Начало - Новини - Високите нива на стрес в ранна детска възраст водят до тревожност

Високите нива на стрес в ранна детска възраст водят до тревожност

Проучването не установило подобна тенденция при младите мъже, докато при женския пол това се оказало закономерност

Тревожност -ранна детска възраст.

Високите нива на стрес в ранна детска възраст са пряко свързани с промени в ежедневната мозъчна функция и водят до чувство за тревожност при момичетата, когато навлязат в пубертета.

Високите нива на стрес в ранна детска възраст са пряко свързани с промени в ежедневната мозъчна функция и водят до чувство за тревожност при момичетата, когато навлязат в пубертета. До тези изводи са стигнали учените от Университета в Уисконсин, Медисън, след дългогодишно изследване.
Бебетата, които живеят с майка, изложена на стрес, достигат предучилищна възраст с високи нива на кортизол, хормонът на стреса. 14 години по-късно при момичетата с висок кортизол областите на мозъка, които отговарят за регулиране на емоциите, имат слаба връзка помежду си. Високите нива на хормона на стреса и разликите в мозъчната функция предполагат засилване на чувството на тревожност при подрастващите, когато достигнат 18-годишна възраст.
Проучването не установило подобна тенденция при младите мъже, докато при женския пол това се оказало закономерност. „Ние искахме да разберем по какъв начин ранният стрес влияе върху моделите на развитие на мозъчната функция, които водят до тревожност и депресия”, казва авторът д-р Кори Бърги от Лабораторията за образна диагностика и поведение на мозъка Waisman. Малките момичета в предучилищна възраст с повишено ниво на кортизол развиват слаба връзка между важните неврални мрежи в мозъка, които регулират емоцията – именно това предполага симптомите на тревожност през пубертета.
За настоящото изследване бил използван ЯМР за функционална конективност (fcMRI). Сканиран бил мозъкът на 57 участници – 28 жени и 29 мъже – за да се представят схематично връзките между амигдалата, областта на мозъка, която проявява чувствителност към негативна емоция или заплаха и префронталния кортекс, който най-често се свързва с обработване и регулиране на негативната емоция. Диагностичното изследване установило, че при някои тийнейджърки има слаба връзка между амигдалата и междинния префронтален кортекс. Когато учените разглеждали по-ранните данни, те открили, че тези момичета са живели в семейства, в които майките са съобщавали за високи нива на стрес- симптоми на депресия, родителско напрежение, конфликти с брачния партньор, усещане на затруднения в ролята на родител или финансови проблеми. На 4-годишна възраст тези момичета са имали високо ниво на кортизол в слюнката през втората половина на деня, което се смята за показателно за стреса, който децата са изпитали. По време на образното изследване учените разпитвали тийнейджърите за симптоми на тревожност и напрежение в ежедневието им, но се оказало, че не настоящото им психическо състояние, а стресът в детската им възраст и виксоките нива на кортизол тогава са довели промени в развиващия се мозък на момичетата. На това се дължали отслабените връзки между префронталния кортекс и амигдалата, което обяснява 65 % от вариациите в нивото на тревожност при тийнейдъжрките.
„Нашите открития повдигат въпроси за различията между момчетата и момичетата при влиянието на ранния стрес в живота им”, обясняват учените. Според тях несъответствието не е изненадващо, защото при жените по-често се съобщава за разстройства в настроението и тревожност и разликата между половете е силно изявена, особено сред подрастващите.
Според изследователят проучването „дава важни насоки за клиничните специалисти в разработване на превантивни стратегии, които да са в полза на всички деца и ги учи как да разпространяват доброто психическо състояние и стабилността”. Сега, когато е ясно, че ранният стрес и кортизолът поразяват развитието на мозъка при момичетата, трябва да си дадем сметка колко е важна хармонията в семейството.
Научният доклад е започнат още през 1990 и 1991 г. когато 570 деца и техните родители започват участие в изследване за семейството и труда в Уисконсин (WSFW). Всички деца са родени в Медисън или Милуоки. Д-р Мерилин Есекс, професор по психиатрия към Университета в Уисконсин и съосновател на WSFW обяснява, че първоначалната цел е била да се изследва влиянието на различни фактори върху стреса в семейството. През годините проучването обаче довело до важни разкрития за социалните, психологическите и биологичните рискови фактори върху проблемите на менталното здраве на децата и подрастващите. В момента участниците са на 21 и 22 години и много от тях продължават да участват в проучването.

Medical News Today

Високите нива на стрес в ранна детска възраст водят до тревожност
Проучването не установило подобна тенденция при младите мъже, докато при женския пол това се оказало закономерност.

Коментари

Преминете на горе