МедицинатаНовини

Доц. Иван Гълъбов: Детските лекари са на изчезване, има спешна нужда от здравна стратегия

Все повече малчугани страдат от астма и диабет, замърсената околна среда и храненето отключват заболяванията

доц. Иван Гълъбов - педиатър
доц. Иван Гълъбов – педиатър

Доц. Иван Гълъбов е преподавател във Варненския медицински университет. Три мандата той оглавява катедрата по педиатрия, 5 години е бил главен лекар на университетска болница „Света Марина”. Има 40-годишен стаж в областта на детските болести и особено в областта на пулмологията. Част от професионалния му опит е свързан с онкохематологичните заболявания при децата.
Доц. Гълъбов бе е един от лекторите на педиатричната научно-практическа конференция, която в събота се проведе в Русе.

– Доц. Гълъбов, какво е състоянието на детското здравеопазване?
– Състоянието на детското здравеопазване не бих могъл да кажа, че е на много високо ниво. На първо място материално-техническата база е остаряла безвъзвратно, сградният фонд например е на 40-50 и повече години. Дори в столицата, където има два медицински факултета, няма модерна детска болница. В другите градове, където също има медицински факултети, базата също не е добра. Това е първото, което трябва да се направи. Другото е тежкото кадрово състояние.
– Има ли интерес от младите лекари към педиатрията?
– Интересът не е достатъчен, решението на всеки млад лекар какво да специализира се обуславя и от заплащането на труда. Заплащането на лекарите у нас е ниско, а още по-ниско е възнаграждението на педиатрите.
Детските лекари остават в периферията. Представете си, тази година към педиатрията в Софийска област се е насочил само един човек! Ако към това прибавим и факта, че лекари масово напускат страната, в т.ч. и педиатрите, които на Запад са едни от най-търсените, ясно е защо у нас в някои региони тези специалисти са дефицит. В Разград например има един педиатър пред пенсия, и един, който през май взе специалност. Това вече е сериозен проблем – в един областен град да са останали само двама педиатри!
– Какво трябва да се направи?
– Тези, които ни управляват, предлагат да се увеличи приемът за специалността „Педиатрия”. Но ако няма желаещи да я изучават, ефект няма да има. Необходими са и материални стимули. Ако в някои специалности възнагражденията са сравнително високи, то в педиатрията не е така. А педиатрията е много тежка като професия, защото се работи с
пациенти, които не могат да помогнат при овладяване на болестния процес, разчита се на сътрудничество само от страна на родителите и близките. Освен това детският организъм е много различен от този на възрастния, реакциите са много по- различни, много по-бурни и болестните процеси много бързо могат да се влошат. Заболеваемостта и смъртността в детската възраст са високи. Като съберем всички тези фактори, ясно е защо няма желаещи да специализират педиатрия.
Ако въпреки всичко решим въпроса по най-простия начин, като увеличим материалното възнаграждение и приемът за обучение се облекчи, нещата ще си дойдат на мястото, но без по-високо заплащане, няма да има специалисти.
– Има ли ръст на детската заболеваемост и кои болести преобладават в тази възраст?

– Ако говорим за острата заболеваемост, реално няма мърдане, тя е периодична. Но се забелязва следното: ако преди 30-40 години на преден план бяха заболяванията на храносмилателната система- диарии, разстройства и т.н., сега в световен мащаб излязоха заболяванията на дихателната система. 

– На какво се дължи това?

– По-доброто хигиенно състояние на населението ограничи инфекциозните заболявания, вкл. диариите и другите храносмилателни разстройства. Но за съжаление това не важи за хроничните заболявания, които през последните години се увеличават.
– Кои за причините за ръста на хроничните заболявания?

Надродният представител Светлана Ангелова също участва в Конференцията
Надродният представител Светлана Ангелова също участва в Конференцията

– Замърсеността на въздуха и условията, в които живеят малките деца. Затова във високоразвитите държави се обръща внимание на замърсеността на околната среда. Затова се говори отдавна, но сега отчетливо се казва, че високата замърсеност на околната среда води до астма, най-честото белодробно заболяване при малките пациенти. Преди тридесетина години астмата беше преди всичко болест на възрастните, а сега – на децата. 12 % от децата боледуват от астма, което никак не е малко.
– Алергените имат ли отношение?
– Да, интересното е, че вече наблюдаваме смесване на различни алергени поради мобилността и глобализацията. Неща, които навремето не можеха да бъдат алергени в България, сега са, тъй като имаме внос на продукти, които не са характерни за българските условия и са алергични за нашите деца. Не казваме, че не трябва да се внасят, но една от причините за новите алергени е тази мобилност. Факт е, че с урбанизирането на чистите територии, те се замърсяват и създават условия за развитие на алергиите, вкл. и на астмата. Затова се разбута структурата на заболеваемостта.
– Има ли друго хронично заболяване, което да бележи ръст сред децата?
– Детският диабет. Той се увеличи през последните години, тъй като това е заболяване на цивилизацията. Неговото увеличение се отдаваше на голямото урбанизиране, на промените в хранителните навици. Това е опростено мислене, вероятно има и много други съществени причини, но това е факт, който не бива де се подценява. Диабетът води до много сериозни и тежки усложнения, независимо че медицината много е напреднала, както в диагностиката, така и в лечението. Засега обаче няма окончателно лечение, а само такова, което да намали последиците от диабета и да ги отложи във времето. Вместо първите сериозни усложнения да се появят двадесетина години след неговото раждане, те се появяват след 30-40 години, което е добро постижение.
– Известно е , че освен с белодробните болести, сте се занимавал и онкохематологичните заболявания при децата. Увеличават ли се онкоболните деца напоследък?
– Да, увеличават се и то в световен мащаб. Някои винят за това Чернобил, ядрените централи въобще, но на мен ми се струва, че причините са комплексни.
– Начинът на живот, храненето може ли да са предпоставка за отключване на тези тежки заболявания?
– Вероятно, да. Храненето ни е доста променено от времето на бабите и дядовците ни. Голяма част от храните, които хората по света ядат, не са екологично чисти, защото се търси огромната производителност, растежът се стимулира с препарати, хормони, в растителната защита се използват много силни химикали. Освен това не е известно генномодифицираните храни до какво водят. Всички тези фактори имат влияние върху увеличаването на злокачествените заболявания
– България може ли да се похвали с добра преживяемост на онкоболните деца?
– Онкологичните заболявания не са лесни. У нас има 3 центъра за лечението на деца –в София, Пловдив и Варна. Добре е, че касата плаща, има лекарства за онкоболните деца, но когато се стигне до трансплантации там става по-сложно. Трансплантациите са тънък въпрос и затова се налага да се работи върху психоемоционалното съзнание на българина.
– Доц. Гълъбов, у нас обикновено първите симптоми на което и е да е заболяване се неглижират и до диагноза и адекватно лечение се стига, когато заболяването стане по-изявено. Какви са Вашите наблюдения?
– Неглижирането на проблема трябва да се признае, той е още една причина за увеличаването на заболеваемостта, вкл. и детската. Традиционните неудачи на българското здравеопазване водят до подценяване на здравните проблеми. Вярно, че преминаването от държавната към осигурителната система е труден процес, но ние не съумяхме да направим това бързо и елегантно, с най-малко сътресения. В момента нито една от двете системи не е осигурена добре финансово, а освен това има куп организационни проблеми. Няма да ги изброявам, защото всички са запознати с тях, само отново ще подчертая голямата опасност- изгубихме специалистите. Днес например в една от лекциите се каза, че за наблюдение на сърдечно-съдовите проблеми сред децата са нужни около 55-60 кардиолози в България, а те реално са наполовина. Същото важи за ендокринолозите, гастроентеролозите и другите тяснопрофилни специалисти. Затова се стига до там: майката търси специалист за детето си, него го няма, а когато бъде открит, се оказва, че трябва да се плати скъпо, защото той не работи с касата.

Кметът Пламен Стоилов откри Конференцията
Кметът Пламен Стоилов откри Конференцията

– През последните години смъртните случаи сред децата като че зачестиха?
– Детската смъртност в регионите на големите градове е на ниво почти като на Запад, но в малките градове и селата детската смъртност е висока – 4-5 пъти отколкото в областните центрове. Там тя е от 5 до 9 на 1000 родени деца, докато в селските райони е 26 на 1000, което е огромен проблем. А защото се получава така? Няма специалисти, малките райони са без кадри.
– Не може да се реагира бързо? Това ли е проблемът?
– Години наред градихме качествени специалисти, а сега допуснахме с един замах да бъдат унищожени. 600 лекари ежегодно изтичат от България и това е огромна загуба за нашата държава. Да направиш от един млад човек лекар и качествен специалист е страхотна инвестиция, държавата си позволява с лекота да губи тази инвестиция. В момента ние сме една люпилня на кадри, с които подхранваме Западна Европа. Ако не се справим с това и не направим стратегия за развитието на здравеопазването, след десетина години няма да има кой да ни лекува. Най-важното, ще повторим формулата, за която говореше полският президент: „Ние дълго време не увеличавахме заплатите на лекарите, а когато ги увеличихме, нямаше на кого да увеличаваме заплатите, те бяха заминали.” Същото се получава и в България, но никой не обръща сериозно внимание на това. Здравеопазването трябва да го изведем като приоритет.
– Заговори се за 2 % допълнителна здравна осигуровка. Вярвате ли, че това ще подобри здравеопазването?
– Не смятам, че това ще реши проблемите. Първо трябва експертите да създадат една стройна и ясна система, да се направи списък на специалистите – кой на каква възраст е, колко души и кога ще се пенсионират, колко ще изчезнат по естествени причини, защото само така ще знаем колко лекари трябва да произведем годишно. Освен това е важно да знаем колко и кои са специалистите, колко от тях се занимават с деца. Сега няма такава информация, няма стратегия за развитие на здравеопазването. Опасявам се, че без такава стратегия, без лекари и с ниска раждаемост нацията ще изчезне. Всеки министър казва, аз съм за малко, не ме интересува и нищо не се променя.

Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker