Новини

Горещи вълни – тихият убиец

Горещи вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен.
Горещи вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен.

Когато чуем за метеорологични бедствия, най-често ги асоциираме с проливни дъждове, бури, урагани, торнада и т.н. екстремални явления и катастрофи. И някак незабелязани остават смъртните случаи по време на периоди на големи горещини или студове. А те са многократно повече – стотици и хиляди.

Горещи вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен.

През 2003 г. Западна Европа беше връхлетяна от такава гореща вълна с продължителност повече от две седмици и само във Франция смъртните случаи над обичайните за това време на годината бяха 70 000. Болшинството жертви бяха възрастни хора на 65 г., живеещ в големите градове. Горещото време в Москва през 2010 г. причини смърта на около 10 000 души, жегата в Чикаго от 1995 г. взе 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 г. уби повече от 600 души и доведе до над 16 000 спешни хоспитализации. Особено обезпокоителен е фактът, че случаите на горещи вълни зачестяват на фона на наблюдаваните  през последните десетилетия изменения в климата.

Съществуват различни дефиниции на термина „гореща вълна”. Това са периоди от най – малко 5 последователни дни, в които максималната дневна температура надвишава с 5 градуса средната максимална дневна температура на въздуха за сезона. Определено терминът се отнася за необичайно горещо време, доколкото температурите, нормални за горещ климат могат да се възприемат като гореща вълна при един по – хладен климат.

Знае се, че някои региони са по – често засягани от горещи вълни от други. Очаква се заради промените в климата, горещите вълни да увеличат своята честота, интензивност и продължителност. През 2030 г., според един от сценариите за изменение на климата, който не предвижда намаление на емисиите, над 400 души годишно ще загиват от жегите само в градовете Атина, Париж, Рим и Будапеща.

Най–рисковите за нахлувания на топъл въздух региони в България са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора (в Южна България), Плевен, Русе, Велико Търново (в Северна България), а феноменът, който преди е бил характерен основно за южните части на страната, вече може да бъде регистриран, макар и рядко, и в останалите региони.

Изследванията показват, че повечето смъртни случаи при горещи вълни са в районите на големите градове. В градовете обикновено е по – топло в сравнение с извънградските райони, като разликата в температурите може да достигне и надмине 10 градуса.

Рискови фактори при горещо време

Някои хора са по – уязвими при гореща вълна в сравнение с други. Това може да се дължи както на индивидуална чувствителност към горещината, свързана с адаптацията и социално – икономическия статус, така и на възраст, физическо състояние, пол, аклиматизация, поведение, тегло, заболяване. Самостоятелно или в комбинация, тези фактори могат да определят нивото на чувствителност към високите температури и в съчетание с излагането на топлина да определят индивидуалната чувствителност към горещото време. Значение оказват поведенчески фактори като време, прекарано на открито, облеклото, инфраструктурата и др.

Напредналата възраст представлява един от най – значимите рискови фактори за летален изход, свързан с горещините в развитите страни, като следствие от все по – големия процент възрастно население. В топла среда организмът регулира своята топлинна продукция чрез разширение на кръвоносните съдове в кожата и крайниците. За отнемане на топлина от тялото най – голяма роля играе отделянето на пот, а е доказано, че в остаряващия организъм отделянето на пот е затормозено и количеството й е намалено. В резултат температурата на тялото в горещо време се повишава значително по – рязко, в сравнение с млади хора. Това означава, че старите хора, извършвайки физическа работа в горещо време, са изложени на по – висок риск от топлинен удар заради по – малко адаптираната кръвоносна циркулация. Този факт не бива да се пренебрегва през летните дни, когато, макар работата на открито никога да не свършва, е необходимо поне в следобедните часовете да не се стои навън.

От високите температури следва да се пазят хората със сърдечни, белодробни, бъбречни заболявания, диабет, психични разстройства, анемия, както и тези с наднормено тегло и затлъстяване, високо кръвно налягане и всяко състояние на повишена телесна температура. Излагането на топлина следва да избягват и претърпелите слънчево изгаряне.

Според някои проучвания жените са по – малко толерантни към горещините от мъжете. Приемът на някои лекарства накърнява способността на тялото да се справя с високата температура. Такива са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане като бета блокери и вазоконстриктори, антидепресанти и  невролептици. В тази група попадат и таблетките за отслабване и наркотичните вещества, като кокаин и амфетамини.

На по–голям риск са изложени също:

  • Живеещите в големите градове, където се наблюдава ефектът на „градския топъл остров”
  • Живеещите на последните етажи
  • Живеещи в жилища с недобра изолация
  • Занимаващите се с интензивна физическа активност на открито
  • Хора, работещи в помещения без климатици
  • Хора, работещи на открито
  • Бебета, малки деца, бременни жени
  • Хора, намиращи се под влиянието на наркотици или алкохол
  • Бездомни хора

Какви мерки могат да се вземат в условията на аномално горещо време?

  • През деня затваряйте прозорците, а през нощта ги отворете, когато температурата навън е по – ниска.
  • Известно облекчение могат да представляват вентилаторите, но когато температурата на въздуха надвишава 35 градуса те не могат да ни помогнат да се охладим. В тези случаи е необходимо да се пие много вода и да се избягват сладките напитки и алкохола. Друг трик е поставянето пред вентилатора на купа с лед.
  • Старайте се да не излизате на улицата в най – горещото време от денонощието. Имайте предвид, че обикновено най – високата температура на въздуха се измерва около 14 часа.
  • Избягвайте интензивно физическо натоварване.
  • Не оставяйте децата и животните в паркираните автомобили.
  • Вземайте прохладен душ или вана.
  • Може да се правят и хладни компреси или обтривания, краката да се потопят в хладка вода и т.н.
  • Носете леко и свободно облекло от естествени тъкани. Излизайте навън с широкопола шапка и слънчеви очила.

Обърнете се за помощ, ако почувствате виене на свят, слабост, болезнени мускулни спазми, тревога или силна жажда и главоболие. Постарайте се бързо да преминете в прохладно помещение, измерете температурата на тялото и пийте вода, айрян или плодов сок, за да наваксате загубата на течности.

Източник: РЗИ, отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“

Горещи вълни – тихият убиец
Горещи вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен.
Здраве да е
Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker