Начало - Новини - Позволете на мозъка си да помързелува, той ще се отплати

Позволете на мозъка си да помързелува, той ще се отплати

Защо и как научете от книгата на американския невролог Ендрю Смарт „За ползата от мързела“

Както е известно, в мозъка има сто милиарда неврони, съединени с двеста трилиона синапси, а дейността им се регулира чрез електрически импулси.

Все още е лято, а то е нашият шанс да помързелуваме. Ама истински, дори без телевизор, книга в ръка или таблет, телефон и каквато и да е друга смарт джаджа.

Все още е лято, а то е нашият нас да помързелуваме. Ама истински, дори без телевизор, книга в ръка или таблет, телефон и каквато и да е друга смарт джаджа. С други думи, без лавината от полезна и безполезна информация, която залива делника на съвременния човек, а все по-често и неговите почивни дни. Ще кажете може би, че така си почивате, но ще сгрешите. Ако попитате вашия мозък, със сигурност ще получите друг отговор. Същият отговор ще ви даде и книгата на американския неврофизиолог Ендрю Смарт „За ползата от мързела“. Той твърди, че безделието помага на мозъка да работи по-добре.
В напрегнатото ни ежедневие всъщност няма място за истински мързел, времето ни е разграфено и запълнено до край със задачи, а новите технологии ни карат да работим още повече, даже когато закусваме, пътуваме или лежим на плажа. Днес не е никакъв проблем да отидем на почивка и да работим от там – например да подготвяме някакъв проект, да проверяваме пощата си и да отговаряме на служебни писма. Всичко това е част от западната култура и не само. Днес целият свят сякаш е пощурял, дори Китай, известен с конфуцианството, което презира тежкия труд и издига в култ леността и непринудеността. От западна гледна точка това е ерес, най-вече за работодателите, на нека си спомним основният принцип на даоизма – „не – действието“. Човекът, който постига просветление и мъдрост, минава през живота с най-малко усилия.
Ако искаме да бъдем точни, трябва да признем, че много велики умове на западната цивилизация смятат безделието за полезно занимание, което дава възможност за велики открития. Не случайно се появяват книги като „Изкуството да правите нищо“ на Вероник Виен, а един от най-известните математици и философи на 20 век Бертран Ръсел изследва тази тема в есето си „Възхвала на леността“.
В книгата „За ползата от мързела“ Ендрю Смарт не само привежда различни примери за „безделници“ осенени от гениални идеи, но отива още по-далеч, като разказва за удивителните открития на неврологията от последните години, които разкриват какво прави нашият мозък, когато с нищо не е зает. Американският невролог е категоричен, че мозъкът има нужда от почивка, за да може истински да помисли. „Безделието е едно на най-важните занятия в живота и се надявам да убедя в това своите читатели. Да, количеството на работните часове расте по целия свят, а във всяка книга по тайм-мениджмънт ни уверяват, че ние можем и трябва да успяваме повече. Но моето послание е точно обратното.“ – пише Смарт. Той смята, че именно способността на кроманьонеца да безделничи е довела до творческия бум в човешката цивилизация.
Умът ни впрочем истински никога не си почива. Както е известно, в мозъка има сто милиарда неврони, съединени с двеста трилиона синапси, а дейността им се регулира чрез електрически импулси.
През 2001 г. неврологът Маркъс Райхъл от Университета на Вашингтон в Сент Луиз открил, че в мозъка съществува „мрежа на състояние на покой“, или „мрежата на пасивния режим на работа на мозъка”. Тази мрежа се включва, когато ние бездействаме. Райхл забелязал, че, когато участниците в неговите експерименти лежали в томографа и изпълнявали сложни задачи за мислене, активността на някои участъци в мозъка намалявала. И това било учудващо, защото до тогава се смятало, че при решаването на такива задачи активноста на мозъка трябва да нараства спрамя други задачи или базовото ниво. Така Райхъл решил да изучи как се държи мозъкът между експерименталните задачи. Така изследователът намерил особена мрежа, активността на която нараствала, когато хората се изключвали от външния свят. Когато мозъкът е в покой, тази мрежа е в пасивен режим на работа. В този момент, когато може да се каже, че мозъкът ни работи на автопилот, мислите, които нахлуват в съзнанието ни, идват от подсъзнанието. Според Ендрю Смарт като позволяваме на мазъка да си почине, ние му позволяваме да задейства механизмите на нелинейността и случайността, усилвайки неговата склонност да обединява образите на възприятие и памет в нови представи. Това ни прави способни да витаем в облаците и да мечтаем, т.е да творим.
Авторът на „За ползата от мързела“ смята, че възприятията, спомените, асоциациите и мислите се нуждаят от покой, за да могат да създдат нови връзки. Тази теза всъщност не е нова, защото тя лежи в основата хилядолетните медитативни практики на Изтока.
Като се връща налеч назад в историята на човечеството, търсейки там кодовете за функционирането на нашия мозък, Ендрю Смарт стига до извода, че „човешкото тяло е било създадено за протеинова диета и дълги периоди на лека физическа активност като ходене и бягане, съчетани с безделие на мисълта“. Според него обаче постоянното трансцендентално разширяване на умствените спобности води до влошаване на резултатите от труда, до умора , а след това и до хронични психологически и физически заболявания.
Така че ако искате да сте умни и здрави, да творите и да се чувствате щастливи, позволявайте си да помързелувате истински от време на време: включете автопилота и отлетете. Вашият автопилот със сигурност ще ви отведе на интересни места.

Позволете на мозъка си да помързелува, той ще се отплати
Защо и как научете от книгата на американския невролог Ендрю Смарт „За ползата от мързела“ .
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе