Начало - Новини - Как се кара велосипед по снега с 223 километра в час?

Как се кара велосипед по снега с 223 километра в час?

Карането на велосипед в снега може да е забавно

Карането на велосипед в снега може да е забавно

Карането на велосипед в снега и леда е занятие сложно, рисково и, според статистиката, почти невъзможно.

Това, че в най-засегнатите от снега и леда райони по света и у нас се мяркат колоездачи, в повечето случаи се счита за проява на екстремно поведение.
Не е точно така, смятат велоентусиастите, които не спират да въртят при всякакви условия. Те твърдят, че добрата екипировка, подходящите гуми и редовното каране предпазват от падания, натъртвания и измръзвания по улиците.
Планината, обаче, е друго нещо. Карането на колело надолу по стръмните склонове иска специална подготовка, специална обработка на трасето и специална мотивация. Следващите кадри направо плачат за фразата “Не правете така вкъщи”. Няма и как. Действието се развива във френските Алпи, тоест извън всякакви стени. Пистата се нарича Шабриер де Вар. А героят, с когото се свързва нейното име, е познат на масовата публика под псевдонима Червения Барон.
Истинското му име е Ерик Барон. През ноември ще навърши 56 години. Когато бил на 10, тежко боледуване го приковало на легло. Приел го като голямо предизвикателство, с което да се справи. Справил се. И продължил в същия дух – да превъзмогва и надскача себе си. Избрал за помощник колелото. Състезавал се по планински трасета, участвал в каскади за различни филми, но най-вече започнал да поставя рекорди по скоростно спускане и да ги подобрява.
През 90-те Червеният Барон се превърна в емблема за шеметна бързина. Червеният му костюм и специално конструираните за целта велосипеди му донесоха слава и победи над собствените постижения – на твърда настилка и на сняг. През 2002-ра година вилката на велосипеда му не издържа при рекордните 172 километра в час по склона на вулкана Серо Негро в Никарагуа. Каската и късметът спасиха живота на Ерик Барон. Но не и ребрата му. Няколко от тях бяха счупени. Тялото му претърпя тежки контузии.
Ново предизвикателство и ново възстановяване. Десетилетие по-късно Ерик се завръща отново на пистата, за да постави нов рекорд. А през март 2015-та пак го подобри. Достигна шеметните 223 километра в час. След подобно приключение човек може да се стреми само към едно – красотата на изживяването. И споделянето на това усещане с възможно най-много хора. Именно това се случи през уикенда. Червеният Барон замени традиционния си костюм със светлинен. След което понесе светлината с висока скорост надолу по Шабриер де Вар.
Новият спектакъл на Ерик Барон със сигурност е и неговата благодарност към планината – към нейната сила и нейната красота.

Ерик Барон: “Целта не беше скоростта. При това спускане все пак стигнах до 160 километра в час. Но целта беше друга – да постигна хармония с околната среда по уникален начин. За това ми помогна екипът от творци с приставките от светлини, които работиха без грешка.”
Помага му и самата планина. През десетте години на възстановяването му от тежкото падане в Никарагуа склоновете й му дават сила. Ерик преоткрива горите и трасетата в пресечени местности, като създава нов спорт – лапининг. Дисциплината става предтеча на популярния фрий рънинг. Влечението му към природата го кара да се впусне и в нови предизвикателства в сферата на устойчивия туризъм и хотелиерството. Първият му проект за активна почивка с минимален отпечатък върху природата се очаква да стартира тази година в планината Юра, която предлага разнообразни възможности за колоездене, ски, ски бягане и катерене.

Източник: http://bnt.bg/predavanyia/zelena-svetlina/s-kolelo-po-snega-s-223-kilometra-v-chas

Как се кара велосипед по снега с 223 километра в час?
Карането на велосипед в снега и леда е занятие сложно, рисково и, според статистиката, почти невъзможно.
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе