Начало - Новини - Визуализацията – прожектиране на филм във въображението

Визуализацията – прожектиране на филм във въображението

Тънкостите на успешното създаване на картини

Визуализацията – прожектиране на филм във въображението.

Визуализацията – прожектиране на филм във въображението.

Нека поговорим какво е визуализацията и как можем да я практикуваме. Тя е създаването на мисловен образ на реалността, която искаме да се реализира (наш по-успешен образ или нещо различно в живота ни) и с помощта на въображението да „видим“ тази реалност, да намерим чувството, което ни носи тя, да се вживеем в нея и в новия ни образ така, сякаш вече е факт. Нека си представим, че визуализацията е като прожектиране на филм във въображението, в който главният герой сме ние. За целта просто трябва да „влезем“ в ролята и обстановката с всичките и усещания и това да ни носи приятни емоции. И нужно е да знаете, че всеки може да визуализира. Нашите спомени, представи, и мечтите ни са вид визуализация.
Ето и тънкостите на една успешната творческа визуализация:
Първото и най-важно нещо е да не гледаме филма „отстрани“. Нужно е да сме вътре в него – в центъра, да сме главният герой и да „играем“. За да е сполучлива една картина е необходимо да извикаме в себе си всички усещания, свързани с това, което искаме да пресъздадем. Трябва не само да го „виждаме“, но и „почувстваме“ нещата около нас – на мирис, на допир. Да усетим как се разхождаме край брега, сядаме на любимия си стол, вдъхваме аромата от цветята, които ни заобикалят, докосваме любима вещ …. Идеята е да създадем възможно най-яркия и реалистичен образ.
След това е необходимо да намерим чувството, което ни носи желаното. Просто трябва да го изпитаме, да му се насладим. Нужно е да оставим мислите си да се реят. Не трябва да се тормозим, че това което желаем е далечно и невъзможно. Ние вече сме вътре. Можем да го достигнем. То е наше – остава само да го почувстваме. И да се насладим на това чувство.

Биомеханиката ни разкрива, че мозъкът не може да прави разлика между реалност и спомен, между ярка визуализация и реалност.

Биомеханиката ни разкрива, че мозъкът не може да прави разлика между реалност и спомен, между ярка визуализация и реалност.

Важно е да споменем, че всъщност не толкова самите мисли, колкото чувството е това, което привлича желаното към нас. Биомеханиката ни разкрива, че мозъкът не може да прави разлика между реалност и спомен, между ярка визуализация и реалност. Доказано е, че се активират едни и същи неврони, когато гледаме нещо и когато си го припомняме или представяме. Мозъкът ни приема това, което изживяваме емоционално като факт.
Така границата на комфорт постепенно се разширява, започваме да се чувстваме все по-свободни и уверени в новата си роля. Започваме да действаме съобразно тази роля и да привличаме хора, обстоятелства и събития, които да ни доближат до реализирането на желаното. Така постепенно творим съдбата си и визуализираното се превръща в действителност.
Ако искаме да станем по-уверени, решителени, или да оформим нови черти от характера си, които искаме да притежаваме, само трябва да създадем във въображението си успешен собствен образ – да се „видим“ се такива, каквито искаме да бъдем, как изглеждаме и най-важното е да се почувстваме така. Дори ако трябва можем да ходим и живеем с този образ, да „влезем“ в него, и да го усетим. А когато сме уверени вече можем да действаме от позицията на този образ. Редовно трябва да си напомняме, че ние сме такива, каквито искаме. Когато възникне ситуация, когато ни е необходимо желаното качество – примерно трябва да проведем важен разговор и ни е необходима увереност, не е необходимо да мислим какво трябва да кажем, как да се държим, каква да е стойката ни и т. н. Това би сковало всеки още повече, затова – просто е нужно да се почувстваме уверени. От тази позиция ще знаем как да се държим и как да действаме, нужно ни е просто чувството. Трябва да то задържим в нас и да помним, че сме уверени. Много помагат психологическите трикове. Можете да си представим, че сме на бизнес-среща, при която развитието на събитията зависи само и единствено от нас. Само трябва да дадем воля на въображението си. Тук няма правила. Можем да си се представяме в каквито искаме образи, роли и ситуации. Важното е да успеем да свалим напрежението от нас и да се почувстваме уверени и ценни хора, които вече са спечелили.
За да се превърне навият ни образ в устойчива реалност и желаното да стане факт – визуализиция е необходимо да правим всеки ден поне по 10-15 минути сутрин и вечер. Не е за притеснение ако в началото не можем да „видим“ ярка картина. С времето образите ще стават по-ярки. Няма изискване по кое време и колко дълго да се прави. Важното е да не се насилваме, слайдът трябва да ни носи радост и удоволствие. Дори може да го приемем като вид забавление, като някаква игра или като магическо създаване на нашия свят. И така – неусетно, леко и без усилие ще започнем да се доближаваме до нашата цел.

Коментари

Преминете на горе