Начало - Новини - Данък върху нездравословните храни ?

Данък върху нездравословните храни ?

В организма на всяко четвърто българче има недостиг на желязо

За или против 10- процентов данък върху нездравословните храни, какъвто предлага Министерството на здравеопазването?

За или против 10- процентов данък върху нездравословните храни, какъвто предлага Министерството на здравеопазването?

За или против 10- процентов данък върху нездравословните храни, какъвто предлага Министерството на здравеопазването? Огласените намерения за въвеждане на акциз върху вредните храни подобно на цигарите и алкохола станаха една от най-широко коментираната тема през последните и както можеше да се очаква, мненията са силно полярни.
Проблемът с нездравословните храни е по-голям дори от проблема с цигарите, коментира зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, обяснявайки причините, които мотивират идеята за новия акциз. Според статистическите данни 30 % от българските деца са с наднормено тегло, а 12,7 % страдат от затлъстяване. Зад тези данни стоят редица фактори, но основният е лошият начин на хранене- предимно с преработени храни с високо съдържание на сол или захар, с овкусители, високо съдържание на мазнини, обикновено хидрогенизирани, с продукти, произведени от бели брашна с висок гликемичен индекс. Затова пък пресните плодове и зеленчуци са силно ограничени в менюто на децата, дори и след като в началните класове задължително бе въведена здравословна закуска с плод или зеленчук. Проучване установява, че в организма на всяко четвърто българче има недостиг на желязо, което води до анемия.
Независимо от тези тревожни факти мярката, която здравните власти предлагат за ограничаване на нездравословното хранене не се приема еднозначно. Едни я приветстват, други отиват още по-далеч, като предлагат по-висок размер на данъка, съизмерим с този за цигарите. Основният им аргумент е, че 10-процентов данък слабо ще се отрази върху крайната цена, само с няколко стотинки, което на практика няма да се усети от децата и те ще продължат да се тъпчат с любимите си, но нездравословни храни като чипсове, хамбургери, вафли и други сладкиши. Привържениците на по-драстичните мерки смятат, че ако производителите на вредните храни се обложат с по-висок акциз, това може да ги накара да променят производството си.
Има обаче граждани, които зад тази мярка съзират лесен начин да се напълни хазната, а не средство за ограничаване на производството и консумацията на вредни храни. Те са убедени, че единственият ефект от данък „чипс” ще бъде негативен: фалирали български производители, хиляди изгубени работни места и по-високи цени. Естествено, самите производители и търговци на нездравословни храни не одобряват облагането, а аргументите им са същите. При това противниците на идеята смятат, че поскъпването на вредните храни съвсем не означава, че хората ще ги търсят по-малко, особено ако няма продължителна образователна кампания. Със сигурност и ябълките няма да станат по-евтини, коментират още критиците на предложението на МЗ. Те смятат, че данъците само ще ударят по джоба най-бедните, а няма да постигнат търсения ефект.

„Мазният” данък се налага, защото прекомерната употреба на мазни храни засилва риска от сърдечносъдови и ракови заболявания.

„Мазният” данък се налага, защото прекомерната употреба на мазни храни засилва риска от сърдечносъдови и ракови заболявания.

Не само у нас, но и в съседна Румъния правителството обмисля данък върху нездравословните храни през 2010 г., но се отказва от него. Според статистиката на министерството над 50 % от румънците са с наднормено тегло и страната заема трето място в Европа по затлъстяванe. И макар че данните не се оспорват, производители и профсъюзи се противопоставят на тази мярка. „Румънците се хранят лошо, защото са бедни”, обяснява по време на дебатите Драгош Фрумосу, председател на профсъюза на хранителната промишленост. Според него облагането с данък на хамбургерите, чипса и на сладкишите само ще подтикне хората да купуват други евтини продукти, „още по-нездравословни и произведени в нехигиенични условия”. Синдикалистите очакват 20-процентно увеличение на цените и уволнението на 35 000 работещи. В резултат на тези настроения законът не се приема.
Към момента в Европа има само две държави, въвели данък върху вредните храни – Дания и Унгария. В Дания са обложени храните с по-високо съдържание на наситени мазнини. Така пакетче краве масло или килограм кайма поскъпва с 35 евроцента и с около 10 евроцента пакет чипс. Шоколадът и сладкишите също са с акциз. „Мазният” данък се налага, защото прекомерната употреба на мазни храни засилва риска от сърдечносъдови и ракови заболявания. Година след въвеждане на рестриктивната мярка датските данъчни власти отчитат, че в резултат не само са се вдигнали цените и датчаните предпочитат да пазаруват от Германия, но са нараснали и административните разходи на фирмите. Те предлагат отмяна на „мазния” данък.
В Унгария от данъка „са ударени” продуктите с по-високо съдържание на захар, сол, въглехидрати и овкусители. Данъкът е около 3, 7 евроцента на опаковка чипс, бисквити, шоколадови и захарни изделия. Оббагата се още конфитюри и сладоледи. Данък се начислява и върху храни, които съдържат над 20 мг кофеин на 100 млл., тъй като повишената употреба на кофеин води до здравословни проблеми.
Интересното е, че според проучване, цитирано в „Бритиш Медикъл джърнъл”, данъците върху вредните храни трябва да увеличат цените им с 20%, за да се намали консумацията до ниво, което ще е достатъчно да повлияе затлъстяването. Освен това налозите трябва да бъдат комбинирани с предоставянето на субсидии за плодове и зеленчуци, така че потребителите, когато се откажат от една нездравословна храна да могат да я заменят с полезна.
Все пак, когато говорим, че само две държави в ЕС са наложили акциз върху мазните и сладки храни, трябва да отбележим, че в редица други европейски страни е въведен по-висок данък върху безалкохолните и енергийните напитки с добавена захар, а употребата на трансмазнини е ограничена.
Когато става дума за здравословно храни, наистина трябва да признаем, че те са скъпо удоволствие за голяма част от българския народ. От друга страна, у нас има такъв проблем- не всичко, което би трябвало да е полезна храна, е такава, защото липсва добър контрол. Във всеки случай дебатът си заслужава, защото става дума за здравето на децата и на нацията ни и обществото би трябвало активно да участва в него, защото дори да се отхвърли данъкът върху вредните храни, то е повече от ясно, че мерки за здравословното хранене трябва да бъдат взети.

.

Данък върху нездравословните храни ?
В организма на всяко четвърто българче има недостиг на желязо

Коментари

Преминете на горе