Начало - Новини - Дали детето страда от Синдром на дефицит на вниманието?

Дали детето страда от Синдром на дефицит на вниманието?

Симптомите на общото разстройство включват разсеяност, хиперактивност и импулсивно поведение

          Почти една трета от децата в САЩ страдат от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и са били диагностицирани преди да навършат 6 години, въпреки липсата на достатъчно валидни тестове.

Почти една трета от децата в САЩ страдат от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и са били диагностицирани преди да навършат 6 години, въпреки липсата на достатъчно валидни тестове.

Почти една трета от децата в САЩ страдат от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и са били диагностицирани преди да навършат 6 години, въпреки липсата на достатъчно валидни тестове, които да подкрепят диагнозата при толкова малки деца, се казва в нов федерален правителствен доклад. Проучването е направено от Сузана Висер, изследовател в Националния център на САЩ за вродени дефекти и развитие на уврежданията и е публикувано в доклад от 3 септември от Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.
Трудно е да се определи до колко точно е дигностицирането, споделя обаче Джоел Ниг, директор на отдела по психология в Орегонския университет по здраве и наука в Портланд, който не е участвал в изследването. Макар да признава, че поставането на диагноза Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност в предучилищна възраст крие рискове от грешки, Ниг все пак смята, че много от диагнозите вероятно са валидни.
Симптомите на общото разстройство включват разсеяност, хиперактивност и импулсивно поведение, което може да повлияе на способността на детето да учи.
Изследователите анкетирали близо 3000 родители на деца, диагностицирани със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност и 115 родители на деца с диагноза синдром на Турет. Около половината от децата с дефицит на вниманието и хиперактивност са получили тази диагноза преди да навършат 7 години, а 31% – преди да навършат 6 години. Сред децата, диагностицирани преди 6 години, родител или друг член на семейството е първият, който е обърнал внимание на поведението на детето в 3 от всеки 4 случая.
Малко над половината от децата със синдрома са получили диагнозата си от общ педиатър или семеен лекар. Само една четвърт от децата, диагностицирани преди 6-годишна възраст, са били прегледани от психиатър. Всъщност повечето лекари следват насоките –ретийнгови скали и информация от няколко източника, например учители освен родителите. Ако лекарите използват информация от учителите, за да поставят диагноза, това подсказва, че те не взимат бързи решения за 15 или 30 минути, основани само на описанията на родителите за поведението на детето си, коментира Джоел Ниг.
Като се позовава на доклада, д-р Данел Фишер, заместник-председател на педиатрията в Здравния център „Свети Джон“ в Санта Моника, Калифорния, не изключва възможността за погрешно и прибързано диагностициране. Той е убеден, че такива случаи водят до редица проблеми, включително децата да бъдат заклеймени със Синдрома, докато в действителност друг поведенчески и психиатричен проблем е причина за забелязаните симптоми.
И Фишер, и Ниг намекват, че е неразумно да се поставя диагноза Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност на дете в предучилищна възраст, което изглежда особено буйно или трудно да се управлява. „Децата се развиват бързо на тази възраст, много 4-годишни деца, които изглеждат прекалено хиперактивни, се стабилизират до към шестата си година.“- разяснява Ниг. Но пък признава, че има и друга опасност: проблемът на детето да се задълбочи, ако се чака прекалено дълго, преди да се вземат мерки. „В случаите, когато детето не е в състояние да се учи, не може да участва в група или в предучилищните дейности, или когато се развива отрицателна връзка между родител и дете, то тогава е нужна професионална намеса и оценка“ добавя Ниг.
А д-р Фишър препоръчва на родителите с хеперактивни и с неустойчиво внимание деца следното: „На първо място, родителите трябва да потърсят родителски класове, където да им помогнат да управляват трудното или непокорно поведение. На второ място, ако има фамилна анамнеза за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или други присъщи за детството поведенчески разстройства, трябва да бъдат проведени невропсихологични тестове от квалифициран специалист, включително психолог, психиатър или невролог.“
Ключов аспект при диагностиката на СДВХ са симптомите, които се проявяват в множество ситуации у дома и в училище. „Родителите трябва да внимават за направена СДВХ диагностика на базата само на един симптом“, предупреждава д-р Фишер.

Дали детето страда от Синдром на дефицит на вниманието?
Симптомите на общото разстройство включват разсеяност, хиперактивност и импулсивно поведение.

Коментари

Преминете на горе