НовиниОт природата

Въглеродният двуокис – няколко истини за него

Средната глобална температура на Световния океан през последните 50 години е по-висока от най-високите стойности за 1300 години

Въглеродният двуокис играе основна роля в живота на нашата планета.
Въглеродният двуокис играе основна роля в живота на нашата планета.

Въглеродният двуокис играе основна роля в живота на нашата планета. Тази истина обаче доста често се забравя, защото от дълго време ни внушават, че ако продължаваме да изсичаме горите, кислородът ще свърши и тогава всички ще загинат в страшни мъки. Единствено при наличие на СО2 във въздуха може да протича фотосинтезата – а изчезне ли СО2, изчезва и животът на Земята. Ето защо е от голяма важност в приземния слой да има достатъчно количество. Научно обяснение за това се опитва да даде в своята последна книга „В навечерието на глобалната катастрофа“ руският физик Анатолий Порва.
Отдавна се опитват да ни насадят, че по-страшен враг за човечеството от въглеродния диоксид няма. Първо, той е отровен, а второ благодарение на парниковите газове, предизвиква затопляне на климата и произтичащите от това неприятни последствия. Оказва се, че това не е така. Известният руски учен проф. д-р К.Е. Овчаров казва: „Значителното количество въгледиоксид се отделя при дишането на животните и растенията. Много СО2 постъпва в атмосферата при изригването на вулканите. Главен доставчик на този газ, обаче, са микробиологичните процеси, протичащи в почвата. Благодарение на разлагането на телата на животните е растителните остатъци в атмосферата постъпва огромно количество въглероден диоксид. Най-много от този газ се съдържа в призимния слой на въздуха в гората, където неговата концентрация достига 0,5 % ”.
Като се преработват органичните отпадъци, те се превръщат в СО2 и в микроелементи, с които се хранят по-висшите растения.

. Горската микрофлора може да съществува единствено в симбиоза с дърветата и храстите.
. Горската микрофлора може да съществува единствено в симбиоза с дърветата и храстите.

Специалистите твърдят, че след обработката на почвата с тежки селскостопански машини кухите пространства стават по-тесни и губят връзка помежду си. И там вече, за съжаление, не се наблюдава достатъчна активност на почвени организми. Така почвата вече не може да произвежда достатъчно въглероден диоксид за растенията и те започват да разчитат само и единствено на това, което вятърът им донесе от близката гора. Горската микрофлора може да съществува единствено в симбиоза с дърветата и храстите. Но когато хората изсичат горите в продължение на години тя осигурява плодородие на почвата като произвежда СО2 от стари натрупвания на органични отпадъци. След като този срок изтече тя става безплодна и хората започват да изсичат нови дървета. За съжаление, хората не разбират, че така те изсичат не само гората, но и бъдещето на своите деца.
Любопитно и тревожно е, че специалисти климатолози са изчислили, че средната глобална температура на Световния океан за последните 50 години е по-висока от най-високите стойности за 1300 години. Когато температурата на Световния океан расте, температурата на водата се покачва, а разтворимостта на газовете намалява. Пример за това, когато затопляме вода от 0 градуса до 20 разтворимостта на СО2 намалява три пъти.
Благодарение на затоплянето на климата, производството на въглероден диоксид от почвени бактирии е нараснало, а консумацията му от океана като следствие от затоплянето на водата е намаляла.
Такъв резултат е получен, според Порва и при изследване на мехурчетата въздух, открити при сондиране на ледовете в Гренландия и Антарктида. Специалистите са установили, че всяко затопляне на климата в миналото се е съпровождало с нарастване на съдържанието на СО2 във въздуха. Но официалната наука все още твърди обратното, че повишаването на съдържанието на СО2 във въздуха е причинило затоплянето на климата.
Много по-големи от водораслите консуматори на въглерода в океана обаче са морските организми, които го използват за изграждане на скелетите и черупките. Те годишно извличат от морската вода 38.4 млрд. т. въглерод. След умиране тези организми се оказват на дъното и се превръщат във варовици. Така въглеродът непрекъснато се изземва от неговия кръговрат.
Интересно е, че СО2 не действа като парников ефект, а ако се увеличи концентрацията му с поне 0.5 % в приземния слой, то ще се подобри значително фотосинтезата на растенията, ще се намалят горските пожари, летните жеги и хората ще могат да си осигурят по-пълноценни продукти, развива теориято си Порва.

Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker