Новини

Искрен Гецов: Не преобгрижвайте децата, защото остават зависими

Дори когато стават инциденти с коне, те не го правят нарочно, повечето пъти от страх

Искрен Гецов
Искрен Гецов е един от петимата треньори обучени за терапия чрез коне на деца с увреждания по швейцарски модел.

Искрен Гецов е един от петимата треньори обучени за терапия чрез коне на деца с увреждания по швейцарски модел. Това се случи по проект, финансиран от тематичен фонд „Партньорство” в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
– Здравей, искам да си поговорим за конете, хората и твоето отношение към тях. Имаш ли нещо против да си говорим на „ти“?
– Не, Какво точно те интересува?
– Разкажи ми за твоя кон.
– Конят ми се казва Комодо. Взех го с това име, малко е спорно откъде идва то. На италиански думата означава „удобен“, но може конят да е кръстен на остров в индийския океан. Източно българска порода е, от Шумен тръгва линията. Тези коне са селектирани в началото на 20 век по поръчка на българската армия, за да бъдат издръжливи, спокойни, да носят на студ и жега.
– Да имаш кон е скъпо удоволствие и голяма отговорност. Как се реши на тази стъпка?
– Харесвам конете от много малък, но едва преди 6 години започнах да се занимавам с тях. Решението да имам свой кон взех бързо, то беше емоционално, но аз съм запален по конете. При първия контакт с кон или много ще се влюбиш, или няма да се получи…
– Взаимна ли беше любовта ви?
– С Комодо имахме добри и лоши моменти, тъй като той е своенравен. В началото влязохме в битка, трябваше да се реши кой ще надделее. Типично за конете като стадни животни е да имат водач. И при ездата конят трябва да знае, че ездачът е водачът.
– Как става това?
– Има различни подходи. Например американците подхождат директно при обяздването, използват по-груби помощни средства. Например трензела – метална пластина, която се поставя върху езика на коня, и при дърпане на поводите, оказва силен натиск върху този чувствителен орган, понякога дори болезнен. Другият подход е европейският. При него ездачът управлява коня с движенията на краката и тялото си. Не разчита толкова на силата и поводите.
– Ти лично на кой метод си привърженик?
– Да управляваш коня чрез страх не е особено ефективно и винаги може да ти изиграе лоша шега. Грубото отношение не води до нищо хубаво, конят може да реши да ти го върне, той е паметлив. В никакъв случай конете не са злонамерени към нас, но …
– Но си имат достойнство?
– Да, точно така, в крайна сметка каквото повикало, това се обадило. Дори когато стават инциденти с коне, те не го правят нарочно, повечето пъти от страх. Животните реагират по инстинкт, но и те са като хората – всеки кон си има характер, който се доразвива от отношението на човека към него. Важни са например начините на обяздване, на трениране. В Европа един кон се обяздва няколко месеца, а не както хората са гледали в каубойските филми. Доколкото зная в САЩ и Австралия и сега практикуват екстремно обяздване , ползват по-груби муниции, които предизвикват силен натиск и дори болка. Убеден съм обаче, че най-добър ефект има, когато между човека и животното отношенията са хармонични.
Говориш за водача при животните, но и в човешкото общество винаги има лидер. Струва ли ти се уместна тази аналогия?
– Да, аз съм привърженик на Густав Льобон и на неговата „Психология на тълпите” и на „Влиянието.Психология на убеждаването” на Робърт Чалдини. И двете книги са много полезни. Наистина хората като конете се подчиняват на лидера, действат първично, по-скоро емоционално, отколкото рационално.

Искрен Гецов
По време на сеанса трябва да си напълно фокусиран и погълнат, защото е необходимо да мислиш за коня, за детето и за безопасността му.

Като става дума за това, питал ли си се какво ни трябва на нас, българите, като общество, за да вървим напред?
– Това е комплексен въпрос, влияят много фактори, вкл. народопсихологията. Според мене ни е нужно единство, да повярваме в себе си, защото сега сме толкова смачкани от системата, от това, което са преживели през последните 25 години. Толкова са лъгани от политиците! Но нека да осъзнаем: държавата е проекция на нас самите, на начина, по който мислим, по който се държим. Затова промяната трябва да започне от нас самите. Ние трябва да станем по-ангажирани, да повярваме, че можем , да не очакваме друг да ни оправи. Иска се да работим върху себе си, да мислим малко повече за другите.
Тези твои разбирания ли те мотивираха да се ангажираш с проекта за терапия на деца с увреждания чрез конете?
– Не мога да кажа със сигурност, но съм много любознателен и с голям интерес се включих в проекта. Знаех, че ще науча нови неща, нямах конкретни очаквания, не знаех дали ще ми хареса. Признавам, че отскоро ми допада да работя с деца. Аз съм емоционален и изборите ми са интуитивни.
– Какво ти дава работата с деца, с тези деца?
– В началото подходих с малко страх. Тъй като нямах никакъв опит и знания, освен за работата с коне. Беше трудно. Когато работиш с такива деца, буквално се изцеждаш. По време на сеанса трябва да си напълно фокусиран и погълнат, защото е необходимо да мислиш за коня, за детето и за безопасността му. Натоварващо е, но като видиш усмивката на детето, ефекта върху него, се зареждаш страшно много. Енергията ти се връща обратно.
– Какво можеш да споделиш за ефекта от тази терапия?
– Имайки опит с конете, знаех какъв ефект имат те върху хората, но с работата по проекта видях с очите си магията. Работих например с детенце с аутизъм. Много трудно се концентрираше, издаваше странни звуци, но постепенно започна да се концентрира, да слуша и да изпълнява моите инструкции.
Други деца, с ДЦП, се научиха да правят неща,които никога досега не бяха правили сами. Например Кристина, която освен че е с ДПЦ, е и сляпа, започна да сама да реже ябълка, да храни коня, да го оседлава.
– Какво ще посъветваш тогава родителите на такива деца?
– Много деца с увреждания са толкова обгрижвани у дома си, че техният потенциал не се развива. Затова съветът ми е: не преобгрижвайте децата, защото остават зависими. Те могат много неща сами. Когато Кристина беше накарана да подготви храна за коня, бях скептичен, но следващите сеанси сама го правеше. При това не беше виждала кон и знаеше какво представлява.
– Как си го представяше?
– Беше впечатлена от големината му, колко е чувствителен. Криси изследваше тялото на коня ши постепенно придоби представа за него. Много е интересно, общуването с коня има ефект не само върху физиката, но и върху психиката на децата. Носи им положителна емоция , децата нямат страх и конят усеща това. Ако ти се страхуваш, животното е внимателно, предпазливо.
– Със швейцарска диплома за треньор по проекта как смяташ да използваш наученото в бъдеще?
– Искам и занапред да работя с деца, защото това ми носи огромно удоволствие. Имам идея да направя Център за работа с деца за терапия с коне. Имам съмишленици психолози, кинезитерапевти и ще работим в тази насока. До 1 година вероятно идеята ни ще има завършена форма.
– В Швейцария какво най-много те впечатли?
– Посещението беше много интересно и полезно, посещавахме конюшни, центрове за работа с деца…Посетихме най-известния Център за рехабилитация на деца до Цюрих. Не можеш да кажеш, че той е от болничен тип – изключителен ландшафт, големи градини, сградата е приветлива,боядисана в топли цветове. И най-важното – там се прилагат различни терапии, за които не бях чувал.
– Какви например?
– Например терапия със сън. Имаше специална стая за сън с водни легла и предразполагащи към сън аксесоари. Чрез тази вид терапия се лекуват предимно психически и нервни увреждания. Впечатли ме и машина, която симулира човешка походка и по този начин помага на хора с ДЦП. Представлява робот, който посредством сензори изследва и изчислява каква мускулна сила и върху кои мускули трябва да подаде сила. Така се активират двигателната и нервна системи.
– Интересно. Значи вместо кон – робот?
– На подобен принцип действа и терапията с коня, но не е едно и също. Швейцарците се пошегуваха, че ще направят робот за езда, но аз веднага ги оборих, защото един робот не може да замести коня, тъй като не може да притежава неговата енергия. Когато конят ходи, движенията му са като походка на човек и когато детето седне на гърба му, движенията на животното се поемат от тялото му и така все едно детето ходи. Ефектът е, че мускулите укрепват и се поддържат активни и здрави. Тази терапия не е панацея, децата с ДЦП няма как да ги излекуваме, но подобряваме състоянието им или забавяме дегенерацията. Освен това конете им дават положителни емоции, които укрепват психиката им. При децата с ДЦП идеята е да се поддържа активна мускулатурата.
– Какво друго ти направи силно впечатление в Швейцария?
– Начинът на мислене. При нас все още хората с увреждания са скрити, срамуват се от себе си, никой не говори за тях, родителите като че ги крият. Вярно, че у нас няма условия за инвалидни колички… докато в Швейцария има всички удобства и тези хора са сред обществото, развиват своя потенциал. На тях не се грледа като на втора ръка хора. Те не са безпомощни. Очевидно всичко опира до манталитета. Имаме нужда от промяна, но за това май е нужен голям катаклизъм.

Искрен Гецов: Не преобгрижвайте децата, защото остават зависими
Дори когато стават инциденти с коне, те не го правят нарочно, повечето пъти от страх.
Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker