Начало - Новини - Изложба на икони превърна зала в храм

Изложба на икони превърна зала в храм

Димитрина /в червено/на купола на храма

Художничката на икони Димитрина /в червено/на купола на храма

Две момичета, художнички на икони, превърнаха изложбената зала на улица „Борисова“ 6 в храм. Надя и Димитринка подредиха 59 свои икони в уникална изложба. Подобна експозиция само от образи на светци и библейски сюжети за първи път се представя в Русе и този факт бе констатиран от различни генерации творци на града. Надя Колева и Димитринка Иванова признават, че отдавна искат да открият своя колективна изложба на икони и то в навечерието на голям християнски празник. Намерението им вече е факт. Само дни преди Възкресение Христово двете млади жени, на възраст „малко над Христовата“, реализираха проекта си за Великденска изложба.
Надя и Димитринка са завършили паралелката по изобразително изкуство на СОУ „Възраждане“ в Русе, а след това и двете са учили в Богословския факултет на Великотърновския университет, където завършват специалността „Иконография“. Уточняват още, че и преподавателят им по живопис във факултета е общ и това е известният русенски художник проф. Николай Русчуклиев. Колкото до любовта към иконописта, тя е в сърцата им още от деца.
Първата икона, нарисувана от Надя като малка, е на Свети Георги и е посветена на баща й. Той е свещеник в църквата „Света Параскева“ в село Сваленик, където и сега служи. Димитринка пък е внучка на църковна хористка от храма в село Нисово и детството й минава в игри на село и край църковния двор. Дида, както ще я наричаме за по-кратко, от дете се увлича от библейските сюжети и от житията на светци. Убедена е, че и двете с Надя не са попаднали случайно в иконографията и че съзнателно са избрали тази специалност. Така е било писано, казва Дида. Тя има 9-годишна дъщеря, Нина, която вече върви по стъпките й. Пробва се да рисува икони и майка й вече й поверява да лепи златното фолио върху иконите, които работи.

Надя изписва любимия си светец Георги

Надя изписва любимия си светец Георги

Макар и млади, двете жени имат реализация като художнички и вече са изписвали храмове и икони. Надя е натрупала по-голям актив и е изписала цял иконостас в добричка църква, частен параклис във Варна, както и стенописи за църквите в Церовец, Сваленик и за един храм в Сливен. Икона на лечителите-безсребреници Свети Козма и Свети Дамиян, е направила и дарила на болничния параклис към русенската многопрофилна болница.
Димитринка казва, че е с по-скромен актив като иконописец и че до момента е изписала църквата във военно-морската база Атия край Бургас. Нейни икони има в църквата в село Нисово и в русенския храм „Свети Николай“. Младата зографка добавя, че нейни икони са притежание на частни колекционери в България и в чужбина.
Надя и Дида разказват интересни случки от своята практика и от работата на техни колеги. Надя не може да забрави какво й се случва, докато изписва една от църквите. Прекрачила върха на висока стълба, тя рисува сама почти под тавана на храма, докато за миг изгубва равновесие и рязко залита назад заедно със стълбата. Извиках и разбрах, че падам, но точно в този момент усетих как една ръка подпря гърба ми и ме спаси, разказва Надя. Убедена е, че Бог я е запазил невредима, както и много други иконописци, оказали се на косъм от смъртта. Дида добавя, че нещо подобно се случило на трима нейни колеги, докато зографисват църква в Самуилово. Цялото скеле, на което работят, внезапно се срутва, но и тримата остават невредими, като изключим все пак счупената ръка на един от мъжете, спомня си тя. Има такова поверие, че, докато зографът е в църквата, Бог го пази, казва Надя. Ние сме целунати от Господ, добавя Димитринка.
Младите русенски иконографки разказват за процеса на зографисване и за тънкостите му. Да се направи една икона е дълга история. Първо подбираш дървото: най-добре да е от липа или орех. Дъската се подготвя, като се грундира средно 15-16 пъти. Върху платното, което се залепя най-напред, се изкопирва отпечатъкът и започва работата върху изображението. Когато рисуваш икона, първо се усамотяваш, изключваш околния свят, и се пренасяш при светците, разказват момичетата. Надя уточнява, че има специална Молитва за иконописци, която се чете преди началото на творческия процес. Тя я знае наизуст и я каза в залата, докато разговаряме за раждането на иконата. Постът и въздържанието са част от работата, особено, когато се рисува лицето на светец, казва Надя.
Димитринка започва да зографисва, казвайки „Отче наш“, но най-важните изисквания са смиреност и душевен мир по време на рисуване. Двете млади иконописки са удовлетворени от срещите с публиката в залата. Хората влизат в изложбата и се кръстят като в храм, казват ни, тук има особена енергия, много по-силно от тази в църквата, разказват развълнувано Надя и Дида.

Автор и снимки: Валентина Караджова

Изложба на икони превърна зала в храм
Две момичета, художнички на икони, превърнаха изложбената зала на улица „Борисова“ 6 в храм

Коментари

Преминете на горе