Начало - Новини - „Моши моши…” от Япония за Русе на 24 май

„Моши моши…” от Япония за Русе на 24 май

Изворът на дълголетието и здравето за японците е любовта, споделя авторът на книгата Юлияна Антонова- Мурата

Ако трябва да съберем в една дума посланието в книгата на Юлияна Антонова „Моши, моши, Япония”, то тя би била Любов.

Юлияна Антонова- Мурата е дългогодишен дипломат. През миналата година тя издава първата си книга „Моши моши, Япония”, а на 24 май, Деня на българската писменост и култура, я представи през русенци в Буда хауз.

Юлияна Антонова- Мурата е дългогодишен дипломат. През миналата година тя издава първата си книга „Моши моши, Япония”, а на 24 май, Деня на българската писменост и култура, я представи през русенци в Буда хауз. У нас името й нашумява през 2011 г. След земетресението във Фукушима, когато нашият консул в Токио панически напуска страната заради страх от повишената радиация, постът поема тази смела българка. Тя е човекът, който помага на Иван Кулеков да стигне възможно най-близко до мястото на трагедията, за да заснеме филм, който беше показан в „Шоуто на Слави”. Когато приключва мандата й, тя остава в Токио при своя втори японски съпруг.

Ако трябва да съберем в една дума посланието в книгата на Юлияна Антонова „Моши моши, Япония”, то тя би била Любов. Любов към децата, възрастните, природата, красотата, навсякъде, където я има и може да се създаде.
„Кога мислиш, че трябва да започне възпитанието на едно дете? – пита в разказа „Обичам ви” Юлияна Антонова бабата на своята бременна снаха Иноуе сан. Отговорът й е: „Възпитанието е свързано с обичта и уважението, което даваш на децата си, още от момента, когато майката усети детето в утробата си…” Според 88-годишната жена майката не трябва да пропуска нито ден да казва на детето си „обичам те”.
Може би затова в японския език има много малко лоши и груби думи и хората рядко ги употребяват, обяснява Юлияна пред своята притихнала аудитория. Разказвайки за Страната на изгряващото слънце, тя споделя една през друга истории на любов, съпричастност и уважение. Един път пътувала с колата си, но объркала пътя до мястото, за което се била запътила. Спряла непознат японец да я упъти. Вместо да й обяснява, той се отклонил от маршрута си и я завел до самия вход, поклонил се и се извинил. Това е едно от малките чудеса на Япония, отбелязва авторът пред русенската си публика.
„Моши моши” в превод от японски означава „ало” в телефонен разговор между близки хора и също така „извинете, мога ли да ви помогна”, добавя Юлияна и в думите, интонацията й, дори ако щете в стойката й откривам онази деликатност и обич към ближния, която, без съмнение, тя е попила от японците. Разказва, че съпругът й и пасторът на храма, който посещават, събирали пари за пострадалите от земетресението във Фукушима през 2011-а. Когато отишли да ги занесат,на около 250 км. от Токио, се забавили толкова много, че съпругата се притеснила.

Оказало се, че те са се включили във възстановяването на разрушения път. Не е достатъчно да дадеш пари, съпричастността според японските разбирания изисква и физически труд.
Не е сложно да сме щастливи, просто трябва да се научим да общуваме с респект и любов, да си благодарим, да се извиняваме, споделя с нас мъдростта на японците авторът на книгата. Убедена е, че всеки може да направи живота си по-красив, ако промени себе си. Ако всеки ден повтаряме „обичам те” и „извинявай”, то ще ни стане навик и ще бъдем по-добри, съветва Юлияна. Така било и при нея. Научила се всяка сутрин да изпраща мъжа си с „Обичам те”, а съпругът й Такаши не забравял никога й казва какъв късметлия е с нея.
Японците са известни с почитта си към възрастните хора. Денят на възрастните е техен национален празник. Юлияна споделя един показателен тест, на който била подложена преди много време от японския българист проф. Мацунага по време на визитата му в София. Буря в океана и лодка с бременна с близнаци жена, 83-годишен мъж и спортист с много постижения и медали, при това отличен математик. В лодката трябва да остане само едни човек, защото иначе всички ще загинат. И тя трябвало да избере на кого да дари живот. Посочила бременната, а мотивът й бил, че така ще спаси три живота. И сгрешила. Професорът й обяснил, че трябва да се спаси възрастния човек, защото със своя опит и с мъдростта си той би посъветвал хората как да имат добър живот и как при други подобни случаи да се спасят всички.
Японците са известни и с дълголетието си. Юлияна разказва и за този феномен. В един от разказите й деветдесет и две годишният й герой флиртува с деветдесетгодишната героиня на оризовото поле. На тази възраст те вървят доста бързо, не са изгърбени. Обядът им е не само вкусен, но и красиво подреден: състои се от прясна риба (сашими), кафяв ориз, тофу, покълнала соя и печен намаимо (вид сладък картоф). Но като че ли не това е главното, а любовта между тях. Когато питали възрастния мъж как е запазил толкова години свеж ум и добро здраве, той допирал нежно ръката на любимата си. „Дълголетието на Мичие сан” е още един разказ, за любовта, подкрепата, съпричастността, трудолюбието и верността, които, изглежда, имат голямо значение за физическото и духовното здраве на човека.
Времето с Юлияна минава неусетно, защото нейните малки човешки истории са толкова истински и завладяващи. Изключително приятно за публиката е да научи от нея и за любовта на японците към България. Те смятали, че българите са много интелигентни и даровити. Според Юлияна има защо. Около 500 нашенци живеят в Япония и повечето били много добри в своята област. Японските й приятели, когато научили, че идва в София, лично изработили оригами, за да ги подари на хората, които отидат на представянето на книгата й.
Тук българите са на почит, така че заповядайте в Япония, кани бившият ни дипломат абсолютно непознати хора и им дава своя телефон. Тя е готова да ги посрещне в дома си, което едва ли би изненадало нейния любим съпруг Такаши. Както тя ни разказа, той и неговият пастор всяка неделя се молели за България.
Юлияна Антонова казва, че в Япония се чувства 100% българка, а у нас 10% японка. Кой знае, може би българи и японци имаме много повече общи черти, отколкото различия, щом авторката на „Моши моши, Япония” като седмокласничка в Немската гимназия в София на въпроса коя е най-важната дума за тебе, записала в своя лексикон „ЛЮБОВ”.

Габриела Стефанова

„Моши моши…” от Япония за Русе на 24 май
Изворът на дълголетието и здравето за японците е любовта, споделя авторът на книгата Юлияна Антонова- Мурата.
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе