Новини

Д-р Радостина Симеонова: Рехабилитацията е всеобхватен подход

Д-р Радостина Симеонова: Рехабилитацията е всеобхватен подход.
Д-р Радостина Симеонова от медицински център „РареДис“ – Пловдив, представи темата „Рехабилитация при редки болести“, като засегна рехабилитацията и физиотерапията във всички нейни аспекти.

Битува схващане, че за физиотерапия трябва или да бъдеш много тежко хронично болен, или да са благоразположени към тебе, за да получиш направление
Д-р Радостина Симеонова от медицински център „РареДис“ – Пловдив, представи темата „Рехабилитация при редки болести“, като засегна рехабилитацията и физиотерапията във всички нейни аспекти. Бяха дадени примери за действителното подобряване на качеството на живот на пациентите. Тя представи темата пред русенци на Втория семинар по редки болести, който се проведе в дунавския град. Той бе организиран от Националния алианс на хора с редки болести, с подкрепата на Асоциацията на хора с коагулопатии, клуб „Здраве“ към Русенския университет „Ангел Кънчев“ и под патронажа на Община Русе.

Споделете как физиотерапията помага на хората с редки болести?
Най-често засегнатите пациенти са тези с проблеми на опорно-двигателния апарат и на нервната система. В много от случаите има комплексно увреждане и на единия, и на другия апарат. В тоя ред на мисли заболяванията, при които физиотерапията се прилага, са много – като се започне от хемофилията, където хемоартрозата е най-честата патология, премине се през уврежданията на нервния апарат, например мускулните дистрофии, спиналната мускулна дистрофия. Пациенти с муковисцидоза също добре се повлияват от физиотерапия.
Много е важно да опознаеш сам заболяването си, да знаеш от какво имаш нужда. Всеки ден срещам изключително тежки съдби. Помагам на хора, които имат нужда да проходят, които имат нужда да дишат нормално, дори на тези, които се чудят дали да продължат да се борят за здравето си. Рехабилитацията е всеобхватен подход. Тя е не само медицинска, но и социална, и юридическа, и трудово-професионална – т.е. ориентирането на човека към определена професия или занимание също е част от моята работа. Това е една много малка част, която мога да дам за пример. Всяка една система, която е увредена, може да бъде подложена на физиотерапия.
Има ли проблем с този вид терапия? Лекарите подготвени ли са да насочват пациентите към използването й и дали Здравната касата плаща такива процедури?
Ресурсът е малък. Но не е малък само за пациентите с редки заболявания. Малък е за всички, защото регулативните стандарти, неясно за мен, са много орязани, т.е има бройки, които трябва да се разпределят според нужните специалности и физиотерапията остава към специалностите за долекуване. За нея обикновено не достигат направления, защото е важно да пратиш пациента на кардиолог, на невролог и при други специалисти, които да решат неговите остри проблеми. За долекуването не остава нито ресурс, нито направления. Битува схващане, че за физиотерапия трябва или да бъдеш много тежко хронично болен, или да са благоразположени към тебе, за да получиш направление един- два пъти годишно.
Колко процедури трябва да се направят, за да има ефект?
При различните заболявания е различно. Като се има предвид последната статистика, че ставните заболявания, изобщо заболяванията на опорно-двигателния апарат, заемат едно от първите места в общата заболеваемост на населението, ресурсът, с който си служим се вижда колко е недостатъчен. За да има резултат един терапевтичен курс, той трябва да е между минимум 7 и 10 дни, а с едно направление всички знаем, че могат да се направят средно 7 дни процедури, които не са достатъчни за постигането на оптимален ефект. А когато става въпрос за хронично заболяване, е хубаво да се повторят. Поне на 4-5 месеца трябва да се проведе санаториално лечение, за да се постигне траен резултат.
Скъпо ли е физиотерапевтичното лечение?
Според Касата – не. Според пациентите – да, защото се налага да си доплащат процедурите, за да се чувстват по-добре.
Поредната здравна реформа буксува, всички сме наясно, че състоянието на здравната ни система е плачевно. Вашето мнение какво е, къде е според вас ключът?
Ключът е в справедливото разпределение на ресурсите. Не може една пътека да струва 300 лв., а друга – 30 000 лв. Не може един лекар да получава за първичния си преглед (визирам физиотерапевтите) 5 лв, а друг да получава 19.50 лв. Трябва регулативният стандарт, който определя количеството на направленията, количеството на парите, които ще се дадат за изследванията, да бъде изчислен по някакъв друг механизъм. Моята специалност е недиагностична, тя е терапевтична, ние трябва да долекуваме пациенти с вече поставена диагноза, а в момента ни поставят в една ситуация, която е изключително неизгодна не само за нас самите, но и за пациента. Оказва, че от 1-ви април отиването на санаториум трябва да стане след лежане в болница или чрез направление, което е издадено от физиотерапевт. За тази цел е нужна или рентгенография, или електромиография. Те са нужни, за да се минеш по съответната пътека и да отидеш в съответното заведение. Ние нямаме пари, за да дадем на пациентите да си направят двете графии, защото на нас този ресурс е отрязан, тъй като не сме диагностична специалност. Затова пациентът трябва да се върне при джипито и да се моли за направление. Въртим се в един омагьосан кръг.
Колко струват тези снимки?
Зависи от това коя част от тялото ще се снима – 15, 20 35 лева, зависи. Електромиаграфията в различните градове струва различно, но е между 30 и 40 лв.
Виждате ли лъч светина в края на тунела ?
Незнам какво трябва да се случи, за да се разпредели справедливо този ресурс. Като че ли думата на лекаря не е адекватна в случая. Трябва да бъде думата на потребителя. Той трябва да потърси правото си на по-добър живот. Иначе казано, не очаквам справедливо разпределение по линия на Лекарския съюз или по линия на Здравната каса, за да има пациентът по-качествени грижи. Очаквам пациентите да потърсят своите права.
Съветвате пациентите да се сдружават ли?
Има сдружения на пациентите. Те трябва да потърсят правата си така, че да получат достъп до качествена услуга. Ако трябва, въпросът може да стане и юридически. Защо не се спазва правото на пациента за по-качествена услуга?
Не смятате ли, че самите здравни пътеки са порочни и дискриминационни?
Да, това е порок, защото липсва общ поглед върху нещата, пациентите страдат. Диагностично- свързаните групи ми звучат по-реалистично, не клиничните пътеки.

Д-р Радостина Симеонова: Рехабилитацията е всеобхватен подход
Битува схващане, че за физиотерапия трябва или да бъдеш много тежко хронично болен, или да са благоразположени към тебе, за да получиш направление.
Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker