Начало - Новини - Д-р Христов: Моят метод е шанс хората да махнат подвижните зъбни ченета

Д-р Христов: Моят метод е шанс хората да махнат подвижните зъбни ченета

Субпериосталните имплантати са особено подходящи при пациенти, които страдат от пародонтоза, казва оралният хирург

Минусът му, ако изобщо може да се нарече минус, не е в самата технология и в самия имплантат.

Наименованието „субпериостален“ означава „лежащ под периоста (надкостницата)“, което ще рече че конструкцията на този вид имплантати ляга плътно върху костта на челюстта и се покрива от венеца.

Д-р Христов, с какво субпериосталните имплантати превъзхождат обичайните?
-Наименованието „субпериостален“ означава „лежащ под периоста (надкостницата)“, което ще рече че конструкцията на този вид имплантати ляга плътно върху костта на челюстта и се покрива от венеца. Обикновено на 10-ия ден се махат конците и след още няколко дни толеранс се взема отпечатък за металокерамичен мост или за протеза. Хубавото е, че при тази техника и двата вида протези стоят неподвижно в устата на пациента, докато той говори или се храни. Тази стабилност, почти като при естествените зъби, се дължи на факта, че хром-кобалтовата конструкция ляга добре върху костта, а венецът я държи здраво към нея. Две са основните преимущества на субпериосталните пред обичайните имплантати – лечението е по-бързо, защото не се изчаква период на костна интеграция на имплантата, не е без значение и по-ниската цена на цялото лечение.
А какви са неговите минуси?
-Прилагам този метод от 1978 година до сега. Минусът му, ако изобщо може да се нарече минус, не е в самата технология и в самия имплантат. Човек всяка година губи 0,1 мм от костите си, т.н. физиологична атрофия. Лесно е да се изчисли, че след 5 – 10 години ще се яви 0.5 – 1 мм. „луфт“, разстояние от билото на костта, където първоначално плътно лежи имплантатът и така да се каже дъното на самия имплантат. Цялата конструкция имплантат – протеза започва да извършва микро движения, което води до отхвърлянето й. В практиката си съм забелязал, че това се случва по-често при частичните субпериостални имплантати, асоциирани с няколко естествени зъба посредством протезата, защото подвижността на имплантата води до разклащането им. Не така стои въпросът при тоталните субпериостални имплантати, които следват физиологичната атрофия, т.е. имплантатът и протезата върху него „потъват“ заедно с тази атрофия. Ето защо при тях успеваемостта е за значително по-дълъг период. Вече имам случай на по 30-ина години. Естествено всичко това е твърде индивидуално, тъй като и при частичните имплантати имам съпоставими резултати.
Друг минус, ако и той може да се нарече така, е неприемането на метода от страна на пациентите, защото се налагат две операции: при първата се оголва костта (разбира се, под местна анестезия), за да се вземе точен отпечатък за отливане на имплантата, а при втората той се поставя върху челюстта. Пациентът само като чуе думата операция и се отказва. Какво да кажем за две?! Но при съвременния подход по т.н. CAD/CAM технология операцията е само една и е някак си по-приемливо от страна на пациентите. Ето защо аз все още вярвам, че методът ще изживее своя „Ренесанс“.
Обяснете какво представлява CAD/CAM технологията и Вие прилагате ли я вече в своята практика?
-Австралиецът Фишер и колектив за пръв път през 1993 година са направили CAD/CAM субпериостален имплантат. CAD/CAM е абревиатура, която в превод означава компютърно асистиран дизайн и компютърно асистирано производство. Тази технология прилагам отпреди 6 години, като мои партньори са проф. Георги Тодоров и неговият асистент Явор Софронов от Техническия университет – София, където има много модерна лаборатория. До нашето запознанство те изработваха по тази технология само детайли за машиностроенето. Сега вече освен това правят моите имплантати, ставни протези и протези, прилагани в неврохирургията. При тази технология пациентът се изпраща първо на скенер /компютърен томограф/ на челюстите.

Данните от този скенер се подават на специализиран софтуер, който обработвайки ги създава триизмерен виртуален модел на челюстта абсолютно идентичен с истинската челюст на пациента. Тези данни се подават на друга компютърно асистирана машина, която изработва модел на челюстта от пластмаса, т.н. 3D принтиране, широко познат термин в нашето ежедневие. Методът се нарича синтероване. Този модел се дава в зъботехническа лаборатория, където по него се изработва субпериосталния имплантат. CAD/CAM технологията дава възможност и да се прескочи изработването на физически модел от пластмаса като върху виртуалния модел се изработи имплантата. На специална компютърно асистирана машина се подава метала /хром кобалт или титан/ под формата на прах. Два лазерни лъча се пресичат и на мястото на пресичане се вдига голяма температура, което разтопява прахообразния метал и слепва частиците като постепенно се постига формата, зададена от компютъра – субпериосталния имплантат. Методът се нарича лазерно разтопяване. Този метод на изработване на детайли от метал не допуска грешките, които се генерират при отливките, а именно създаване на вътрешно напрежение и шупли в самата отливка. Такъв детайл, подложен на усилия по време на експлоатацията си, крие рискове от счупване, докато детайлът, изработен чрез лазерно разтопяване, е по-надежден.
Какъв е срокът на годност на зъбните субпериостални имплантати?
– Както няма нищо вечно в природата, така и имплантатите не са вечни и това важи, както за субпериосталните, така и за обичайните. В имплантологичната наука обаче има общоприет срок за добър имплантат и той е минимум 5 години. ICOI – международна организация на имплантолозите е приела критерий, според който за добър имплантат се счита този, който е престоял функционално в устата на пациента 5 години. Разбира се, никой сериозен имплантолог не публикува като успех случай на 5 години. Когато започваме едно лечение, ако не можем да прогнозираме поне 10 години успех, то въобще не трябва да го започваме. На практика имплантологичните лечения с обичайни и субпериостални имплантати издържат функционално 20 – 30 и повече години, което е повече от успех.
Първият ваш пациент, комуто сте подарили не „ченета“, а имплантати по Вашата технология, е миньор от Сливен. Какво се случва днес с него, знаете ли?
-Той беше мой приятел, но вече не е между живите. Приживе се радваше двадесетина години на неподвижните зъбни протези върху моите имплантати.
Има ли заболявания, при които субпериосталните импланти не са подходящи, например при пародонтоза. Някакви странични ефекти?
-Пародонтозата не е противопоказание. Даже когато пародонтозни зъби се асоциират в обща конструкция с конвеционален или субпериостален имплантат, се укрепват за дълго време. С други думи върху тях се осъществява лечебен ефект.
Иначе съществуват общопознатите противопоказания въобще за хирургическа интервенция върху костите като диабет, злокачествени заболявания, заболявания на щитовидната жлеза и пр., които обаче с развитието на медицинската наука и фармакологията добиват условно значение. Имам предвид, че могат да бъдат контролирани и когато това е така, не представляват противопоказание за имплантиране. Вижте, имплантирането е така да се каже мини инвазивна хирургическа интервенция и при нея по-скоро противопоказанията са от местен характер като например лошата устна хигиена, тютюнопушенето и пр., въпреки, че и това е преодолимо. Един от героите в книгата ми пуши откакто се помни по 3 кутии цигари на ден, а имплантатите му стоят вече повече от 30 години. Този факт направо обърква понятията в медицината…Странични ефекти няма, тъй като материалите, от които се изработват имплантатите са доказано биологично поносими, особено титанът. При хром-кобалтовите сплави изискването е да не съдържат никел и берилий. И двата метала предизвикват тежки алергии и са канцерогенни.
Продължението на интервюто с оралния хирург д-р Христо Христов четете утре тук.

Габриела Стефанова

Д-р Христов: Моят метод е шанс хората да махнат подвижните зъбни ченета
Субпериосталните имплантати са особено подходящи при пациенти, които страдат от пародонтоза, казва оралният хирург.
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе