Начало - Новини - Лиляна Асенова: Да бъдем отговорни за нашето здраве

Лиляна Асенова: Да бъдем отговорни за нашето здраве

Ваксината срещу РШМ трябва да стане задължителна

Лиляна Асенова: Да бъдем отговорни за нашето здраве.

Лиляна Асенова: Да бъдем отговорни за нашето здраве.

Лиляна Асенова е председател на Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката. Самата е минала през ада на това заболяване и сега се стреми да помогне на другите жени и семейства, най-вече да не стигат до там или ако болестта все пак е факт да получат нужната подкрепа. Основното в работата на неправителствената организация е профилактиката на онкологичното заболяване сред младите момичета и жени. По този повод Лиляна Асенова участва в кръглата маса през миналата седмица във Велико Търново, посветена на темата „Ваксините – митове и реалност“. Ето интервюто, което тя се съгласи да даде специално за „Здраве да е“:
Г-жо Асенова, кога се разболяхте от рак на маточната шийка?
Бях твърде млада, само на 28 години.
Как Ви откриха заболяването?
Най-случайно, с един контролен преглед, направиха ми цитонамазка и ми казаха, че имам папилома вирус. За мене беше много странно, не бях чувала такова нещо и се шашнах. Обикалях библиотеките на София, за да прочета какво означава това и в този момент го свързвах с ХИВ вируса. Казаха ми, че трябва да направя незабавна операция, защото съм с много напреднал стадий, четвърта група.
Иначе нямахте оплаквания?
Нямах оплаквания, което е най-неприятното при раковите заболявания, защото те са тихите убийци, които не ни предупреждават, че нещо има с нас. 20 години по-късно вече спокойно мога да кажа, че това заболяване ме научи на много неща, промених много неща в живота си. А през 2002 година направихме организация, която да помага на жените с онкологични заболявания. Ние сме жени, които сме израснали заедно, тя пострада от рак на гърдата, аз – от РШМ.
Много ли са хората, които имат нужда и ви търсят?
Много са, за мене е важно една неправителствена организация да бъде близо до хората, да в тяхна полза и да бъде промоутър на добрите здравни политики в страната.
С какво точно помагате на хората?
С какво ли не. Лично сме водили пациенти до лекарски кабинети, посещавали сме семействата им, провеждали сме психологически курсове (самата аз по професия съм психотерапевт). Правили сме събирания и то огромни с по 200 души, които или са на лечение в момента, или пък тепърва им предстои терапия, събирали сме ги с най-големите специалисти в онкологията, говорили сме им за храненето и начина на живот след такава диагноза. Хората трябва да знаят, че ракът е лечима болест. В тази посока тръгнахме като пациентска организация, продължаваме и до ден-днешен, с тази разлика, че нещата се променят и ние променяме нещата същото.
Казвате, че ракът е лечим, но много хора си отиват от тази болест. Кое може да спаси живота на човека – добрият лекар, духът на човека, начинът на живот. Кое е основното?
Най-основното е хората да осъзнаят, че здравето е тяхна отговорност. Това е лайтмотивът ми при среща с всички хора, болни или не. Да предадеш здравето си на лекаря и да разчиташ, че той ще ти помогне, е най-фаталното нещо, което можеш да си помислиш. Ние трябва да се научим да бъдем отговорни за нашето здраве, защото всичко, което правим и като начин на живот, и като отношение към другите хора, това ни се връща във вид на заболяване, за да ни каже, че трябва да променим нещо в своя живот. Това е най- важното нещо.
Вие самата какво променихме у себе си, на какво ви научи този труден опит?
Много неща промених. Бях една луда глава, бунтарка, непрекъснато се гневях на света, на родителите си, на приятели, но заболяването коренно ме промени. Осъзнах, че аз съм допринесла за него.
Трябва да си даваме сметка, че освен всичко друго има и неграмотност дори по отношение на половия живот. Особено в днешно време, когато връзките са толкова свободни. Уж вече има много информация, но е важно тя да бъде достоверна, защото се пишат такива глупости…
Кои глупости искате да опровергаете?
Разпространяват се невероятни неща, поради което хората остават с впечатление например, че да се заразиш със СПИН или рак е все едно да кихнеш. Например имахме случай, когато майка, диагностицирана с рак, а семейството й се опитва да отдели детето от майката, за да не се зарази. Майката страдаше от това и не можеше да води правилния начин на живот, да се лекува, защото детето се беше отдръпнало от нея. Случаите са много в тази посока, да не говорим за хора, които се опитват да си помогнат с баене, с гледане на кафе, с билки и т.н. Да билките са полезни, но все пак трябва да се обърне внимание на специализираната помощ. Много хора се доверят на „казал- рекъл“. Най-важното за онкологичните заболявания е, че има строго специализирани болници за това- онкологични диспансери в цялата страна.

Винаги трябва да помним, че причината да стигнем до едно заболяване сме самите ние, а лекарят лекува следствието.

Винаги трябва да помним, че причината да стигнем до едно заболяване сме самите ние, а лекарят лекува следствието.

Много често хората търсят помощ в София или в чужбина, въпреки че в техния регион има онкодеспансер, защото не се доверяват на местните специалисти.
Тяхно право е, всеки има право да си потърси лекар, границите са отворени, всеки има право да отиде, където пожелае. Но това има две страни, защото пак трябва да си поемеш ти отговорността за това решение и да не забравяш, че лечението ти зависи и от това доколко си отговорен към здравето и живота си. Искам да отворя скоба и да кажа, че лечението на всички локализации на рак се лекуват по стандарт, така че у нас и чужбина се лекува по него. Да, разбира се, има разлика в условията, в медицинската техника, в отношението към пациента…
Но у нас много често се говори за проблеми при лечението на онкозаболяванията – че липсват лекарства, че се дават генерици, които нямат същия ефект като оригиналите, а понякога – дори фалшиви лекарства. Къде свършва реалността и къде започват митовете?
Минахме този период, вече лекарства има. Много рядко, в определени моменти липсва нещо, но веднага се реагира. Да, преди 5-6 години имаше сериозен проблем, но пациентските организации направиха много в тази посока, допринесохме много лекарства да влязат в списъка на реимбусираните. Най-отговорно заявявам, че вече за липса на лекарства не може да се говори. Когато се пише за такива теми, често журналистите получават недостоверна информация, а е важно тя да се провярява чрез институциите, защото болните са с крехка психика и не бива да се всява паника, ако няма основания.
Напоследък има една антиваксинална мода, особено сред млади и интелигентни семейства и те отказват да ваксинират децата си. Вие какво мислите?
Нямаме здравна култура и възпитание да бъдем профилактични. Мога да говоря например за ваксината на рак на маточната шийка, за която съм най-компетентна. През 2006 година, когато България въведе тази ваксина, аз бях една от първите, които се ваксинираха.
– Вие се ваксинирахте, при положение че сте минала през това заболяване?
– Да, направих го, при положение че съм минала по този път. И ще ви кажа защо. Всеки един човек в рамките на определен период трябва да отиде в една онкологична болница, в сектора за химиотерапия, да види близките си, да се срещне с тях, да отиде в една реанимация след операция, за да види другата страна на нещата. Хората, когато не са засегнати лично, лесно може да кажат: „Аз няма да се ваксинирам, няма ваксинирам детето си. Те искат да ни убият“. Някои намират политически обяснения за това, други смятат, че е икономически заговор. Аз обаче от позицията на жена, която 6 години е страдала, която освен това е загубила родител с това заболяване, съм категорично за ваксината. Вижте, хората прибързват и говорят неща, които не разбират.
– А дъщеря ви ваксинирана ли е?
– Разбира се, в мига, в който стана на необходимата възраст. Тя отдавна живее в чужбина и толкова ми е благодарна, защото там няма как да се запишеш в университета, без съответните задължителни имунизации. И в Европа, и в САЩ е така, защото разбирането е, че щом не си имунизиран, не се грижиш за здравето си. Ще ви дам пример с моя приятелка, много образован човек. . Подава документи в една световноизвестна фирма, отива на интервю и е перфектна, но доста пълна. Казват й: „Съжаляваме, ние много Ви харесваме, но с това наднормено тегло сте потенциално болен човек, а на нас ни трябват здрави хора, които се грижат за себе си.“ Изгуби тази работа. Така стоят нещата, трябва здрав разум. За мене родителите нямат право да игнорират нещата и след време децата им да се разболяват. Моето мнение е, че тази ваксината срещу РШМ трябва да стане задължителна.
– Организацията Ви работи ли за това?
– Да , разбира се. Не е случайно, че в Холандия например и момчетата ги ваксинират, защото те са преносителите. Смятам, че и тук това ще се случи. Затова казвам, че всеки трябва да види какво има в болниците. Момиче на 22 години с рак на гърлото, защото е правила орален секс безконтролно. Бременни жени с рак на шийката, които не са се преглеждали. За тези, които не са имунизирани, но и за имунизираните един път в годината задължително трябва да се прави профилактика – цитонамазка, колпоскоп, при положение че резултатът от цитонамазката е положителен. Можем да ходим на козметици, да си променяме прическите, но да си погледнем здравето- не. Не може да подаряваме автомобили и телефони, а да нехаем за здравето им. Винаги трябва да помним, че причината да стигнем до едно заболяване сме самите ние, а лекарят лекува следствието.
– Много често се огласяват сведения за опасни странични ефекти от ваксините срещу РШМ…
– Абсолютно не е така. Кой специалист го доказа? Има Световна здравна организация, във всяка държава национални органи, които правят и следлицензионен мониторинг. Това пак някой го е казал. А истината според десетките проучвания, направени през последното десетилетие, доказват ефикасността на ваксините срещу РШМ и безопасността им там, където те са въведени като част от държавната политика за първична профилактика. Много често на гърба на нещастието на хората в медиите се публикуват куп глупости, като за ваксинираното момиче от Самоводене, което почина. Имало е автоимунно заболяване и това е нямало нищо общо с ваксината. Това го казват специалистите. Досега никой не е доказал пряка причинно-следствена връзка между ваксинациите и последвали смъртни случаи или тежки заболявания в света. Резултатите от проучване, продължило над 7 години, показват, че рискът от преждевременна смърт при участници, ваксинирани с двувалентна HPV-ваксина, е по-малък от 0,06%, а при тези от контролната група е 0,07 %.

Лиляна Асенова: Да бъдем отговорни за нашето здраве
Ваксината срещу РШМ трябва да стане задължителна.

Коментари

Преминете на горе