Начало - Новини - Владимир Великов: Джудото възпитава характера, учи на етика

Владимир Великов: Джудото възпитава характера, учи на етика

Популярният русенски треньор за японското бойно изкуство, семейната традиция и амбиция, за децата ни

Владимир Великов

Владимир Великов е треньор по джудо в спортен клуб „Локомотив-Русе“. Заедно с известния си баща Валентин Петров и сина си Валери, шампион по джудо и самбо на България и с европейско злато по ММА, развива тези спортове в Русе.

Владимир Великов е треньор по джудо в спортен клуб „Локомотив-Русе“. Заедно с известния си баща Валентин Петров и сина си Валери, шампион по джудо и самбо на България и с европейско злато по ММА, развива тези спортове в Русе. Напълно отдаден на треньорската работа, той мечтае да промени тъжната ситуация в България – обездвижени деца, които нямат физическа култура, с наднормено тегло и дори със затлъстяване, за които спортът е само телевизионна или интернет тръпка. Предстои му да реализира нов проект, обърнат специално към децата. За него, за ролята на спорта в изграждането на личността и за спецификата на бойните изкуства, за важните неща в живота разговаря с него „Здраве да е“.
За сметка на това Валери продължава традицията и е шампион по джудо и самбо на България, европейски титли по ММА, аматьорски, много срещи професионални направи и почти всички са победи, с изключение на една само.
Здравейте, г-н Великов. Семейната Ви история е свързана със спорта. Излиза че бойните изкуства са семейна традиция?
– При нас така се получи.
Разкажете откъде тръгва тази привързаност към спорта и специално към джудото и самбото?
– Баща ми Валентин Петров преди 47 години създава за Русе джудото като спорт. Много поколения са минали през неговата школа. Зад гърба си има много успехи и медали, като най-голямото му постижение е олимпийският медал на Илиян Недков от Москва през 1980 г. Там Недков стана трети и баща ми се нареди сред шепата треньори с олимпийски медалист. Той е един от първите, който популяризира джудото не само в Русе, но и в България. Те са няколко души, които създават и налагат този спорт в страната, като правят школи, изнасят семинари… Баща ми заслужава голямо уважение, защото е донесъл голяма популярност на Русе с джудото, изградил е много добри спортисти.
Днес Вие вървите по стъпките на баща си, но сега времената са други и със сигурност не е лесно да се поддържа спортен клуб. Имате ли подкрепа от държавата?
– Кандидатстваме с конкретни проекти към Министерството на младежта и спорта, на база на успехите ни, от броя на трениращите, но сумите не са големи – между 2 000 и 5 000 лева на година.
Има ли интерес към джудото в момента?
– Интерес има, напоследък доста хора се палят по бойните изкуства. Излизат нови течения в бойните изкуства, като последното е смесени бойни изкуства или ММА , където Валери първи направи големия пробив. Той е първият медалист на България на европейско първенство, трети в Санкт Петербург, на следващата година стана втори на Европейското в Украйна. По стечение на обстоятелствата остана пети на Световното.
Значи русенският клуб подготвя състезатели на професионално ниво?
– Да, Валери е на професионално ниво, има и други, които бяха наши състезатели, но минаха в отбора на ЦСК, който има добра база и добър човешки ресурс. В спорта е много важно да има конкуренция, а там има. Миналата година едно от нашите момчета, Дани Данев, се класира на държавните първенства и сега вече играе за ЦСК, Винаги сме имали такива хора. Тамошните треньори също са русенци- единият е Венци, другият е Диан. И двамата са възпитаници на баща ми и са в София от 15 и може би повече години.
Прекрасно е, че русенският клуб има такива успехи, но знаем колко е важно децата да проявяват интерес към спорта. Има ли много деца, които искат да тренират при вас и правят ли го с желание?
– Има какво да се желае. Мислех да стигна до там, защото липсата на конкуренция прави много трудно развитието на спорта. Когато има повече деца, има голяма конкуренция. Ако в една категория има 3-4 деца, те правят преборване и едно от тях отива нагоре. Колкото по-голяма е конкуренцията, толкова и нивото става по-високо.
В момента има засилен интерес от малките дечица, от 6-годишни до трети-четвърти клас и малко по-нагоре, защото самите родители искат те да тренират. И то да тренират индивидуален спорт като джудото, който е характерен и със своята и интелигентност. Без да подценявам другите спортове, но това е всепризнат факт.
– Разкажете малко повече за тази особеност на джудото, защото предполагам малцина знаят каква е същността на този спорт?
– Страхувам се да не обидя някого, няма лош спорт, но аз съм пристрастен към джудото…
– Точно заради това е хубаво да споделите какви са най-характерните му особености.
– В джудото има цяла философия, което кара хората, които се занимават с него, да мислят и да се развиват, да израстват дори интелектуално и духовно. В един момент джудото може да се мисли като изкуство, което го издига на друго ниво.
– Каква философия лежи в основата на джудото?
– Да се развиваш едновременно физически и психически. На японски „джу“ означава „гъвкавост“, а „до“ – „път“. Това е спорт, създаден през 1882 година от Кано Джигоро, възникнал на основата на старото бойно изкуство джуджуцу. Основните принципи, на които лежи джудото, са: „максимална ефективност, минимално усилие“, „взаимно благополучие и полза“ и „мекотата контролира твърдостта“ или „гъвкавостта побеждава твърдостта“, казано по друг начин. Накратко: да се съпротивляваш на по-силен противник ще доведе до твоето поражение, а приспособяването и избягването на нападението на твоя противник ще го накара да изгуби своето равновесие, силата му ще бъде намалена и ти ще го победиш.
Джудото освен че възпитава качества като всеки индивидуален спорт, гради етика в отношенията. Техниките в джудото може да са опасни, ако се прилагат агресивно, те дори могат да доведат до фатални последици извън залата, ако този, които ги прилага, не спазва поредицата от етични правила.
– Има ли такива случаи?
– Практиката показва, че за разлика от други спортове, в джудото няма такива проблеми и това е така, защото по време на тренировките личността се развива интелектуално и психически. Спазването на етичните правила става втора природа на човека. Самата методика на тренировката не допуска изкривяване в това отношение. Там всеки един индивид се учи да мисли как да прилага съответната техника. Тъй като спортът е много динамичен, във всеки един момент трябва да си готов да реагираш по различен начин, което изключително много развива способностите на човек. Всичко постигнато по време на тренировки, остава завинаги и се прехвърля в живота.
– На каква възраст са вашите възпитаници?
– При нас има хора от различни възрасти, дори на 50 и повече години, които продължават да поддържат форма, като мерят сили с по-малките.
– Как ще убедите родителите децата им да спортуват джудо?
– Според мене всяко дете трябва да мине през индивидуален спорт, за да се научи да не се спира пред трудностите, да преодолява всяко едно препятствие и ако се спъне и падне, да може да стане. Напоследък в практиката се вижда, че появи ли се препятствие, деца, младежи, дори мъже от последното поколение, се отказват. Спират и изпадат в кризи, от които много трудно излизат. Докато при един спортист, особено джудист, не е така. Качествата, които този спорт изгражда, се прехвърлят в учението, в работата, в личните отношения…тези норми стават начин на мислене, начин на живот. Това прави този спорт толкова привлекателен за родителите, защото в началото децата не могат да осъзнаят тези ползи. Този спорт формира личността и й дава невероятен път в живота…
Продължението на интервюто можете да прочетете на 21.03.2016 г. (понеделник). В него ще научите за новите планове на треньора по джудо, насочени към малките деца.

Владимир Великов: Джудото възпитава характера, учи на етика
Популярният русенски треньор за японското бойно изкуство, семейната традиция и амбиция, за децата ни.

Коментари

Преминете на горе