Начало - Медицината - Русенка е първата българка с присаден бъбрек по метода на несъвместимата трансплантация

Русенка е първата българка с присаден бъбрек по метода на несъвместимата трансплантация

Животът без диализа е прекрасен, казва Дорина навръх Европейския ден на донорството, който  се отбелязва на днешния 12 октомври 

donor1

Стани донор – спаси живот!

Дорина е първата българка с присаден бъбрек по новата за Европа техника на т.н. АВО-несъвместима трансплантация. Това означава трансплантация на бъбрек от донор с различна от тази на трансплантирания кръвна група. Новият начин на трансплантиране се извършва в някои европейски страни, сред които е Франция, а русенката Дорина Добринова е сред първите, на които се прилага този метод.

Операцията извършва проф. Лионел Ростенг, директор на Центъра по трансплантация и нефрология в Тулуза, Франция. Донорът на Дорина е нейната майка. Тя е човекът, който  дарява своя бъбрек на детето си, прекарало десет години от общо 35-годишния си живот, на хемодиализа. Трансплантацията е извършена в клиниката Rangueil/ Рангьой/, в началото на 2013-а.

проф. Лионел Ростенг

проф. Лионел Ростенг

Дорина се съгласи да разкаже за пътя, който е извървяла и дори предостави снимка на своя спасител проф. Ростенг. Но отказа да бъде снимана, с което екипът на „Здраве да е” се съобрази. Майка й пък не смята, че е нужно дори да казва името си. „Аз съм просто една майка, която иска да даде кураж на други майки”, уточнява донорът. През цялото време, докато Дорина разказва за себе си, жената просто сияе от щастие и не спира да повтаря, че здравословно се чувства отлично и че няма нищо страшно и други да постъпят като нея.

Всъщност, това е третата трансплантация на Дорина след две неуспешни в Пакистан. „Моят случай е от 2003-а година. Оттогава, до началото на 2013-а, бях на хемодиализа. Причината за заболяването ми не е ясна, предполага се, че е вродена аномалия”, започва Дорина. Добавя, че е от многодетно семейство и че има брат и сестра. Решава се на трансплантация в Пакистан по няколко причини: никой от семейството й не е подходящ за донор, липсата на  донори у нас и над 1000-та чакащи  бъбрек. По това време в Пакистан се извършват много трансплантации. „Според европейското законодателство нямаш право на донор от неродствена връзка, а в Пакистан бяха легални или поне според тяхното законодателство тогава операциите бяха разрешени”, казва Дорина. „Операцията там струва около 20 000 долара, от които донорът получава едва 2000, но хората го правят, защото са бедни, а и защото вярват, че като дадат бъбрека си, Бог ще им се отблагодари”, продължава тя. Разказвали са й, че дори кърмачки зарязвали бебетата си, за да продадат бъбрека си. С тези пари обикновено се купува крава или каруца, с които семейството се препитава.

kidney-donor

Спаси живот!

Първата трансплантация на Дорина е неуспешна, тъй като бъбрекът не проработва и бива отхвърлен от тялото й. Дорина отново минава на хемодиализа. Три години по-късно отново се подлага на трансплантация, пак в Пакистан, този път в Исламабад. Попада на качествени лекари, които полагат много грижи, присаденият бъбрек проработва, но след  десетия ден настъпва остра реакция на отхвърлянето му, спомня си Дорина. Причината за това са специфичните антитела, натрупани от първата трансплантация. Отхвърлянето на бъбрека става въпреки 99%-ната съвместимост с донора и тъй като органът е заработил, лекарите започват борба за повторното му спасяване. Битката се води с помощта на големи дози имуносупресори, потискащи имунната система да не отхвърли присадения бъбрек, но безуспешно. 28-годишната русенка отново продължава хемодиализата, но не пада духом и не спира да търси решение на проблема си.

Преди две години научава, че към Министерството на здравеопазването е създадена Комисия за лечение на хора в чужбина, чиито заболявания не могат да бъдат лекувани у нас. Към комисията се създава фонд за лечение на такива пациенти и след кандидатстване, Дорина е одобрена да получи средства за лечение зад граница. Сама се свързва с френската клиника и професор Ростенг, сама превежда документите си и получава оферта за стойността на операцията си, струваща около 40 000 евро.

P1000107(1)-001

Френската клиника

Дорина е интелигентно момиче, завършила е английска филология в Пловдивския университет, работила е като преподавател по английски в училище и като преводач в агенция за преводи.

Първоначално е включена в списък на чакащите за трупен донор, но след година френският специалист, който вече извършва трансплантации с несъвместимост в кръвните групи между донор и реципиент, решава друго. Проф. Ростенг често идва в България, за да консултира свои колеги-нефролози, и по време на една такава среща се запознава с майката на Дорина. Предлага й да дойде с дъщеря си в Тулуза и да направят изследвания за съвместимост между тях. Уточнява, че новият вид операция, каквато е  АВО-несъвместимата трансплантация, е за предпочитане, тъй като чакането на трупен донор може да се окаже дълго за Дорина. Професорът погледна майка и ми каза „Тя ще е твоят донор”, Казах му „няма да стане, а той отговори „ще стане!”, разказва емоционално русенката. Дорина вече е била на изследвания в центъра  в Тулуза, но сега заминават заедно с майка си за нови изследвания, които да покажат степента на съвместимост между двете. Насрочена е дата за трансплантацията, а месец преди нея в клиниката на д-р Ростенг, Дорина започва процедури по  изчистване на натрупаните в тялото й антитела. Плазмаферезата е наложителна, за да не бъде отхвърлен новият бъбрек. Операцията е направена на 2 януари, тази година. На третия ден след присаждането на бъбрека, Дорина започва да се движи, а на десетия лекарят й казва, че може да си отива за България. Русенката остава в Тулуза още няколко месеца, до пълното си възстановяване и едва тогава се връща. Признава, че се чувства много добре, въпреки че все още се води прясно трансплантирана и че й се налага да пътува често до София за контролни прегледи и изследвания.

В момента бъбречнотрансплантираните в Русе са общо седем. Всички се познават, събират се и споделят проблемите си. Трима са получили бъбреци в Пакистан, други трима от трупни донори, а Дорина е първата, и засега единствена българка, получила нов бъбрек от донор с несъвместима кръвна група. Този вид трансплантации, както вече писахме, са новост и за Европа и се извършват от няколко години и то във водещи клиники, каквато е  клиника „Рангьой” в Тулуза.

„В България има готовност за извършване на такъв вид трансплантация като моята. Проблемът обаче е, че у нас няма донори и донорски ситуации, липсват организация, консултанти, лекари и психолози, които да работят заедно в тази посока”, добавя Дорина. В Изпълнителната агенция по трансплантация  в София е съставен регистър на чакащите за трупен донор, който сочи, че 960 българи се нуждаят от нов бъбрек. В чужбина болните на диализа са малко, а за трансплантация чакат средно до 3 години. Най-кратък е срокът в Норвегия – три месеца, а 52% от всички, трансплантирани там, изобщо не стигат до хемодиализа и получават веднага нов бъбрек.

Много ми се иска и в България да се случи нещо подобно, казва с надежда Дорина.

Автор: Валентина Караджова

Снимки: Личен архив и интернет

Коментари

Преминете на горе