Новини

Моята истинска история за доброто

Как една коледна картичка в асансьора ни накара да украсим входа

„Весела Коледа, мили съседи!“
Нека се опитам да ви разкажа как доброто ражда добро. Не притча, а истинска история.

Нека се опитам да ви разкажа как доброто ражда добро. Не притча, а истинска история. Героите са моите съседи, дъщеря ми и аз. Времето е сегашно, новините по света и у нас най-често започват с кой кого убил в атентат, в катастрофа или за пари…но моят разказ е за онези прости и красиви жестове, които рядко попадат във фокуса на общественото внимание.
Една вечер преди около седмица се прибирам у дома, влизам в асансьора и виждам бележка. Зачитам се и силно се изненадвам, защото с детски почерк е изписано най-милото послание: „Весела Коледа, мили съседи!“ Виждам и украса – рисунка на Дядо Коледа, сякаш топлите думи не са достатъчни. Направо ми иде да се разплача. През дългите години, които живея в този блок, за първи път ми се случва някой да ме нарича „мил съсед“ и да ми „изпрати“ коледна картичка. Тъй като децата не са много в този вход, веднага се досетих кое от тях е сътворило това чудо. Бояна винаги е лъчезарна, любезна, никога не пропуска да ме поздрави. Винаги се радвам да я видя, заражда ме положително, минава като пролетен полъх, като нежен аромат остава след себе си следа.
Да си призная, картичката на Бояна в асансьора запали у мен една потушена искра. Казах си: „ Защо и аз да не добавя нещо към коледната украса на входа? Не само ще стане по-празнично, но ще покажа на детето, че съм забелязала и оценила жеста му.
Минаха няколко дни. Така и не срещнах през тях Бояна, за да я поздравя и да й благодаря за прекрасната идея. Затова пък у мен се затвърди убеждението да се погрижа за украсата на входа. Така преди 2 дни, докато с дъщеря ми украсявахме домашната елха, й споделих, че искам да украсим входа. Прие го с ентусиазъм. И тя беше видяла посланието на малката ни съседка и се беше развълнувала. Докато отделяхме играчките за навън, дъщеря ми все пак изрази съмнение, че шансът украсата ни да се запази е малък – или някой ще я открадне или някой ще я унищожи. „Да, права си, но ще поемем този риск.“ – отсякох смело аз, надявайки се каквото и да се случи, Бояна да види сътвореното от нас. Знаех колко ще я зарадвам.
Е, речено-сторено. Украсихме и доволни се прибрахме. И все пак чудехме се какво ли ще намерим на сутринта?! Другият ден ни поднесе отговора и той беше приятно изненадващ – не само че украсата ни не беше открадната или унищожена, тя беше умножена. Някой мил съсед се беше погрижил това коледно чудо да се случи. Очевидно доброто ражда добро.

Автор: Габриела Стефанова

Моята истинска история за доброто
Как една коледна картичка в асансьора ни накара да украсим входа.
Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker