Начало - Деца и родители - Майка на незрящо дете не иска съжаление, горда е, че чете и пише на Брайл

Майка на незрящо дете не иска съжаление, горда е, че чете и пише на Брайл

Третокласничката Кристина разпознава животни и птици и пише приказки за тях

Специалисти от социалния комплекс помагат на деца като Кристина да преодолее проблемите си

Специалисти от Социалния комплекс помагат на деца като Кристина да преодолее проблемите си

9-годишната Кристина никога не е виждала животни и птици, но ги разпознава по звуци и форма и съставя приказки за тях. Домът, в който живее, прилича на менажерия от плюшени играчки, с които незрящото дете играе. За майка му, Галя, момиченцето е нормално дете като другите, което ходи на училище, може да чете и пише, има интереси и отговорности. Галя не приема отношението на хората към детето й и самата нея. Не иска да ги съжаляват, а да ги възприемат като нормални. Така започва разговорът с Галя, една русенска майка, която сама пожела да разкаже своята история пред репортер на „Здраве да е”. Срещаме се в социалния комплекс,  където се предоставят социални услуги за деца като Кристина. Специалистите в комплекса се възхищават на Галя и се радват на резултатите от работата им с детето.

Момичето се ражда в края на шестия месец с ретинопатия и церебрална парализа, диагнози, които лекарите поставят късно. В резултат на това националният консултант по офталмология отказва разрешение за лечение в чужбина на първото заболяване, а късно откритата ДПЦ, приковава Кристина в количка. Едва на осмия месец след раждането й лекарите ни казаха, че има ДЦП, казва Галя. Признава, че двамата със съпруга си са се почувствали напълно изоставени и сами са започнали битка за спасяване на детето си. Майката добавя, че още след раждането, лекарите ги съветвали да го оставят в дом и да не си усложняват живота. Млади са и ще имат други, здрави деца, разказва още майката.

В Социалния комплекс е забавно

В Социалния комплекс е забавно

Въпреки тежките диагнози, Кристина расте умна, със запазен интелект, развива се и вече е в трети клас на едно основно русенско училище. Благодарение на помощта на тифлопедагог от Областния ресурсен център и на специалисти – кинезитерапевт и ерготерапевт, от социалния комплекс, детето научава Брайловата азбука, пише и чете на нея, а успоредно с това е напреднало и в двигателните си умения. Сега Кристина ходи почти самостоятелно и пише за любимите си животни на машина за незрящи, закупена от социалния комплекс. В училище децата я приемат, има и приятели, но с възрастта необходимостта й от общуване е по-голяма, споделя майката. За разлика от възрастните, децата не смятат Кристина за различна от тях. За съжаление обаче има родители, които казват на децата си да не играят с такива като Кристина, споделя майката. Когато са на детска площадка, хората се отдръпват от тях, а ако се качват в автобус, никой не помага за количката и повечето пътници обръщат глави настрана, казва Галя. Докато говори, очите й често се навлажняват, но и усмивката не слиза от лицето й, сякаш за компенсация.

В момента в социалния комплекс има десетина деца като нейната Кристина, които заедно с родителите си посещават сеансите със специалисти и се мъчат да променят живота си. На тези родители Галя иска да каже да не се отказват да се борят за децата си и да им дават много обич, защото я заслужават.

Автор и снимки: Валентина Караджова 

Коментари

Преминете на горе