Начало - Новини - Д-р Христов: Моят метод е шанс хората да махнат подвижните зъбни ченета – част 2

Д-р Христов: Моят метод е шанс хората да махнат подвижните зъбни ченета – част 2

Успехът при субпериосталните имплантати е съпоставим с този при обичайните и това е изследвано и доказано в Tufts University

С Positioner се работи изключително лесно и той е приложим също така при позиционирането на обичайните имплантати.

Субпериосталният имплантат (3) и протезата върху него, т.н. „импластруктура“ е една сложна система в пространството. Не може произволно да поставяме главите на имплантата.

Извинете, но ще Ви попитам направо имате ли в практиката си с имплантатите неуспешни казуси? Задавам този въпрос, защото докато търсех в интернет контакт с Вас, попаднах на негативни отзиви.
-Разбира се, че имам. Великият мъж и политик Уинстън Чърчил е казал: „Успехът има много бащи, но неуспехът винаги е сираче.“ Аз не съм от бащите, които ще оставят децата си сирачета… Безспорно успехът е гордост, успехът радва, но по-важни според мен са неуспехите. Когато ги анализираме, разбираме къде сме сгрешили и как да не повтаряме грешките си, а да се усъвършенстваме и вървим напред. Това е моята философия. Вече 43 години шлифовам метода и съм на мнение, че все още има какво да се доусъвършенства. Колкото до негативните мнения, нека бъда директен, дължат се от една страна на известна доза злоба и завист, а от друга – на непознаване на метода. Не рядко ще чуете: „субпериосталните имплантати са стар и ненадежден метод“, „субпериосталните имплантати не бива да се прилагат, понеже дават усложнения“ и пр. догми. Когато попиташ такъв човек от къде знае, ти отговаря, че е прочел някъде, но не си спомня. Оказва се, че цялото им познание се гради на принципа „Една жена ми каза“, т.е. – на клюки. Успехът при субпериосталните имплантати е съпоставим с този при обичайните и това е изследвано и доказано в Tufts University, независим институт за сравнителни изследвания в Медфорд /Съмървил, близо до Бостън, щата Масачузетс.
Има и още едно обяснение за липсата на интерес, че за да упражняваш метода, трябва специална подготовка. На колегите им е по-лесно да имплантират обичайните имплантати, отколкото да научат субпериосталното имплантиране и когато за обичайните имплантати няма анатомични предпоставки казват на пациента, че при него не може да се сложат имплантати. Но нека не навлизаме надълбоко в тази болезнена, бих казал, тема.
От години работите със специалисти от Техническия университет. Какво успяхте да свършите заедно през това време освен въвеждането на метода CAD/CAM?
-Освен по въвеждането на този метод, съвместно с колегите от ТУ- София по мой алгоритъм създадохме за пръв път в света математически модел за точното позициониране на главите на субпериосталните имплантати. Малко е сложно, но ще обясня. Според инженерната наука статика елементите на всяка една сложна система трябва да имат своето точно място в пространството, за да бъде тази система стабилна. Така се изчисляват автомобилите, самолетите, сградите, мостовете и пр. Субпериосталният имплантат и протезата върху него, т.н. „импластруктура“ е една сложна система в пространството. Не може произволно да поставяме главите на имплантата. Те трябва да имат своето точно място. Това се изчислява с класическите уравнения от висшата математика в статиката. Понеже тази материя е чужда за денталния лекар и в ежедневната практика щеше да бъде твърде сложно и отнемащо време да се изчислява по такъв начин, отидохме по-далеч. Създадохме, пак по мой алгоритъм, софтуер, който да върши всичко това вместо лекаря. От него се иска само да въведе елементарни данни и да натисне бутона „Изчисли“. Нарекохме го Positioner и той е неразделна част от книгата ми. С Positioner се работи изключително лесно и той е приложим също така при позиционирането на обичайните имплантати.
Вашите имплантати са били патентовани, но когато патентът е изтекъл, не сте го подновили. Защо?
-Да патентът съществуваше от 1991 до 1999 година, когато спрях да го поддържам, тъй като всяка година плащах по 800 лв. държавна такса.

След като никой не прояви интерес, спрях да го поддържам. В бившето ИНРА /Институт за изобретения и рационализации/, сега Патентно ведомство, лежат и събират прах в архива български изобретения за милиарди левове и никой не им обръща внимание, какво остава за моя патент?! За жалост през 1991 година нямах по 1200 долара за страна и то всяка година, за да патентовам изобретението си в страните, чиито патенти победих – САЩ, Франция, Швеция.
Това че научната общност у нас не е проявила интерес към изобретението Ви, не Ви ли кара да съжалявате, че сте изгубил шанса да се прочуете и да спечелите?
-Вярвам, че този метод рано или късно ще получи популярност. Затова написах книга, в която предавам своя опит със субпериосталните имплантати, я озаглавих „Ренесанс“ Когато започнах да пиша книгата си, по интернет се запознах с проф. Олег Николаевич Суров, един от асовете в световната имплантология. За съжаление вече е покойник. Впечатлен от резултатите ми, той ме покани да изнеса доклад за субпериосталното имплантиране в Баку, Азърбайджан, през 2009 година. Отказах, защото заеквам, но го помолих да ми прати материалите от конгреса. За мое голямо учудване и гордост, разбира се, от тях разбрах, че основният елемент от моя патент, 18 години по-късно е докладван като световна новост.
Относно славата – кой не иска да бъде прочут? При мен обаче нещата не стоят така. Аз не се лаская от някаква си известност. За мен по-важно е да помагам на хората, а не да печеля пари. Естествено, че дентално-медицинските услуги се заплащат и, дето се казва, аз с това се препитавам, но не парите са най-важното. В този ред на мисли по-важно е това, което правя да стане достояние на повече хора, за да се възползват от него. Моят метод елиминира необходимостта те да носят старчески подвижни протези, въпреки че телевизията толкова гръмко рекламира залепващия крем „Корега“ и му приписва несъществуващи на практика качества. Моето изобретение съвсем съзнателно се неглижира от дентално-медицинската общност (попитайте тях защо), но благодарение на моя сайт много хора намират своя лечител. Списание 8 прояви инициатива, сега и Вие, което е добре. Ще запознаем още по-широка читателска аудитория и много хора „ще хвърлят патериците“, защото да носиш подвижни протези е все едно да ходиш с патерици…
През всичките тези години, докато Вие усъвършенствате метода, но нямате възможност да го популяризирате, какво се случва в развитите страни?
-О, там се работи усилено по метода. В САЩ, в Австралия, в Литва. Известни са ми отделни колеги в Италия, които спорадично работят. Нашите среди в Европа са все още консервативно настроени и не искат да приемат метода. Двете ми дъщери живеят в Германия и чрез тях опитах да разпространявам книгата си, но не се получи интерес. Книгата е преведена на английски език и съм продал няколко бройки в САЩ и Канада.
Имам 40-тина ученика в България, тъй като през 2000 година бях удостоен с диплом от най-големия производител на зъбни имплантати и от Центъра за обучение на имплантолози в света, Антожир, Франция, за техен лектор за България. По силата на това обстоятелство проведох редица курсове, но за обичайните имплантати. Никой не пожела да се учи на субпериостално имплантиране. Жалко, наистина жалко.
В България, както е известно, обеззъбяването е тотално, а Здравната каса не поема плащането на нито една сериозна процедура от лечението. Какво според Вас е реалистично да се направи, за да се подобри зъболечението?
-Ами колкото и да отчитахме социалистически успехи, печалният факт е, че българското население е в окаяно състояние по отношение на зъбите си и въобще на оралното здраве. Здравната каса сервира на хората изключително оскъден пакет от услуги. Много добре знам какво трябва да се направи, но …“едно е да знаеш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш“ според Николай Хайтов. Аз съм на същото мнение. От друга страна мен и такива като мен никой не ги пита. Други хора редят нещата в здравеопазването, но позволете ми да не Ви отговарям обстойно на този въпрос.

За да се върнете към първа част или за материала Субпериосталните имплантати шанс за много обеззъбени хора четете тук

Интервюто направи Габриела Стефанова

Д-р Христов: Моят метод е шанс хората да махнат подвижните зъбни ченета част 2
Успехът при субпериосталните имплантати е съпоставим с този при обичайните и това е изследвано и доказано в Tufts University.
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе