Медицината

Лада Андреева: Ако приемате антибиотик, задължително включете и пробиотик

Пробиотиците през зимните месеци са добър имуностимулатор

Дългосрочният прием на пробиотици има благоприятен ефект
Дългосрочният прием на пробиотици има благоприятен ефект

Интересна е историята на пробиотиците още преди да бъдат наречени така.

В публикацията си Soured Milk and Pure Cultures of Lactic Acid Bacilli in the Treatment of Disease още през 1909 г. George Hershell описва идеята, че ферментиралите млечни продукти могат да се използват за предотвратяване на „автоинтоксикация и чревна ферментация”.

Иля Мечников, професор в Pasteur Institute в Париж, е бил убеден, че „хората могат, заменяйки протеолитичните бактерии, отговорни за автоинтоксикацията, с полезна флора, да удължат живота си до 120-130 години”.

В началото на 20-и век във Великобритания се е продавало „Млечно средство на Мечников”, което съдържало „надеждна култура от бацила на Massol”. Последният е швейцарски учен, в чиято лаборатория в Женева българският учен Стамен Григоров през 1905 г. изолира от ферментирало българско мляко специален щам млечнокисела бактерия и й дава името Lactobacilicus Bulgaricus. Днес официалното му име е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905 – един от микроорганизмите, предизвикващи образуването на кисело мляко.

Пробиотик („за живота”) – по определение на Световната здравна организация пробиотиците са живи микроорганизми, които приети в адекватни количества, имат благоприятни ефекти в гостоприемника.

Източници на пробиотици са ферментирали млечни продукти (кисело мляко) и хранителни добавки.

Пребиотик („преди живота”) – т. нар. „храна на пробиотиците” – несмилаеми въглехидрати, които стимулират растежа и/или активността на пробиотиците в червата (инсулин, олигозахариди).

Естествени източници на пребиотици са:

  • растения (фруктозосъдържащи олигозахариди) – артишок, жито, соя, ечемик;
  • женска коластра и кърма (галактозосъдържащи олигозахариди).

Синбиотик – това е синергичната комбинация от пре- и пробиотици в една лекарствена форма.

Най-често използваните пробиотици са представители на Lactobacilicus или Bifidobacterium, както и някои дрождиSaccharomyces boulardii.

Основно пробиотиците влияят върху чревната лигавица, т. нар. добро чревно здраве, с което възпрепятстват развитието на патогенни микроорганизми и навлизането им в организма. Доброто състояние на чревната лигавица е предпоставка за оптимална резорбция на редица вещества.

В медицината пробиотичните смеси се прилагат при:

  • антибиотик – асоциирана диария (антибиотик и пробиотик не трябва да се приемат едновременно, необходима е поне 2 часа разлика между приемите им);
  • синдром на „лесно раздразнимото черво”;
  • инфекциозни гастроентерити, вкл. и ротавирусни инфекции;
  • възпалителни чревни заболявания.

Данни от изследвания подкрепят прилагането на Lactobacillus rhamnosus за превенция, но не и за лечение на деца с атипичен дерматит. Става дума за деца с фамилна анамнеза за алергични заболявания, които са приемали пробиотици през първите 6 месеца от раждането, което намалява риска от развитието на атопичен дерматит. Това обаче не може да се твърди за респираторните алергии – сенна хрема, алергична астма, както и за останалите алергии в детска възраст.

Пробиотиците се изследват още в следните области:

  • имунология – промени в имунния отговор;
  • онкология – антиоксиданти инхибират превръщането на жлъчните киселини в канцерогенни вторични жлъчни киселини, като превенция от колоректален карцином.

Фармацевтите от Аптеки „Астра” съветваме приемът на антибиотици да бъде комбиниран с прием на пробиотични смеси. Това е много важно при определени групи антибиотици, чийто прием често води до диария и храносмилателни проблеми.

Много удачен е приемът на пробиотици през зимните месеци като добър имуностимулатор. Доказано е, че приложението на L. acidophilus самостоятелно или в комбинация с Bifidobacterium през есенно-зимния период намалява честотата на прием на антибиотици, тежестта и продължителността на хремата, кашлицата, високата температура, отсъствието от детска градина/училище.

Препоръчваме приемът на про- и пребиотици и при хора, които пътуват или им предстои смяна на хранителен режим.

Лечението на гастроентерити в детска възраст задължително трябва да включва пробиотик – както в острата фаза, така и след това за нормализиране на чревната флора.

Дългосрочният прием на пробиотици има благоприятен ефект при пациенти с Helicobacter pylori (най-честият причинител на гастрит и язва).

Важното е пробиотиците да не се приемат с много горещи, респ. студени храни и напитки.

Продуктите с про- и пребиотици на българския фармацевтичен пазар се различават по:

  • лекарствена форма – таблетка, капсула, прах;
  • брой пробиотични щамове;
  • количество бактерии;
  • технология на производство, което осигурява различна устойчивост на топлина, на стомашни киселини.

Най-използвани продукти, съдържащи синбиотици са налични в Аптеки „Астра”.

Източници:

Статии от списание MD/spisaniemd.bg:
1. Пробиотиците са ефективни при най-честите инфeкции в детска възраст /01.12.2010/MD
2. Пробиотиците имат добър ефект срещу Helicobacter pylori/01.05.2010
3. Тайните на българския бацил/01.03.2010

Магистър фармацевт Лада Андреева

 

Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker