Начало - Новини - Една русенка за маршрута “ Ком – Емине ” или как желанията се сбъдват – част 2

Една русенка за маршрута “ Ком – Емине ” или как желанията се сбъдват – част 2

Донка завинаги ще помни звездите и песните на Балкана

Прибавих още една победа в колекцията си от победи над себе си” – споделя Донка.

Последният ден от дългия 650-километров преход нашата героиня помни с две неща: 50 километра вървене без вода до нос Емине и накрая щастливия край и гледката на Черно море.

Вчера ви разказахме за Донка Великова и нейното поредно предизвикателство – маршрута “Ком – Емине”, който през 1983 г. става част от европейския туристически маршрут Е3, който свързва Атлантическия океан с Черно море. Днес разказът продължава, за да научите кои са най-хубавите моменти в екстремното пътешествие на тази невероятна жена и какво е онова, което тя осмисля, вървейки по билото на Балкана.

Хубавите емоции
Сякаш за награда на другия ден времето е хубаво, а теренът е сравнително лесен. Групата поема за хижа „Узана”. По пътя минава през Пеещите скали. Релефът е силно пресечен, но се редува с малки долини. Местността е резерват в източната част на Калоферската планина, отличава се със скални образувания. Заради тях резерватът бил наречен Пеещите скали, при силен вятър те издавали интересен звук. „Не успяхме да чуем „песента”, но пък за сметка на това вечерта в хижа „Узана” беше незабравима”, казва Донка. Хижарката Милена ги посрещнала в народна носия, с топли питки и шарена сол и с много топли, прочувствени думи. За да отвърне на милия жест, Донка я поздравява с песента „Лале ли си, зюмбюл ли си.” Получила се хубава вечер.
Вечерта на 1 август край изворите на Камчия групата разпъва палатки. Една незабравима за Донка вечер, не с нещо друго, а със звездите. Легнала на поляната в спалния чувал, Донка слуша тишината , от време на време на време нарушавана от песента на щурците, а по свода над нея безброй светлинки. Вперила поглед в безкрая, сякаш пътува сред тях… Неусетно заспала. По някое време се събудила и влязла в палатката, но магията вече я нямало и сънят й не бил спокоен.
Няма да забрави и вечерта край Върбишкия проход. Тук групата я чака печено агне и купон. Донка и две момичета, вегетарианки, не се присъединяват към месната трапеза, а минават със салата и омлет. Това не им пречи обаче да участват във веселбата. Русенката се включва с изпълнения на народни песни, които са нейната страст. Песните й успяват да кипнат кръвта на младите и те я качват на масата. После дружно извиват хора. „Получи се хубава българска вечер” – обобщава Донка.
Последният ден от дългия 650-километров преход нашата героиня помни с две неща: 50 километра вървене без вода до нос Емине и накрая щастливия край и гледката на Черно море. Една голяма пришка на лявото стъпало, тежка умора, а после вълните, които разбиват бели гребени в скалите…”Обзе ме неизмерима радост, усещане за лекота, радвах се като дете и заедно с младите виках и се наслаждавах на глътките шампанско, пенливо като морето… Прибавих още една победа в колекцията си от победи над себе си” – споделя Донка. Когато получава грамотата, е горда от себе си. А по-късно вече седнала в автобуса за Русе, не може да повярва, че вече не върви. Казва, че се чувствала някак неестествено.
Послеслов
Когато се срещаме, горе – долу две седмици след завръщането й, забелязвам, че е с рокля, леко гримирана. Правя й комплимент, а тя ми обяснява, че това е нейното завръщане към цивилизацията. „Почти от месец насам за първи път се погледнах в огледалото, понагласих се и докато правех това, си дадох сметка, че през цялото време на прехода не само, че не съм се интересувала от външния си вид, но и че и думите съм удържала вътре в мен. Дадох си сметка, че от Ком до Емине, през повечето време съм била безмълвна, едно състояние, което е много ценно за мен и се опитвах да го задържа и след края на пътешествието”- споделя туристката. И добавя нещо много интересно: през първите дни от завръщането не се сещала за някои думи, думи от ежедневието. „Може би, защото повечето от групата бяха доста по-млади от мене, рядко общувахме , но намирам това за добър урок – май ние,днешните хора, твърде много говорим, често напразно. И в това бърборене, не успяваме да чуем нито гласа на природата, нито своя вътрешен глас” – разсъждава Донка.

Автор: Габриела Стефанова

Една русенка за маршрута “Ком - Емине” или как желанията се сбъдват - част 2
Донка завинаги ще помни звездите и песните на Балкана.
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе