизма има нарушения в имунната система, в гастроинтестиналния тракт, в някои метаболитни процеси. Затова се налага специален хранителен режим.
Родителите могат да намерят много информация в нета, защото все повече обществото и държавата се ангажират с този проблем. Родителите не трябва да се страхуват да задава въпроси, защото колкото по-рано започне приобщаването на детето аутист и специализираната работа с него, толкова по-рано то ще може да възприеме околния свят. Пътят е труден и много дълъг, но това не значи, че детето няма да се адаптира.
Един много голям проблем в момента е, че няма подготвени преподаватели за работа с този тип деца. Надявам се, че с промените в стандартите за обучение на деца със специализирани нужди и това ще се постигне, защото светът предпочита тези деца да ходят в нормални училища. Те трябва да бъдат разбрани и от съучениците си, децата в класа трябва да имат възпитанието да ги премат. Когато в класа има такива деца, би трябвало да има допълнителен преподавател, който да се занивама с тях. Родителите често се страхуват да пуснат децата си на училище, защото съществуват конфликти. Искаме да направим курсове за родители, за ученици и за хората, които имат контакти с такива деца.
– Докъде сте стигнали в тази битка?
– Това, което мога да кажа като молекулярен биолог, е на генетично ниво и е свързано с диагностиката. Панелите за диагностика дават много голяма надежда. В България миналата година започнаха предложенията за промени в законите. Колкото по-бързо те минат през Народното събрание и се гласуват съответните наредби, толкова по-бърз ще бъде ефектът за децата. Този период едва ли ще е по-малък от 2 години.
– За какви точно промени настоявате?
– Нашата битка е за създаване на стандартизиран протокол за диагтностика на деца с аутизъм. Не само за генетичните изследвания. Светът използва една мултидисципрлинарна група лекари, които поставят диагнозата. Освен генетик в тази група има токсиколог, а в България това го няма. Време е да приемем примера на развитите страни, защото той е показал успех. Заслужава си. В света аутистите са добре приети в обществото и много добре реализирани, тъй като те имат специфични гениални способности. Много от програмистите на Майкрософт, над 500, са аутисти.

Адриана Йорданова

Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker