Начало - Деца и родители - Приключение с Николета /но не Лозанова/

Приключение с Николета /но не Лозанова/

news__30b49b51d87a63de7795126d29a14d25Тя е само на два месеца. Малко бяло бебе с все още неизбистрен цвят на очите. Когато я видях за пръв път, спеше в розовото си одеялце. Гушната в майка си – доста мургава, но красива ромка, приседнала на земята до 9-и сектор на Софийската автогара. Чакаме автобуса за Русе. Първото, което си помислих, е, че аз като минавах през този период и с двете си бебета, в никакъв случай нямаше да тръгна на път, камо ли в претъпкан до дупка автобус с 52-ма души „на борда”. Не акцентирам изобщо на факта, че возилото пътуваше всъщност до Дулово, закъдето 100% от пътниците бяха роми.

Но както и да е. Връщам се на бялото бебе със смуглата майка. В този момент се появява мургавият татко с енергийна напитка в ръка /от най-вредните/. Носи я на майката. Тя отпива, докато пуши страстно цигарата си, а бебето кротко спи в скута й… Иде ми да я плесна през устата и тая цигара да изхвърчи оттам, толкова ми стана криво, че детето е принудено да диша тази отрова.  Вместо това отвръщам глава.

Автобусът пристига. Докато се качвам, се чудя как 5 часа ще успея да медитирам, за да се откъсна от цялата тази ситуация и как повече кракът ми няма да стъпи в подобен транспорт… и изобщо не подозирам, че ми предстои важен урок. От тези: да бъдеш или да не бъдеш. Поредният в живота ми.

131e77760Автобусът потегля, а жената с бебето е точно пред мен на предпоследното 42-43-о място. На съседната седалка е младият мургав татко, който видимо има намерение да си подремне, настанил се удобно. Тъкмо решавам и аз да затворя очи, за да си спестя /поне докато е светло/ гледката и забелязвам, че детето се е вторачило в мен. Гледа ме от предната седалка и се смее.  Майка му и тя усмихната го пита на чист български: „Какво се кокориш на леличката? Ти си послушно бебе, нали, сега няма да привличаме вниманието…”, започва нежно да говори ромката. И да си призная почти й се зарадвах, че с толкова топлина и любов започна да обгрижва детето, когато изведнъж се сещам как е налапала цигарата почти до лицето на момиченцето и отпива от енергийната напитка. Май медитация няма да има. Решавам, че трябва да намеря начин и да споделя опита си с нея, а тя ако иска да чуе. Не мога да стоя дълго безучастно. Все пак решавам, че още известно време ще наблюдавам кротко и отблизо как младата ромка се грижи за бебето си. Може пък и аз да науча нещо от нея, знае ли човек?

В първия един час детето беше доста спокойно и макар че не спеше, почти никой в автобуса от предните седалки не разбра, че има бебе. Към 16 часа следобяд явно огладня и се размрънка, но майка му упорито му подаваше биберона, който според мен беше пълен вече с достатъчно бактерии като гледах как се подхвърля насам-натам. Момиченцето го засмукваше бързо и лакомо, но щом нищо не пускаше, го изплюваше и надаваше вой. Тогава майката подаде на бащата пътната чанта, за да приготви млякото. Направо се ококорих, когато таткото извади голямо пластмасово шише с айрян и започна да налива в обикновено бебешко шише с биберон. Едва ли е преварено? Но това като гледам е най-малкият проблем. Двумесечното бебе жадно започва да пие и да си мляска сладко, явно не му е за пръв път. Изпи си млякото, но не му стигна, наляха допълнително. И него изцока. Смениха му памперса и пак му дадоха мръсния /поне според мен/ биберон.

Цигарите определено са враг на майки с бебета

Цигарите определено са враг на майки с бебета

Стигнахме до Обнова. Имам много въпроси. И твърдо съм решена да ги задам. Колко ми коства това да не е назидателно, само аз си знам. Особено след като видях, че майката пак запали цигара, този път с дълго кафе. Останала за малко без таткото, който разговаря с други мургави пътници, решавам да атакувам. Приближавам се и усмихнато питам как се казва малката.

–         Николета! – отговаря майката с усмивка.

Щях да се тупна по главата, трябваше да предположа, че или е някое нашумяло име от сериал, или на някоя хубавица като Лозанова. Приключвам с тези мисли, няма време. Отбелязвам, че добре си похапва малката и питам майка й, защо не я кърми, та бебето е само на два месеца.

–         А, как? Срам ме е, пред хората…

Обяснявам й, че това е най-прекрасното и най-нормалното нещо на света, една майка да кърми детето си, дори и пред чужди хора. А и може да се прикрие, стига да има желание… Но ромката настоява, че бебето не обичало да суче, харесвало повече киселото мляко. Това в шишето не било айрян, а „Верея” – разредено кисело мляко, с което бебето бързо наддавало. И докторът й бил казал, че по-добре кисело, вместо адаптирано. А и по-евтино… А докторът е от София, както и майката. Бащата бил русенец и отивали на гости в родния му край, бабата и дядото да видели бебето. Прекъсвам тази история, за да се опитам да я накарам за последно да ме чуе. Без капка укор в гласа си, я моля поне да не пуши като е с детето на ръце и като го кърми още, споделям защо това е много вредно и предавам собствения си опит с двете си дъщери – а тя само допълва – да са ти живи и здрави! Но бялото Marlboro нямало да го спре, и без това кърмата й намаляла, а и нали има кисело мляко… „Верея”.

Оглеждаме се с ромката една в друга. Аз на 33. Тя вероятно два пъти по-млада. Аз бяла, с изправена коса и костюм. Тя мургава къдравелка с блузка с лутурки. Аз със солети, тя с цигара в уста… Но и двете майки.

Качваме се в автобуса и осъзнавам, че май не се справих много добре с намерението си да преобърна мирогледа й. Вече е към 18 часа, а навън се стъмни. И книгата на Букай, която ми даде сестра ми, не успях да дочета… И без това ги пише на конвейер, както каза един друг пътник рано сутринта в обратната посока.

Та от Обнова до Русе малката Николета вече показа характер. Не спря да реве и майка й не спря да я успокоява, но безуспешно. Предположи, че плаче много, защото било тъмно. Намесва се и друг пътник със съвети. Интелигентен млад мъж, който обяснява, че също има бебе и най-вероятно това са колики, които продължават до към края на третия месец. Аз пък се включвам със съвети за чайче от копър и анасон… А майката накрая ни изгледа и двамата умно и запита:

–         Кво е туй колики?

Да бъдеш или да не бъдеш?

Да бъдеш или да не бъдеш информиран?

Оставих момчето да й обяснява. Сега той беше влязъл в моята роля и явно също искаше да помогне. Аз потънах в мисли, докато бебето продължаваше да реве. Кое е по-добре –  да живееш образован, информиран и стресиран или да не знаеш какво е колики, да пушиш „Марлборо” и да си мислиш, че „Верея” е по-добрият вариант от кърмата. Да бъдеш или да не бъдеш?…

Пристигаме в Русе. Посреща ме съпругът ми, с него е и малката ми дъщеря, голямата по това време тренира. Николета я посреща цялата гара… Баби, дядовци, лели, вуйчовци, един след  друг я разнасят на ръце, още след слизането от автобуса. Чудех се да запозная ли дъщеря си с Николета…, но при това нашествие на голямата й рода, се отказвам. Качваме се в колата. Преди да отпътуваме виждам как и Николета и майка й се качват в колата на посрещачите си, заедно поне с още 7-8 човека. Натъпкани като сардели в изтърбушен Голф Двойка.

Последното, което си мисля преди да се отдам на моите близки е – Николета, пожелавам ти късмет!

Мария Иванова, София – Обнова -Русе

Коментари

Преминете на горе