Начало - Новини - Да реабилитираме неоснователно анатемосаните мазнини

Да реабилитираме неоснователно анатемосаните мазнини

Те са основен градивен елемент, влияят на мозъка, хормоните, метаболизма и имунитета

Употребявате мазнини?!

Мит е, че високият прием на мазнини е причина за отлагането им по стените на кръвоносните съдове.

Употребявате мазнини?! Не се притеснявайте, абсолютно неоснователно те са анатемосани, особено животинските, защото са нарочени за нездравословни. В днешно време има много изследвания, които доказват, че доскорошното отричане на липидите е погрешно. За онези, които още се съмняват в това и силно ги ограничават в диетата си, дори по време на коледните и новогодишните празници, когато обичайно българите консумираме най-много мазнини, ще обърнем внимание на няколко важни факта за тях.
Първо те са основен източник на енергия, тъй като само 1 грам дава 9 ккал на организма. Какво обаче трябва да знаем за метаболизма им? Мазнините се превръщат в енергия, само когато се окисляват, т.е. когато организмът ни е наситен с кислород. С други думи, за да изгарят мазнините, мускулите ни трябва да са добре снабдени с кислород, което става при интензивна работа или спорт.
Мазнините участват още в изграждането на клетъчните мембрани. От тях се образува холестерола, който е съединение на стероид, алкохол и липид. Холестеролът е важен за организма, защото от него се синтезират редица важни за метаболизма съединения и хормони – надбъбречните хормони, мъжките и женските полови хормони, витамин Д, жлъчните киселини и редица други метаболитни активни вещества, важни за обмяната. Около 80 % от холестерола се произвежда в организма, останалите 20 % се приемат с храната,
Мит е, че високият прием на мазнини е причина за отлагането им по стените на кръвоносните съдове. Последните изследвания доказват, че няма връзка между високия прием на холестерол с храната и нивата му в кръвта. Учените доказаха, че високият холестерол в кръвта е следствие от метаболитни и възпалителни проблеми. При здравия организъм няма проблем излишният холестерол, приет с храна, да бъде изхвърлен. Това, разбира се, не значи, че можем да приемаме неограничени количества мазнини. Приемът им задължително трябва да бъде съобразен с приема на въглехидрати и с физическата ни активност. В противен случай може да се стигне до затлъстяване и матаболитни нарушения и техните опасни последствия.
Когато става дума за ползите или вредите от мазнините, трябва да правим разлика между наситени и ненаситени мазнини. Напоследък много се говори за ненаситените, за това колко са полезни и колко е важно да приемаме различни видове нерафинирани растителни масла, за да си ги набавяме. Какво трябва да знаем още за тях? Делят се на полиненаситени и мононенаситени. Първият вид есенциални мастни киселини са Омега 3 и 6, а вторият – Омега 9.
С какви функции се отличават те? Омега 3 и 6 са сигнални молекули, те контролират функциите на мозъка, както и имунните реакции при възпаления и наранявания. Те укрепват стените на съдовете и нормализират нивата на триглицеридите и холестерола в кръвта. Ускоряват метаболизма на възглехидратите и мазнините. Как обаче трябва да се приемат? Трябва да се спазва баланс между тях. В противен случай се получават неприятни ефекти. Например ако Омега 3 преобладава за сметка на Омега 6, имунната система се потиска. При обратното съотношение имунният отговор се изостря и се появяват алергии. Храните, богати на полиненаситени мастни киселини, са ленено и конопено семе, слънчогледово и мазните риби.
Мононенаситените мастни киселини Омега 9 могат да се синтезират от организма, но само ако омега 3 и 6 са в достатъчни количества. Участват в изграждането на клетъчните мембрани, намаляват холестерола в кръвта, подобряват инсулиновата чувствителност и имунните функции. Богати на Омега 9 са маслините и зехтинът, авокадото, бадемите, лешниците, кашуто, фъстъците.
Наситените, животински мазнини, са по-трудни за разграждане, но това не непременно е лошо. Наситените мазнини се делят на дълго-, средно-, късо-верижни триглицериди, а интересното е, че средно- и късо-верижните сравнително бързо се усвояват, като отделят енергия. Източник на този вид наситени мазнини са кокосовото и палмовото масло, които са подходящи и за готвене, защото при високи температури не се окисляват. Ако за палмовото масло сте чували само колко е нездравословно, време е да ревизирате този мит. Добро обяснение на причините за атаките, на които то е подложено като изключително опасно и нездравословно, можете да намерите на този линк http://www.bb-team.org/articles/3400_palmovo-maslo.
Както за всичко в природата, така и за човека балансът е най-важен, дозата определя дали една храна е полезна или вредна. Важно е да се храним разнообразно, без да прекаляваме с нищо. Специалистите например са доказали, че най-оптимално за човешкия организъм е съотношението между наситени и ненаситени мастни киселини да бъде 3 към 7, а съотношението на Омега 9, 6 и 3 да бъде 2:1:1. При консумацията на мазнини трябва да имаме предвид, че най-здравословно е да се приемат в суров вид, когато това е възможно или пък когато се готвят, това да става на ниска температура, за да се запазят полезните им качества и да не се стига до образуване на канцерогени.

Да реабилитираме неоснователно анатемосаните мазнини
Те са основен градивен елемент, влияят на мозъка, хормоните, метаболизма и имунитета.
Здраве да е

Коментари

Преминете на горе