Начало - Хранене и спорт - Пламен Стоилов: Красотата на лова е в контакта с природата

Пламен Стоилов: Красотата на лова е в контакта с природата

Детството ми премина край Дунава, казва кметът на Русе, който е запален ловец и риболовец

Пламен Стоилов по време на лов с любимото си куче Рони

Пламен Стоилов по време на лов с любимото си куче Рони

Красотата на лова и истинското удоволствие от този вид спорт е в контакта с природата. Щастлив съм, когато видя риболовец, който хване голяма риба и я пусне. Същото е и с лова. Това споделя кметът Пламен Стоилов на страниците на списание „Лов и риболов“. В просторно интервю русенският градоначалник, който е запален ловец и риболовец, разказва, че детството му е преминало край Дунава, тъй като от съвсем малък ходи за риба. С билет се сдобил още като дете, тогава били безплатни. „Просто цялото ми детство е минало край тази река – в къпане, в плуване, в риболов и откакто се помня имам въдици. Баща ми и брат ми ги изработваха специално за мен. Тогава нямаше такъв голям асортимент на риболовни принадлежности, но те пригаждаха въдици и макари. Много добре си спомням риболовните успехи. Колко много се гордеех като стоваря една чанта с риба вкъщи и то като съм я хванал сам. Иначе с баща ми много често ходехме на хижа „Приста“, тогава нямаше толкова наноси в ръкава. Имаше една прекрасна местност около канарите, която в момента за съжаление е засипана с пръст. Там имаше дълбоки ями, баща ми бъркаше в тях с кепче, а аз през това време ловях с въдици. Страхотни спомени имам от Дунава“, връща се назад във времето Пламен Стоилов.

С ловната дружинка - село Червена вода

С ловната дружинка – село Червена вода

През далечната 1989 година той става член на Съюза на ловците и риболовците, след като полага съответния теоретичен и практичен изпит и преборва реалната конкуренция по това време.
„Ловец първо станах в Свищов, в ловно-рибарската дружинка на градската организация. В трета дружинка – с едни страхотни ловци, повечето от които възрастни и опитни. Тогава стриктно се спазваха принципите за опазване на дивеча. Например да стреляш по женски фазан, означаваше дружинката да те лиши от лов. Водеше се много сериозна борба с бракониерските прояви. Редовно се провеждаха мероприятия по подхранване и опазване на дивеча. След като се преместих да служа в Русе, колегите ме приеха за член на дружинката в Червена вода. Мисля че от 1997 година съм неин член и мога да кажа, че това е една от най-добрите ловни дружинки в района“, разказва кметът, който заради натовареното си ежедневие намира все по-малко време да ходи на лов и за риба.

Кметът все по-рядко намира време за риболов

Кметът все по-рядко намира време за риболов

Когато го прави взема със себе си и любимото куче Рони. По думите му, изключително близка е връзката между ловец и куче и работата в екип, когато трябва да намерят, проследят и отстрелят дивеча. „Всъщност първото ми куче, което имах от 1997 година, беше един страхотен ягдтериер. Заедно с него имах и един дратхаар. Близо 14 години гледах и двете кучета. Най-неприятното ми изживяване, свързано с тях е, че при една невинна операция на херния на ягдтериера, той почина. Дратхаарът беше израснал покрай него, бяха свикнали заедно и след като загубих ягдтериера, на следващия ден почина и дратхаара. След това категорично казах, че повече няма да гледам кучета, защото бях много привързан към двете животни и дори доста пъти съм ги спасявал в различни ситуации. Само че моите колеги от областна администрация ми скроиха номер и когато се разделях с тях ми подариха един курцхаар, който беше само на 30 дни. Оказа се страхотно животно. В момента Рони е на 4 години и мога да кажа, че съм изключително щастлив, че отново имам куче, защото ловът с куче няма нищо общо с другия лов. Тази близост между ловец и куче, взаимната връзка и грижа е нещо, което само ловец, който е гледал куче, може да разбере“.

Щастлив съм, когато видя риболовец, който хване голяма риба и я пусне. Същото е и с лова, казва Стоилов

Щастлив съм, когато видя риболовец, който хване голяма риба и я пусне. Същото е и с лова, казва Стоилов

Днес кметът е категоричен, че не е толкова важно да убиеш животно. „Няма да скрия, че като млад бях много запален и държах на всяка цена да отстрелям. Сега обаче ми е приятно да вдигна дивеч и не винаги стрелям, защото когато отстреляш едно животно, след това трябва доста време на същото място да се появи друго. Това поголовно изтребване на дивеча всъщност може да ни превърне в една от многото европейски държави, в които ловците стрелят по врабчета, защото просто няма нищо друго“, казва още Стоилов.
В интервюто на страниците на „Лов и риболов“ той разкрива още, че любим му е ловът на пъдпъдъци, на фазани и на патици. „Истинските ловци си приготвят сами дивеча. Всъщност на всеки един ловен излет се обменят и различни рецепти, така че не е проблем самото приготвяне. Проблемът е в това да успееш да имаш слука. Все пак не всеки може да готви дивеч, но аз спокойно мога да кажа, че съм много добър в това“, допълва още кметът.

Източник: Списание „Лов и риболов“

Пламен Стоилов: Красотата на лова е в контакта с природата
Това споделя кметът Пламен Стоилов на страниците на списание „Лов и риболов“.

Коментари

Преминете на горе