Начало - Новини - Проф. д-р Ангелина Киселова: Болните зъби трябва да се лекуват, иначе водят до хронични болести

Проф. д-р Ангелина Киселова: Болните зъби трябва да се лекуват, иначе водят до хронични болести

Пародонтитът и кариесът са най-разпространените заболявания на зъбите и на челюстните кости в света

prof. Kiselova

Проф. Киселова

Проф. Ангелина Киселова, д-р, дмн, е ръководител на катедра „Образна и орална диагностика” във Факултета по дентална медицина при Медицинския университет – София. Тя е известен учен с множество публикации в наши и в чужди медицински издания.

Проф. Киселова, занимавате се с диагностично-лечебна и научноизследователска дейност, обучавате студенти, специализанти, докторанти… Споделете малко повече за широките си професионални интереси.
– Всички дейности, които споменахте, вървят заедно, защото не можеш да си добър преподавател, ако нямаш личен опит като лечител. Не можеш да правиш научни разработки, ако не познаваш новите технологии.
Откакто започнах работа във Факултета по дентална медицина в София, и досега, преподавам дисциплини, които се занимават с диагностика на деца и възрастни. В момента ръководя катедра „Образна и орална диагностика” във Факултета по дентална медицина при Медицинския университет в София и съм консултант за цялата страна по проблемите на клиничната имунология, алергология, орална патология и други въпроси, свързани с тях. Успях да създам две нови дисциплини – Дентална клинична алергология и Орална патология, които са включени в Единните държавни изисквания за специалността Дентална медицина за магистри – лекари по дентална медицина. Изучават се от всички студенти по дентална медицина в трите факултета в София, Варна и Пловдив. Доскоро бях гост професор и във факултетите по дентална медицина в Пловдив и Варна. Създадох кадри, мои докторанти, които се хабилитираха и поеха самостоятелно обучението по тези дисциплини. За лекарите по дентална медицина създадох специалност за следдипломно обучение Дентална клинична алергология, а заедно и под ръководството на акад. Николай Попов създадохме още една специалност също за следдипломно обучение по Дентална имплантология.
Умеем ли да се грижим добре на здравето на зъбите и устната си кухина или здравната ни култура е ниска все още? Какви са впечатленията Ви за зъбния статус на българите и особено на децата?
– Моите впечатления като професионалист не се различават от статистическите данни, които са известни. Както децата, така и възрастните, имат лошо орално здраве –на зъбите, на лигавицата на устата, на пародонта (зъбодържащия апарат) и на челюстните кости. Причините са ясни: все още ниската активност от страна на родители и деца, но още по-тъжно е, че дори, когато тя е сравнително висока, техните финансови възможности са нулеви или много ниски. Всеки знае, че няма безплатно лечение, но при зъболечението, макар че пакетът от Здравната каса за лечение на деца най-после е сравнително добър, той не е достатъчен. Основната грижа трябва да бъде обърната към децата и към хората, нуждаещи се от частично или тотално зъбопротезиране, защото това е задължителното условие за добър живот.
– Какво ще посъветвате родителите, за да опазят здрави зъбите на децата си? Кое основно влияе върху денталното здраве- генетичните фактори, добрата хигиена и начинът на хранене?
– Зъбните проблеми са постоянни. Те растат с възрастта. Повечето родители на деца с болни временни зъби имат надежда, че с тяхната смяна проблемите ще отпаднат. За съжаление състоянието на временните и постоянните зъби зависи от много фактори, които са определени назад във времето: орално здраве на родителите, тежки условия на жизнена и трудова среда, инфекциозни заболявания на майката и плода, вредни навици на майката, неправилно хранене на малкото дете, немотивирана орална хигиена, непровеждана зъбна профилактика, вредни навици у децата и др. Генетичните заболявания, предавани по наследство, са основни за развитието на вродени малформации в челюстните кости, в броя и в големината на зъбите, както и за различни други патологични състояния. И във връзка с това родителите задължително трябва да правят генетична пренатална диагностика при планирана бременност.
Пародонтозата като че ли напоследък е голям бич за българите. Има ли вече лек за това заболяване?   OLYMPUS DIGITAL CAMERA
– Ще си позволя да направя една корекция в терминологията. Терминът „пародонтоза” е много разпространен, но в случая той се отнася до заболяване само на челюстните кости. Докато подвижността на зъбите, която е най-характерният клиничен белег, е всъщност израз на т.нар. пародонтит, т.е. заболяване на целия зъбодържащ апарат, в който освен костта участват зъбите и обвивката от кръвоносни и лимфни съдове и нервни влакна (т.нар. периодонциум) между зъбните корени и костта.
Пародонтитът и зъбният кариес са двете най-разпространени заболявания на зъбите и челюстните кости в света и причините за тях са свързани с много фактори: генетични, физикални, социални, икономически, географски, психични, психологични, като израз на основни заболявания (диабет, кръвни заболявания и др.).
Ако са налице някои от гореизброените фактори, които за различните пациенти са различни, решението е ранната профилактика, редовните прегледи, както стоматологични, така и общомедицински. Едно точно диагностицирано и добре лекувано пародонтално заболяване може да има много добра прогноза. Категоричното мнение „Това заболяване не се лекува” е непрофесионално, дори вредно.
Ваши колеги разкритикуваха новата здравна стратегия 2014–2020, защото отделя много скромно място на зъболечението. Вие какво мислите, трябва ли държавата и Здравната каса да се ангажират повече с денталната медицина?
– Подкрепям всеки колега, който поема тежката задача да помогне на българското здравеопазване. Смятам, че всеки работещ в тази система трябва много сериозно и отговорно чрез собствения си труд да помогне здравната стратегия 2014–2020 г. действително да се случи.
Като водещ учен и специалист кажете какви са рисковете за цялостното здраве на хората, ако не се грижат добре за зъбите си?
– Стоматологията е част от общата медицина и стоматологичните заболявания представляват медицински проблем с дълга история. Данни за това могат да се намерят в най-стари исторически папируси и законници. Повече от 2000 години преди Христа датира познанието за взаимовръзката между хроничните заболявания на организма и локалните възпалителни огнища, преди всичко в челюстната област. В египетски папирус от 2475 г. пр.н.е., намерен при град Каун, се говори за генитално страдание у жена, свързано с болните й зъби. Няколко века по-късно известният персийски лечител Арарат Нана успял да спаси своя владетел от остри болки в крайниците, като извадил лошите му зъби. При асирийците се откриват първите записки за взаимовръзката между зъбните заболявания и здравните смущения в други части на тялото.
Хилядолетната история показва, че оралното и общото здраве са взаимосвързани – от една страна болните зъби са сигурна причина за възникване и развитие на редица хронични системни заболявания, а от друга – много системни заболявания имат първите клинични прояви в устата, по зъбите, по челюстните кости, по устната лигавица. Да, риск има, и рискът е взаимен.
При положение че у нас зъболечението е скъпа услуга, коя най-евтина профилактика бихте препоръчали на хората?
– С известно неудобство ще споделя, че, макар и рядко, има пациенти, които все още не са усвоили няколко правила: зъбите задължително трябва да се мият два или три пъти на ден, четките за зъби трябва да се сменят често, максимум на два месеца, да се използват различни пасти за зъби – профилактични и лечебни, да се ползват съвременните средства за лична орална хигиена – води за уста, конци за зъби, средства за почистване на езика и на междузъбните пространства, орални душове и др. За съвременния човек не е проблем да се ориентира в огромната информация относно продукти за орална хигиена. Ако е затруднен, просто трябва да потърси съвета на дентален лекар.

Коментари

Преминете на горе