Начало - Новини - Колко точна е онлайн диагностиката?

Колко точна е онлайн диагностиката?

Произволното търсене в Интернет само помага на пациентите да получат добри съвети в 64 процента от времето

Колко точна е онлайн диагностиката?

Колко точна е онлайн диагностиката?

 

Автоматизираното онлайн „определяне на симптоми“, предлага на пациентите бърза възможност за самодиагностика, всъщност предоставя точната диагноза в само около една трета от случаите, разкрива ново проучване.
Екипът направил изследването установява, че онлайн диагностицирането – което обикновено е безплатно, предлагано от медицински училища, застрахователни компании, а дори и правителствени лица – е по-надеждно и ефективно, за да си постави човек диагноза, отколкото използването на мрежа като Google.
Разследването също така установило, че онлайн диагностиката е толкова точна, колкото и едно телефонно обаждане до личния лекар, който дава на пациентите съвет дали състоянието им изисква спешна помощ. „Целта на тази диагностика е да се опитаме да рационализираме процесът, чрез който хората търсят в интернет информация относно здравните си проблеми“, обяснява водещият автор на проучването Хана Семигран, научен сътрудник в отдела политика на здравеопазване в харвардското медицинско училище в Бостън. „Открихме, че те са по-добра алтернатива от предишни опити за произволно провеждане на опити. Онлайн поставянето на симптоми е определено един по-организиран и конструктивен начин да се информира човек“, добавя тя. „Открихме, че са доста добър начин за ефективно насочване на хората при спешна ситуация да потърсят някаква подходяща грижа, и да го направят бързо“, казва Семигран. „Но тези средства са само част от информационния пъзел. Потребителите трябва да знаят, че те определено не предоставят последната дума по тяхната диагноза.“
Семигран и нейните колеги съобщават своите изследвания онлайн на 9 Юли в BMJ. Финансирането е осигурено от Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания на САЩ.
За да оцени плюсовете и минусите на симптоматиката, изследователският екип е направил списък на симптомите от 45 медицински сценария, обикновено давани на студентите по медицина за учебни цели.
През 2014 г., тези симптоми са въведени в 23 различни англоезични онлайн места за „определяне на симптоми“. Всички са били на разположение на обществеността, а някои са базирани в САЩ, Обединеното кралство, Холандия и Полша.
Някои от сайтовете са разполагали с голям лист за избор на симптомите, докато други допускали потребителите да влизат в техните симптоми ръчно. Тези автоматизирани системи тогава генерират какъв би могъл да бъде проблемът на потребителя, и дали лицето е необходимо да потърси незабавно бърза помощ.
Взети заедно, онлайн диагностиката оценява точно симптомите от първия опит, в приблизително една трета от случаите. Повече от половината пъти правилната диагноза е бил регистрирана сред трите най-търсени опции. Успеваемостта нараства до 58 процента сред списъците, които предлагат 20 опции.
Опциите са били точни в 57 процента от времето, когато дават съвети за това как да се справи човек със симптомите и къде да потърси помощ; тази цифра скача до 80%, когато става въпрос за критични или спешни ситуации. Изследователите посочват, че производителността варира.
Предходно изследване предполага, че произволното търсене в Интернет само помага на пациентите да получат добри съвети в 64 процента от времето, когато се нуждаят от спешна грижа. Други изследвания са установили, че разпределените телефонни линии могат да бъдат еднакво ефективни, предлагайки от 61 to 69 % точност при диагностициране на редица заболявания (в сравнение с диагноза постановена от лекар).
Авторите на изследването установили, че диагностиката може да бъде относително консервативна, когато се прави преценка на разговорите. Понякога това означава, че да се съветват потребителите да търсят неоправдана медицинска помощ. А Друг път списъка с предлаганите опции може да бъде огромен, което може да бъде много объркващо за потребителите“, казва Семигран. Добавя още, че неточната информация не е нещо необичайно. Не всяка диагностика онлайн е достоверна.
Може да се променя по отношение на квалифицираното клинично съдържание, допълва Семигран.
Д-р Дейвид Ханауер, доцент в Катедрата по педиатрия в Университета на Мичиган в Ан Арбър, предполага, че симптоматиката представлява „много сложна“ дилема. „Много от лекарите се надяват да намерят начини да демократизират информацията, която имаме,“ казва той. „Но предизвикателството е как наистина можем да бъдем сигурни, че хората могат да вземат най-добрите решения с ограничения вид информация, която се предлага.“
Ханауер обяснява, че „понякога пациентите дори не могат да се опишат симптомите, които имат. И това не винаги е отговор с „да“ или „не“. Важно е колко тежки са симптомите? Кои са стартирали първи, и кои са отминали? Доктор с опит ще знае как да се справи с всичко това, тъй като голяма част от лекарството се основава на инстинкт. Компютърът няма да може“, отбелязва той. „Не искам да звучи, че съдя хората, които използват тези услуги“, казва Ханауер. „Но това е много труден въпрос.“

Колко точна е онлайн диагностиката?
Произволното търсене в Интернет само помага на пациентите да получат добри съвети в 64 процента от времето

Коментари

Преминете на горе