Начало - Новини - Хората с деменция ще нарастват на всеки две десетилетия

Хората с деменция ще нарастват на всеки две десетилетия

8 са рисковите фактори, които водят до развитието на деменция

Изследователи на здравето са открили, че в момента близо 47 милиона души по света живеят с деменция, докато през 2009 г. те са били  35 милиона.

Изследователи на здравето са открили, че в момента близо 47 милиона души по света живеят с деменция, докато през 2009 г. те са били 35 милиона.

Изследователи на здравето са открили, че в момента близо 47 милиона души по света живеят с деменция, докато през 2009 г. те са били 35 милиона. Учените предупреждават, че ако не се вземат мерки, цифрите вероятно ще се удвояват на всеки 20 години.
В доклад, публикуван във вторник, изследователи от Международната асоциация на Алцхаймер заболяванията споделят, че около 58 на сто от всички хора с деменция живеят в развиващите се страни и че до 2050 година почти половината болните ще живеят в Азия. Цифрите вероятно ще нараснат, тъй като преобладава застаряващо население.
Епертите смятат, цената за лечението на деменцията може да скочи до $1 трилион долара само за три години и призоват правителствата да приемат законодателство, за да се гарантира по-добро лечение за хората с болестта. За съжаление все още не е открит лек срещу деменцията.
Ето и рисковите фактори, които водят до деменция:
Артериална хипертония – ако човек продължително време има завишени стойности на артериално налягане. Това е най-важният рисков фактор за възникването на мозъчно-съдова болест (МСБ), тъй като при 2/3 от лицата над 65-годишна възраст артериалното налягане е постоянно завишено. Артериалната хипертония води до нарушаване целостта на ендотела на съдовете, както и образуването на амилоидни отлагания, което ги прави по-фрагилни. При дълготрайна и недобре контролирана артериална хипертпния е уместно включването на пациента на невронопротективен препарат.
Дислипидемия – е в пряка връзка с атерогенезата и образуването на атеросклеротичните плаки. Тя е вторият значителен рисков фактор при мозъчно-съдовите заболявания. Често се свързва и със завишените стойности на общия холестерол. Повишението на общия холестерол води до повишаване на риска от исхемичен инсулт с 25%.
Препоръчва се на хората с дислипидемия да променят не само диетичния си режим и да увеличат физическата активност, а и да започнат прием на статинов и невронопротективен препарат. Включването на статин към терапията при пациенти с исхемична болест на сърцето е добро дори и при нормални стойност на липидния профил, съветват медиците.
Захарен диабет – когато има дисбаланс в метаболизма на глюкозата неизменно настъпват необратими промени в съдовата стена, които в комбинация с артериалната хипертония увеличават значително риска от възникване на МСБ.
Хората със захарен диабет знаят, че е задължително редовното проследяване на стойностите на кръвната захар и при необходимост лекарят е длъжен да назначи антидиабетична терапия. При пациентите с други рискови фактори се препоръчва към терапията да бъде включен статинов препарат.
Предсърдно мъждене – друг рисков фактор. Той води до възникването на кардио-емболичните мозъчни инсулти, при пациенти над 65-годишна възраст. Съществуват и рискове от възникване на вторични мозъчни кръвоизливи в резултат на пероралната антикоагулантна терапия. Профилактиката зависи от възрастовата група, в която се намира пациентът и дали има други рискови фактори. Лечението става с перорални антикоагуланти самостоятелно или в комбинация с ацетилсалицилова киселина.
Асимптомни каротидни стенози – този рисков фактор, води до транзиторни исхемични атаки или исхемични мозъчни инсулти. Честотата на асимптомните каротидни стенози при пациенти над 50-годишна възраст е средно 6%. Рискът от мозъчна исхемия нараства със степента на стенозата, както и съчетанието й с други сърдечно-съдови заболявания.
Лекарите препоръчват провеждането на скрининг прегледи, за да се установи дали има наличие на асимптомни каротидни стенози, както и за коморбидитет с други сърдечно-съдови заболявания. Уместно е също и пред- и постоперативно включване на тромбоцитен антиагрегант към терапията.
Тютюнопушене е шестият рисков фактор за развитието на деменция. Поради увреждане на ендотела на кръвоносните съдове тютюнопушенето повиша риска от МСБ. Това се отнася и за т.нар. пасивно тютюнопушене (излагане на цигарен дим). Спирането на цигарите и излагането на пасивните пушачи на цигарен дим може да намали риска от развитието на деменция.
Затлъстяване – друг рисков фактор. Но се приема в случай, че стойностите на индекса надвишават 30. Абдоминалното затлъстяване (обиколка на талията над 102 см при мъжете и 88 см при жените), което по-често се среща при мъжете, е по-тясно свързано с атеросклеротичните промени на съдовете. Подходът в лечението на затлъстяването трябва да е комплексен, мултидисциплинарен и свързан с изграждането на диетични навици и физическа активност.
Злоупотреба с алкохол. Хроничната злоупотреба с алкохолни напитки в количества над 60 g етанол дневно повишават риска от мозъчен инсулт, поради прякото си невротоксично действия, повишаването на артериалното налягане и ускоряване на атерогенезата. Широко дискутиран е ефектът на алкохола за МСБ. Установено е, че защитната ежедневна доза етанол е 25 g за мъжете и 12 g за жените.

Хората с деменция ще нарастват на всеки две десетилетия
8 са рисковите фактори, които водят до развитието на деменция

Коментари

Преминете на горе