Начало - От природата - Гъбата комбуча е истинска биохимична лаборатория
Гъбата комбуча е истинска биохимична лаборатория

Гъбата комбуча е истинска биохимична лаборатория

Заради уникалните й детоксикиращи свойства древните китайци я нарекли елексир на безсмъртието.

 

Комбуча

Комбуча

Комбуча. Прави сте, ако думата ви звучи японски. В превод от този език означава  чай  от водорасли. Комбуча всъщност е чудотворна гъба, вид плесен, която живее и се размножава в сладък чай, откъдето идва и нейното име – чаена гъба. 250 години преди Христа хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай, която наричали елексир на безсмъртието. После напитката се разпространила в цяла Азия, а от там „прескочила” и до Русия. Там станала известна като чаен квас, а след това била популяризирана в Европа и Америка. Всички били категорични, че камбуча чаят има изключителни здравословни качества и редовната му консумация е гаранция за дълъг живот.

Ако наистина е така, защо днес комбуча не е популярна? Отговорът е прост – фокусирането на човечеството към нови продукти постепенно измества природните средства. Въпреки това все повече хора осъзнават лечебната сила на природата и се стремят да се възползват от нея. Затова и чрез тази статия ще се опитаме да обясним защо, как и какво уникалната гъба лекува.

Комбуча е биохимична лаборатория. Затова терапевтичните ползи от чаената гъба са широки. Комбуча живее в сладък чай и се храни със захарта в него. При това се извършват окислително-ферментационни процеси, при които се произвеждат глюкуронова киселина,  млечна киселина, витамини, аминокиселини, антибиотични вещества и други полезни вещества.

Чаената гъба представлява плосък диск желатоидна маса в твърда мрежеста мембрана. Гъбният диск отначало се разстила върху повърхността на чая и след това се удебелява в процеса на зреене.  Ако се грижим добре за гъбата, тя се развива и размножава безпроблемно. Микроорганизмите, които съставляват гъбата комбуча, са: Acetobacter, Brettanomices bruxellensis, Candida stellata, Schizosaccharomyces pombe, Torulaspora delbrueckii, Zugosaccharomyces bailii. Симбиозата между тях е причина за образуването на този своеобразен „килим” по повърхността на чая. В резултат на биохимичните процеси, които протичат, чаят се превръща в приятно кисела газирана напитка,  с вкус на леко искрящо вино или крушов сок.  Именно в нея се съдържат всички полезни съставки, заради които наричат комбуча – чудотворната гъба.

Субстанциите на комбучата, се възприемат без проблеми от човешкото тяло. Напитката от комбуча е мощна клетъчна храна и точно защото действа на клетъчно ниво има толкова добър и цялостен положителен ефект върху организма, а не само върху един или друг орган.

Комбуча

Комбуча

Медицински изследвания показват, че комбуча може да възстанови нормалното състояние на клетъчната мембрана.  Действа като детоксикатор, антиоксидант, алкализатор, като природен пробиотик. Напитката от комбуча може да повлияе положително лечението на редица оплаквания и  болести: възпаление на ставите, сърдечен инфаркт, хемороиди, предменструален синдром, симптомите на менопаузата. Тя е идеално средство срещу запек и за регулиране на храносмилателната система. Активира метаболизма, намалява образуването на камъни в бъбреците и жлъчката и подобрява техните функции, има благотворен ефект при диабет и затлъстяване.  В същото време комбуча поддържа жизнения тонус, подобрява психическите и умствени способности. Твърди се, че напитката дори стопира развитието на атеросклерозата при възрастни хора. Френски имунолози подчертават антибиотичното и антивирусно действие на комбуча.

Ефектът от ферментиралия чай се появява доста бързо. Той действа предимно чрез детоксикацията на целия организъм и на кръвта. По тази причина се препоръчва при лицеви кожни обриви.

Известната д-р Мария Папазова  изтъква ползите от него при лечението на ревматизъм, подагра, болки в крайниците, проблеми на храносимилателния тракт и особено на червата. Подчертава, че високото съдържание на естествени витамини и хормоналния ефект подобряват общото състояние на организма.

Най-задълбочена и подробна информация за свойствата на комбуча и техните ефекти върху нашето здраве може да се намери в книгата на Гюнтер Франк „Комбуча- здравословно питие и природен лек от Далечния Изток”, която синтезинра дългогодишните му наблюдения и изследвания.

Глюкуроновата киселина- царица на детоксикацията. Именно тази киселина е трасмитер на токсините извън тялото. Към нея те се „прикачват” и през бъбреците чрез урината се изхврълят. Този процес на „прикачване” е форма на биотрансформация. Чрез нея ендогенни /вътрешни/ и чужди на тялото вещества се свързват с глюкуроновата киселина в глюкуроноиди.

През  1961 година д-р  Валентин Кьолер придизвиква дискусия върху терапевтичната употреба на глюкуроновата киселина  със статията „ Глюкуроновата киселина дава надежда на раково болните”. В нея д-р Кьолер съобщава за окуражителни резултати при болни от рак след употреба на глюкуронова киселина.  Обяснава ефекта й с повишаване на защитните механизми на тялото и продукцията на интерферон.

Впрочем бившият американски президент Роналд Регън, изправен пред жестоката диагноза рак на дебелото черво, пикочния мехур и носа, през 1982 година посяга към комбуча. Чаяната гъба му изпращат японци с пожелание за бързо оздравяване.  Твърди се, че именно след терапията с нея, той се възстановява. А фактът, че доживява до дъбока старост, със сигурност не е случайност.

Д-р Кьолер отбелязва също изненадващия успех при лечение на болни дървета. Различни институции са правили научни опити за решаване на проблема с умиращите дървета. Чрез комбиниране на хранителни вещества, микроелементи и йони на тежки метали градивният процес бил активиран или ускорен. Способността на глюкуроновата киселина да влиза в комбинация както с чужди, така и с ендогенни токсични вещества, довежда до защита растителната клетка. Над 200 вещества могат да се обезвредят по този начин , вкл. тези, които се съдържат в киселинните и радиоактивни дъждове, както и срен двуокис, нитрати, озон. Според изследването на д-р Кьолер защитната активност, свързана с глюкуроновата киселина запазва генетичната информация на растението от смущения на растежа или предизвиква тяхното възстановяване в по-нататъшния растеж.

Когато процесите на градеж и разграждане в човешкия метаболизъм се поддържат на оптимално ниво чрез приемане на малки дози глюкуронова киселина от питието комбуча, то това е една прекрасна профилактика на организма. Детоксикиращата роля на тази киселина стои в основата на здравните ефекти на комбуча.

Въпреки че е кисела, напитката от чай и комбуча алкализира кръвта и нормализа нейното pH.

Гъбата има силни антисептични свойства. Чаят прочиства жлезната система, неутрализира пикочната киселина и я изхвърля. Поради това той е лек против подагра, ревматизъм, артрит, чревна дисбактериоза, метаболитни проблеми и дори рак в начален стадий.

В списанието „Практична лечебна наука” д-р Рудолф Скленар от Оберхесен съобщава през 1964 година глюкуроновата, млечната киселини и витамините в чая комбуча са ефикасна терапия за матеболитни заболявания, тъй като унищожават вредните микроорганизми /вируси, бактерии и гъбички/, разтварят  отпадни продукти и вредни депозити като пикочна киселина, холестерол.

Някои от оздравителните действия на комбуча не са напълно изследвани, но други нейни механизми на действие са научно и експериментално доказани: например регулирането на чревната флора, укрепването на клетката, детоксикацията и елиминирането на отпадъците, хароминизирането на метаболизма, антибиотичният ефект и корекцията на pH баланса.

Затова въз основа на лековитата гъба са създадени капсули Комбуча, обогатени с витамините С и Е и с провитамин А. Те са за тези, които не се наемат да се ангажират в домашни условия да отглеждат комбуча. Дали капсулите имат същия ефект като ферментиралия чай, не се наемаме да твърдим. Все пак трябва да се знае, че комбуча преди всичко е прекрасно средство за профилактика и лечение на леки форми на цитираните заболявания. Чаят комбуча може да бъде допълваща терапия, така че нашият съвет е болните да не пренебрегват медицинските назначения и да не пренебрегват лекарския контрол.

 

Как да си приготвим чай от комбуча у дома?

Необходими продукти:

Комбуча, фермент

Бяла захар / 70-100 гр. на литър вода/

2 ч. лъжички / 2 пакетчета/ зелен или черен чай на литър вода

Други необходими неща: тенджера 2-4-литрова,  1 или повече стъклени буркани според количеството течност, ленена или памучна кърпа, може и салфетка, ластиче. За препоръчване е първо да се направят 2 литра.

Начин на приготвяне: Във врящата вода слагаме чая. Запарваме го за 15 минути. След това го прецеждаме през пластмасова цедка или просто изваждаме пакетчетата.  После добавяме захарта и я разбъркваме до разтваряне. Когато чаят изтине до около 20-25 градуса, го преливаме в буркана. В него добавяме гъбата заедно с течността, с която сме я получили. При всички следващи случаи от старата течност оставяме около 1/10, която прибавяме към новия чай.  След това плътно покриваме гърлото на буркана с памучна или хартиена салфетка и стягаме с ластичето. Оставяме следващите 8-12 дни чаят да ферментира. Ферментацията зависи от температурата, при топло време, тя се ускорява. Важно е да се знае, че температурата на течността не била дапада под 20 градуса и да се качва над 30. Бурканът да не се излага на директна слънчева светлина.

По време на ферментацията дрождите разграждат захарта и се отделя въглероден диоксид, органични киселини и други компаненти. Разтворът в началото е сладък, но с разграждане на захарта, сладостта му намалява. Ако предпочитате питито да е леко сладко, ферментацията трябва да се спре по-рано.

Когато чаят стигне ниво на киселинност 2,7-3,2, гъбата се изважда и изплаква с вода. След това се прави нов чай и гъбата се връща в него, за да започне нова процедура на ферментация.

А вече ферментиралия чай от стария буркан се налива в бутилки, но не и с метални капачки. След това напитката зрее още 5 дни. В затворените бутилки може да се запази месеци, ако се съхранява в хладилник.

Пие се три пъти на ден по една кафена чашка на гладно. Наздраве!

Коментари

Преминете на горе