Начало - Новини - Доц.д-р Иванка Димова за биобанките и хората

Доц.д-р Иванка Димова за биобанките и хората

Биобанките служат за научни изследвания, те дават възможност за по-добро здравеопазване

За да стане ясно колко са важни биобанките за развитието на медицината и за подобряване на здравеопазването доц. Димова припомня историята на Хенриета Лакс, от която тръгва първата в света обезсмъртена клетъчна линия.

Днес биобанките съхраняват различни биологични течности и тъкани, вкл. ДНК и РНК.

В ерата на персонализираната медицина актуални стават биобанките. За какво служат те и с какво могат да бъдат полезни на хората, на тези въпроси отговори доц. д-р Иванка Димова, преподавател в Медицинския университет – София и ръководител на Лаборатория по геномна диагностика към Центъра по молекулна диагностика.
Биобанка звучи съвсем съвременно, но истината е, че биобанки е имало още в древността. Мумиите в древен Египет са своеобразни банки на биологичен и генетичен материал, в по-късно време тази роля играят колекциите от препарати на органи, ембриони на хора и животни. Днес биобанките съхраняват различни биологични течности и тъкани, вкл. ДНК и РНК. Така че биобанка е мястото, в което пробите от биологичния материал на хора, животни и растения се събират, катологизират и съхранят. А целта на всичко това са научните изследвания, чиито резултати могат да се използват за лечение, разработване на нови лекарства, за откриване на конкретната причина за дадено генетично заболяване, за популационни изследвания, за откриване на ролята на диетата, начина живот и околната среда за здравето, а от там и за превенция на заболяванията.
Днес най-голямата биобанка е паневропейската BBMRI-ERIC, към която през 2018 г. се присъедини и България чрез МУ – София. В нея членуват 21 държави с над 500 биобанки, съхраняват се над 100 млн. проби, разказва доц. д-р Димова. Модерните банки съхраняват също информация за генома. Информацията за 3,4 билиона нуклеотиди в ДНК, аки си я представим като книга, би изпълнила 127 тома, всеки по 1000 страници. „Прочитането“ на екзома се събира в два и половина тома, а на единичен ген до 10 страници. Благодарение на това огромно количество генетични данни учените вече са изяснили причините за 7000 заболявания. Геномиката има приложение в епидемиологията, в лечението на редките болести, в онкологията, в пренаталната диагностика, във фармакологията, вкл. за преценка на дозирането и избягване на токсичността.
За да стане ясно колко са важни биобанките за развитието на медицината и за подобряване на здравеопазването доц. Димова припомня историята на Хенриета Лакс, от която тръгва първата в света обезсмъртена клетъчна линия. Създава я клетъчният биолог Джордж Ото през 1951 година, като взема туморни клетки от шийката на матката на пациентката. Този материал той дарява за научни изследвания. Благодарение на Хела година по-късно се открива полиомиелитната ваксина, а след това клетъчната линия е клонирана. Откриват се теломеразите, през 2011 – 2012 се стига до пълно геномно секвениране. Биологичен материал само от една пациентка води до огромен научен принос. А какво ли ще се постигне с 1 милион пациенти, пита се доц. д-р Димова.
Разбира се, биобанкирането поставя ключови етични и законови въпроси: писмено съгласие за даряване на биологичен материал за научни изследвания, възможност отказ от участие, за получаване на резултати, свръзани със здравето на пациента, съгласие данните от генетичните изследвания да се съхраняват анонимно и да са достъпни до други изследователи.

Доц.д-р Иванка Димова за биобанките и хората
Биобанките служат за научни изследвания, те дават възможност за по-добро здравеопазване.
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе