Хранене и спорт

Солта – бяло злато или отрова за организма?

Специалистите не са единодушни, но всички препоръчват – с мярка

 

Солта е може би най-възхвалявана и най-отричаната подправка. Докато в далечното минала тя била равностойна на злато, днес все по-често можем да чуем да я наричат отрова. Докато едни я отричат напълно, други препоръчват лечебните й свойства. Каква е истината?

По времето на грcцката и римската цивилизации тя все още била ценна стока, което личи и от етимологията на думата. Латинската дума за сол е sal, френската solde означават „баланс, салдо, плащане”, а в италианския  soldi – пари,   soldato  – войник. Римските войници получавали режийни, за ди си купуват сол, salarium argentum, откъдето идва и думата заплата в някои езици. А в корена думата salata стои латинската дума за сол и това не е случайно – римляните обичали да солят зеленчуците.

Солта с мярка
Солта с мярка
Солта в древността била почти единственият и универсален консервант и атисептик, така не е чудно защо тя е била толкова високо ценена. Днес обаче съвременната наука е доста скептична към широкото й изполване в храна ни, а дори има диетолози, които напълно я изключват, като смятат, че тя стои в основата на много заболявания.

Какво всъщност представлява готварската сол? Всички, които поне малко за учили химия, със сигурност ще отговорят – натриев хлорид. Ще са прави, но не съвсем, защото в наши дни в нея обикновено се слагат добавки. През 1911 година например за първи път към солта бил добавен магнезиев карбонат, за да стане по-сипкава. 12 години по-късно били прибавени малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат.  Понеже йодираната сол е протектор срещу ендемичната гуша, която е разпространена в някои географски райони, където поради недостиг на йод в почвитене може да се синтезира хормона тироксин от щитовидната жлеза. Затова в световната законодателна  практика, вкл. и унас, се налага  изискването за йодиране солта. В момента това се прави с калиев йодат, защото е фотостабилен. Затова вече не е задължително солта да е в тъмни непрозрачни опаковки. По стандарт трябва да се слагат по 28-25 гр. калиев йодат на тон готварска сол.

По своя произход готварската сол не е нищо друго освен рафинирана морска или каменна сол. И в двата вида освен натриев хлорид в нея се съдържат много други микроелементи, които са полезни за организма. Само че при преработката, те отпадат и остава само натриевият хлорид. Изтъкнати специалисти по хранене като д-р Людмила Емилова и  д-р Рени Стоянова разкриват факт, който със сигурност е неизвестен за широката аудитория – че да бъде солта сипкава и да не залепва от влагата, производителите добавят в нея алуминий, чиито горчив вкус прикриват със захар. Този метал обаче е токсичен и натрупването му в организма може да доведе до Алцхаймер и някои видове рак.

За употребата на трапезната сол специалистите не са категорично на едно мнение – едни съветват въобще да я изключим  от менюто си, други – просто да я използваме в минимални количества и предпазливо.

Независимо че солта се съдържа във физиологичния разтвор на кръвта и натрият е основен извънклетъчен катион и изпълнява важни функции в организма, диетолъгът д-р Георги Гайдурков е категорично против употребата й.

С всяка щипка сол организмът ни се бори като срещу корозивна отрова.

Солта злато или отрова
Солта злато или отрова
Употребата й водят до отоци, а след това бъбреците, кожата, лигавиците мъчително се стремят да изхвърлят солта навън, казва той.  Пояснява, че за оптималния солеви състав е достатъчно да се храним здравословно- половината от менюто ни да се състои от сурови плодове, зеленчуци, ядки, кълнове, семена.

Нещо повече, д-р Гайдурков не отрича само готварската сол, но и останалите видове, които сега се намират на пазара. Според него е спекулативно да се твърди, че понеже животът произлиза от първичния океан, нашето тяло се нуждае от същото количество сол. За да се аргументира, той посочва две важни стойности – физиологичния разтвор на кръвта ни е с концетрация  0,9 % , а в морската вода средната концентрация е цели 3,5%. Ако само с една десета се увеличи стойността на солта на кръвта ни, това би довело до смърт, отбелязва докторът. Нуждаем се не от сол с 97 % натриев хлорид, а от богатия солеви и енергиен спектър на суровата храна, настоява той. И посочва, че само отказът да солим, можем да намалим високото кръвно налягане и да свалим 3-4 килограма наднормено тегло.

Д-р Людимила Емилова е адепт на силно ограниченото количество на солта в менюто ни – от 1,5 до 3,2 грама на ден. Препоръчва да се ползва обаче морска или хималайска сол. Д-р Рени Стоянова също се придържа към умерената линия и дори вдига малко летвата, когато се отнася до здрави хора- до 6 грама на ден, за предпочитане от най-малко преработен вид. В същото време посочва, че изследванията са категорични – намаляването на солта само с 3-4 грама дневно рязко намалява инсултите и смъртността.

Морската, хималайската, калиева сол – коя да предпочетем?

Морската сол  е естествен продукт, тя се добива от морската вода чрез изпаряване. При този процес в нея се запазват над 80 микроелемента, сред които желязо, магнезий, , калций, калий, сяра, йод, цинк. За д-р Емилова е важно и това, че морската сол освен всичко друго съхранява и слънчева светлина.   И тя, и д-р Мария Стоянова смятат, че тя е по-здравословна – поддържа функциите на човешкия организъм, подпомага работата на сърцето, укрепва имунната система, стабилизира сърдечния ритъм, регулира кръвното.

Напоследък доста популярна стана и калиевата сол. Тази, която използваме в кулинарията,  смес от натриев хлорид и калиев хлорид. Така се получава комбинирана диетична сол. Съотношението обикновено е 66 % калий към 33% натрий. Ефектът от тази сол според специалистите е, че балансира водния баланс, ако е комбинирана с диета с високо съдържание на натрий.

Калиевата сол може да бъде опасна защото като се приема самостоятелно има диуретичен ефект и води до загуба на вода и калций чрез урината. Специалистите предупреждават, че  ако се взема самостоятелно и в сръх дози, може да доведе до  животозастрашаващи състояния- обезводняване, масирани мускулни крампи, инфаркт.

Хималайската сол по своя произход е каменна. Добива се в подножието на най-високата планина, предимно в района на Северен Пакистан, по естествен начин. Копае се, измива се на ръка и се суши на слънце. Затова тя е напълно натурална. Другото, което й създава името на здравословна добавка, е нейната съвършена кристална структура. При това тя е създадена в Хималаите, най-големия енергиен център на планетата, при специфични геоложки процеси преди повече от 250 млн. години.

В наше време със съверемените достижения на науката е доказано, че хималайската сол съдържа 94 елемента от Менделеевата таблица, от които 84 са важни за метаболизма на човека. Розовият цвят на хималайското „злато” например се дължи на железните атоми в красталната й решетка. Освен това там има калий, калций, сяра, магнезий и натрий, но в значиетлно по-малко количество, отколкото в готварската сол. В свое изследване д-р Барбара Хендел  и Питър Ферейра установяват нещо – удивително – че съотношението на микролементите в солта е точно такова като в първиячния океан, от който се е зародил живота, посочва д-р Емилова.

Както вече казахме, противно на нейното мнение д-р Гайдурков отсича, че няма как с хималайската сол да си набавим нужните ни микроелементи. Понеже в хималайската сол те били само 3% от състава й. Той дори отбелязва, че като добавяме хималайска или морска сол натрият в тях измества полезните микроелементи от организма ни.

Д-р Рени Стоянова обаче изтъква, че хималайската сол алкализира организма и възстановява солевия баланс, че стимулира дейността на нервните клетки и пренасянето на информация, подобрява клетъчния матаболизъм, включително доброто усвояване на лекарства и хранителни добавки, намалява риска от остоеопороза, нормализира кръвното налягане и спомага за лечението на кожни и дихателни болести.

Ако се върнем в началото на тази статия и си припомним, че едно от значенията на думата сол в латински език е „баланс”, отговорът каква сол и в какво количество е добре за нас да употребяване, идва сам.

Етикети

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker