Начало - Новини - Сирни Заговезни и Масленица – ден за прошка

Сирни Заговезни и Масленица – ден за прошка

Сирни Заговезни е свързван с даването и получаването на прошка

Сирни Заговезни е свързван с даването и получаването на прошка

Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.
На днешния ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
На трапезата на почит са млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.
В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.
Освен българите, прошка си искат и руснаците. На този ден те празнуват Масленица. Това е древен славянски празник, дошъл до нас от езическата култура и запазил се след приемането на християнството. Църквата включила Масленица към списъка със своите празници, като го нарекла Сирни заговезни или Безмесна седмица, защото Масленица се пада в седмицата, предшестваща Великия пост.

На трапезата на почит са млечни и яйчени ястия

На трапезата на почит са млечни и яйчени ястия

Неотменна част от празника било пързалянето с шейни, теглени от коне, на които слагали най-добрата сбруя. Младежите, които искали да се оженят, си купували шейни специално за тази езда. В пързалянето задължително участвали всички юноши. Наред с конските шейни много разпространено било пързалянето с шейни по ледени пързалки. Сред обичаите на селската младеж, изпълнявани на Масленица, били прескачането на огън и превземане на снежна крепост.
В продължение на много векове Масленица запазила характера си на народно веселие. Всички традиции са насочени към това да се прогони зимата и да се пробуди природата от сън. Празникът се посрещал с хвалебствени песни на заснежени хълмове. Символ на Масленица било сламено чучело, облечено в женски дрехи, заедно с което се веселили, а после запазвали или изгаряли на огъня заедно с блин, който чучелото държало в ръка.
Блините (вид руски палачинки) са основното ястие и символ на Масленица. Пекат ги всеки ден от понеделник, но особено много в четвъртък и неделя. Традицията за приготвянето на блини в Русия идва още от времената на преклонение пред езическите богове. Именно богът на слънцето Ярило е бил молен да прогони зимата, а кръглия изпечен блин, много приличал на лятното слънце.
В Русия съществувал обичай: първият блин винаги бил за упокой, по правило той се давал на бедните за помен на всички починали или се поставял на прозореца. Ядели ги от сутрин до вечер със сметана, яйца, хайвер и други вкусни подправки, като ги редували и с други вкусни ястия.
Екипът на „Здраве да е” Ви пожелава всеки един ден от годината да Ви е като Сирни Заговезни и Масленица. Да са чисти душите ни и да прощаваме в сърцата си.

Сирни Заговезни и Масленица – ден за прошка
Сирни Заговезни или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение.

Коментари

Преминете на горе