Главоболието си има свой “характер”. Причините за него може да ни изглеждат ясни, но най-добре е да се допитаме до своя лекар. Ако му опишем подробно нашето оплакване, къде именно е болката, каква е и през коя част от денонощието възниква, той има реалната възможност да постави по-точна диагноза.

Любопитен факт е, че съществуват около 50 болести, при които цефалгията (така се нарича главоболието на медицински език) е единственият или главен симптом.

• Боли ни половината глава.
Това е най-яркият признак на мигрена (в древността са го наричали хемикрания, което в превод означава “половината на главата”). Болката е пулсираща и се увеличава при движение на главата. Страдащият изпитва потребността да се скрие на тихо място от всички. Мигрената се отнася към първичните болки в главатаq т.е. това е самостоятелна болест, която може и трябва да се лекува.

• Остри едностранни болки.
Най-голяма част от хората, изпитващи подобни кластерни болки в областта на челото и очите (те се зачервяват и сълзят), са мъжете над 30 години, особено пушачите. Пристъпите могат да започнат с цигарата или дори с малка доза алкохол, а също с рязка смяна на климата. Те винаги са мъчителни, страдащият буквално не може да стои на едно място, а обезболяващите средства не помагат за дълго време. Природата на тези болки не е достатъчно добре изучена, но специалистите ги отнасят към съдовите.

• Силна болка в цялата глава.
Петна пред очите и усещане за висока температура могат да се появят при рязко повишаване на артериалното налягане. В този случай е задължително то да се премери и да се вземат мерки. Хроничните хипертоници по-често страдат от подобно главоболие сутрин , а към средата на деня изпитват облекчение. При намалено налягане болката е стягаща и се съпътства с гадене и сънливост. Главоболието е силно изразено в областта на слепоочията и темето. Болката в областта на тила, появяваща се сутрин, може да бъде свързана с хипотонията (ниско артериално кръвно налягане).

• Постоянни силни болки в областта на челото.
Те се засилват при навеждане на главата или кашляне, появява се и повишено вътречерепно налягане. Още един характерен признак е болката при движението на очите. От подобни болки страдат най-често жените с наднормено тегло.

• Главата не само ни боли, но и ни се вие свят.
Трябва де се провери дали всичко е наред с шийния отдел на гръбначния стълб. Нередностите с тази част практически винаги причиняват главоболие, например при четене в неудобна поза, спане върху неправилна възглавница или носене на тежка чанта на рамото. Болката е по-силна в областта на тила и шията, но понякога може да е в очите и слепоочията.

• Усещане за притискане в менгеме.
Това е характерен признак на т.нар. главоболие от напрежение. То възниква след дълга седяща работа, седене в неудобна поза, неприятни емоции, многочасово пребиваване пред компютъра или телевизора. Боли ни цялата глава, състоянието ни не се променя при физическо натоварване (например изкачване на стъпала), светлината и силните звуци не увеличават болката. Пристъпът продължава не по-малко от половин час. От този вид главоболие се оплакват 54% от всички страдащи от някакъв вид болка в главата.

• Боли ни не толкова главата, колкото лицето.
Причините трябва да се търсят в заболявания на носа, зъбите, ушите и очите. Резки болки в областта на долната и горна челюст се появяват и при нервно възпаление.

Главоболието не е нещо, с което трябва да се примиряваме. Но преди за посегнем към обезболяващите таблетки е препоръчително да приемем някакъв растителен препарат с мек успокояващ ефект (валериан, глог, дяволска уста). Той може да се окаже достатъчен, ако болката е предизвикана от стрес или напрежение.

Масъжът (общ или в областта на врата) също помага за премахване на болката.

Ако пък е предизвикана от недостиг на глюкоза в кръвта, минава по-лесно, като хапнете нещо.

Ако болката е свързана с ниското кръвно налягане, чаша силен и подсладен чай ще подобрят състоянието, а ако се дължи на спазма в съдовете – трябва да се приеме спазмолитик (например но-шпа).

Постоянното и неконтролирано приглушаване на главоболието е неправилно, защото главата може да боледува от самите таблетки, съдържащи най-често ацетилсалицилова киселина (аспирин), кофеин, метамизол.

zdrave.bg

Червеното сухо вино е доказано добър антиоксидант. То забавя процесите на стареенето, прочиства съдовете, извежда свободните радикали. Но това не означава, че то трябва да се пие с литри. Според изчисленията допустимият максимум за денонощие е 150 г. За предпочитане е то да се приема по време на обяд между първото и второто ястие, а не на гладен стомах. Бялото вино, за разлика от червеното, не притежава ясно изразени полезни свойства.

Производителите на бира ни убеждават, че напитката е богата на витамини, че подобрява перисталтиката на червата, способства за по-доброто храносмилане и кръвообращение, намалява риска от сърдечни заболявания. Но това е само рекламната страна на нещата. Много специалисти изобщо не препоръчват употребата на бира, макар според някои изследвания тя да спомага за заздравяване на косата, прочистване на кожата и извеждане на шлаката от организма.
Въпреки че калориите в бирата не са много, тя твърде бързо се усвоява от лигавицата на стомаха, прониква в черния дроб и така затормозява процесите на храносмилането. В резултат на това храната се усвоява по-лошо – това е и причината за появата на т.нар. “бирени кореми”. За да се избегнат тези последствия трябва да не се злоупотребява с бирата. Разумната доза е 200 мл.

Концентрираният алкохол е отличен транспортьор на полезните вещества, съдържащи се в лекарствените растения. С негова помощ те по-бързо попадат в кръвта и се усвояват. Не напразно основният компонент на почти всички течни лечебни форми е спиртът. Същото може да се каже и за козметичната промишленост. Препаратите, съдържащи спирт, от една страна подсушават кожата, а от друга помагат на лекарственото вещество да проникне по-дълбоко в порите. Понякога спиртът се използва и като нормализатор на температурата. При това не е необходимо той да се приема вътрешно – достатъчно е да се направят няколко разтривания или компреси.
Концентратът притежава и съдоразширяващо действие. Но след изпиването на 1 чашка организмът включва своя защитен механизъм и бързо разширилите се съдове започват да се свиват. Ето защо концентрираният алкохол не е подходяща напитка за хипертониците.

Много хора са на мнение, че концентратът им помага да се стоплят през зимата. Това е погрешно схващане, тъй като разширяващите се кръвоносни съдове увеличават! топлоотделянето. Именно на това се дължат редица случаи на премръзнали и дори замръзнали до смърт през студените дни – преохлаждане през зимата.
Концентратът е подходящ за компреси и помага да се справим с възпаленията, но той не е препоръчителен за вътрешно приемане.

Ако става въпрос за здравословно хранене, въобще не може да се говори за разумна доза. Но ако човек се интересува все пак каква е допустимата норма, то дозата се определя единствено от практиката и за всеки е различна, тъй като организмът на всеки човек изработва различно количество от фермента на алкохола – хидразата, способна за кратко време да го разгради.

zdrave.bg

Портокалите, грейпфрутите и другите богати на витамин С плодове притежават много здравословни качества. Но доста проучвания показват, че конкретно съдържанието на витамин С в тях допринася малко (според някои – дори нищо) за предпазването, лечението и дори скъсяването на периода на заболяване.

Резултатите от най-новото голямо изследване по този въпрос бяха публикувани тази пролет в Cochrane Database of Systematic Reviews. В него са обобщени данните от няколко десетилетия проучвания, които включват над 11 000 души, които са взимали 200 и повече милиграма витамин С всеки ден.

Преобладаващото количество данни показват, че витаминът има малка заслуга както за продължителността на настинката, така и за облекчаване на симптомите й.

Все пак някои изследвания показват, витамин С е в състояние да намали риска от поява на настинка, особено при хората, чийто организъм е под непрекъснат стрес. Данните сочат за намаляване на риска в някои случаи с до 50%!

Къде всъщност започва връзката на витамин С с настинката?
През 1970 г. излиза книгата на Линус Паулинг – откривателя на витамина и Нобелов лауреат, “Витамин С и често срещаните настинки” (Vitamin C and the Common Cold), която популяризира схващането, че този витамин може да ни предпази от едно от най-честите заболявания. Вярно е, че тази книга е написана без преди това Паулинг да е публикувал каквито и да е данни за изследване в тази посока. Въпреки това влиянието на изказаното схващане е голямо и днес, след повече от 30 години.

Дори мнението за “смъртоносния ефект на витамин С върху настинката” да е необосновано, специалистите не правят почти нищо, за да убедят хората, че вярват в схващане, което не се основава на никакви научни данни. Това лесно може да се обясни с факта, че приемането на витамин С в по-големи от препоръчаните дневни (60 мг) не изглежда да е вредно за организма.

Някои специалисти си задават друг въпрос: “Струва ли си да разубеждаваме хората?”. Повечето отговарят еднозначно: Една чаша портокалов сок може и да направи нещо добро за здравето, но със сигурност няма да навреди. А и щом изследвания за ефекта на витамин С продължават да се правят, значи в самата наука все още няма 100% еднозначно мнение”.

zdrave.bg

Заболяването се характеризира с натрапчив ирационален страх от тежко, най-често смъртоносно заболяване.

Хората, страдащи от хипохондрия са прекомерно съсредоточени  върху функции на организма си и всяка минимална промяна ги тревожи.

Специалистите разграничават най-общо два типа пациенти страдащи от хипохондрия. Едните се страхуват за здравето си и непрекъснато посещават лекари и си правят всевъзможни изследвания. Другият тип хипохондрици също изпитват необоснован страх от заболявания, но никога не стъпват при лекар. При тях надделява притеснението, че ако отидат на преглед, ще им открият тежка и неизлечима болест.

При изследвания и прегледи от специалист не се откриват здравословни проблеми и пациента е физически здрав. Въпреки това, той е уверен, че страда от тежко и дори неизлечимо заболяване като рак, СПИН, автоимунни заболявания, и дори „усеща“ симптомите на инфаркт и инсулт.

Специалистите обясняват, че почти всеки човек е изпитвал притеснения за здравето си в даден момент от живота, които бързо отшумяват и това е съвсем нормално. Притеснително е, когато човек започне да се самонаблюдава непрестанно, изследва тялото си и усещанията си и непрекъснато открива нови и нови симптоми на заболявания.

Хипохондрията е характерна и за двата пола, и може да засегне всички възрасти. При повечето пациенти необоснованите страхове за здравето започват още през юношеството им. Според специалистите хипохондричните наклонности са резултат от определен начин на възпитание и преживявания през детството.

Макар и по-рядко хипохондрията може да се развие и в по-зряла възраст, като обикновено се съпровожда от депресия.

Най-често хипохондрията се отключва след стресова ситуация или  смърт на близък човек. Според някои учени съществува и наследствена предразположеност за развитие на различни тревожни разстройства, в това число и хипохондрия.

Според психиатрите хипохондрията е едно от най-трудно подаващите се на лечение състояния и това я прави сериозен медицински проблем. Често страха за здравето и съмнението за тежко заболяване, което лекарите не могат да открият съпътства целия живот на пациента. Всъщност хипохондриците не лъжат, те са напълно убедени в здравословните си проблеми и много често дори „усещат“ симптомите на заболяването.

Въпреки натрапчивият страх от заболяване, страдащите от хипохондрия често отказват да приемат лекарства (дори когато това наистина се налага). Те се страхуват от поемането на медикаменти, смятайки, че и те могат да им навредят. Характерно за пациентите е, че  четат всички упътвания на лекарствата и обикновено внимават за всички странични ефекти, защото ги очакват. Страхуват се дори от приемането на витамини и хранителни добавки.

Лечение на хипохондрия

* Психотерапия

Смята се, че най-успешният подход при лечението на хипохондрия е психотерапията. Психотерапията може да помогне на пациента да се справя с тревожността си и да преодолее натрапчивите си страхове. Лекарите обясняват, че  повечето хипохондрици отказват да приемат, че имат психологичен проблем а не соматично заболяване. Те често не се поддават на психотерапия.

* Медикаментозна терапия

При много тежки случаи, като крайна мярка, може да се пристъпи и към медикаментозна терапия. За да се намали тревожността на пациента се препоръчва приемането на антидеперсанти или бензодиазепини, като лечението се провежда под строг лекарски контрол.

Превенция на хипохондрията

За сега няма метод, който да предотврати появата на ирационалния страх от болести. Според  психолози добрите отношения в семейството и разбирането от страна на близките   могат да  намалят задълбочаването на  хипохондрията и да помогнат при лечението и.

puls.bg

Депресиите имат сезонен характер. Задълбочават се през есента, от края на октомври, ноември, както и в края на зимата – началото на пролетта, края на февруари и началото на март. Тогава се наблюдава изостряне на съществуващи депресивни състояния или поява на нови депресии.

„Есенната“ депресия се дължи на скъсяването на деня, което повлиява настроението по физиологичен механизъм. Количеството на отделяния от организма ензим мелатонин намалява. Мелатонинът е познат като хормонът на настроението и съня, благоприятства поддържането на тонуса. Производството на мелатонин е зависимо от количеството слънчева светлина, която получава организмът. При по-къс ден, неговият синтез е по-малко.

Симптомите на депресия са подтиснато настроение, липса на удоволствие, понижен тонус, слаба концентрация, забавена мисъл, нерешителност. Безсънието също е много характерен симптом. Сънят става накъсан. Срещат се нарушен апетит, загуба на тегло.

Луминисцентното осветление, което наподобява дневната светлина, може да се използва за повишаване тонуса на подтиснатия човек.

Два пъти повече жени, отколкото мъже страдат от депресия. Дължи се на хормонални, биологични и емоционални причини. Представителките на слабия пол реагират много по-болезнено на стрес. Нерядко явление са следродилните депресии.

Често депресивните състояния са заложени генетично. Податливи на стрес са хора, поставени в неблагоприятно социално положение и преживелите травматично събитие.

puls.bg

Най-засегнати са представителите на професиите, които имат пряк контакт с хора или заемат отговорни длъжности.

Лекото психическо разстройство води до намалена ефективност на работното място. Негови симптоми са безсъние, липса на апетит, намалена трудоспособност, хронична умора, нежелание да се ходи на работа. Когато тези симптоми се появяват за няколко дни, те не са тревожни, но когато състоянието продължава три седмици, е сигнал за сериозността на проблема и за необходимост от професионална помощ.

Личните лекари имат компетентността да разпознаят подобно състояние и да насочат към специалист. Рядкост е обаче хората да признаят проблема си и да потърсят адекватна помощ. Все още посещението при психиатър не се приема от българина.

Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Александровска” проф. Вихра Миланова, уточни, че от тежки психиатрични болести страдат около 1% от българите, от депресия- 9-20%, от тревожни разстройства 9-10% от българите. Тя поясни, че само 3,5 % от тях осъзнават проблема и търсят компетентна помощ от специалист.

Към клиниката се насочват най-тежко болните, които са минали и през други здравни заведения или са лекувани на друго място.

Според проф. Миланова, реформата в здравеопазването е засегнала най-тежко психичноболните , тъй като психодиспансерите не функционират, а в кабинетите могат да се изпишат лекарства, но не може се да предоставя друга помощ.

От клиниката по психиатрия отчитат увеличаване на броя на хората с депресия след началото на кризата.

Като основни причини се изтъкват финансови проблеми, загуба на работа и несигурност.
Финансовата криза влияе негативно върху здравето на населението – провокира психични заболявания, самоубийства, злоупотреби с наркотици и алкохол.

Според последни проучвания, финансово-икономическата криза в европейските страни е причина за увеличаването на броя на самоубийствата, убийствата и смъртните случаи, които са резултат от злоупотреба с алкохол.

Според авторите на изследването, публикувано в списанието Lancet, най-незащитени са жителите на Източна и Централна Европа. Като причина за това се посочва отсъствието на механизми за социална защита в тези страни.

Резултатите категорично показват, че при увеличаване на безработицата с 1% броят на самоубийствата нараства с 0,8% във възрастовата група под 65 години.

В зависимост от общия брой на населението в страните, това са от 60 до 550 самоубийства повече. Броят на убийствата също нараства с 0,8 %.

Ако безработицата се увеличи с над 3%, броят на самоубийствата сред хората под 65 години нараства с 4,5 %, а нивото на смъртност от злоупотреба с алкохол и опиати – с 28 %.

Най-лабилни и склонни да посегнат на живота си са хората в активна трудоспособна възраст.

puls.bg

Докато в някои страни ваксинирането срещу очакваните сезонни щамове на грипа и това срещу новия грип H1N1 върви успоредно, резултатите от научните изследвания дали “стандартните” сезонни ваксини са ефективни и срещу новия щам остават противоречиви.

В началото на октомври бяха изнесени данни, че според мексикански учени ваксините срещу т.нар. сезонен грип (т.е. срещу щамовете, които се очаква да бъдат най-масови през настоящата зима) имат известна защита и срещу “новия” грип. Изследването, в което са участвали пациенти само от страната, показало, че тези от изследваните лица, които са били ваксинирани срещу грип през 2008-2009, били със 73% по-малко заразени с новия H1N1 грип отколкото неваксинираните пациенти. Освен това изследването предполага, че ваксината срещу сезонния грип “може да направи “новия” грип по-лек”.

Въпреки откритията, които наричат “предварителни”, изследователите от Мексиканския национален институт по обществено здраве предупреждават, че ваксинирането срещу сезонния грип не е достатъчна защита срещу новия H1N1 грип.

Информацията, публикувана в сайта на Американския департамент по здравеопазване (CDC) дори не загатва наличието на подобна връзка. Окончателният извод в него е, че засега няма никакви основателни данни, които да показват, че сезонните ваксини срещу грип имат “някакъв ефект срещу “новия” A/H1N1 2009 грип.

Мексиканските данни са в пълен контраст с тези от американските и австралийските изследвания. Дори нещо повече – едно канадско изследване показва точно обратното на данните от Мексико – че ваксината срещу сезонния грип може да направи хората по-уязвими от новия H1N1 грип. Останалите изследвания от Северна Америка обаче не потвърждават тази хипотеза.

“Биологически възможно е ваксината срещу сезонния грип да може да предложи известна защита срещу новия грип”, твърдят все пак американски експерти, цитирани от Ройтерс, “Това обаче в никакъв случай не означава, че не се нуждаем от ваксина срещу H1N1”.

Изследвания на имунитета при хора на различна възраст, проведено в САЩ, показва, че при по-възрастни пациенти, родени преди 1957 г., е налице известна способност за имунен отговор. Причината за това – през същата година H1N1 е бил един от обичайните за грипния сезон вируси. С това специалистите обясняват и защо при възрастните хора необходимото количество ваксина срещу “новия” H1N1 е по-малко от това при по-младите.

Основна причина за безпокойство според група специалисти от САЩ, цитирани от Би Би Си, е че “сегашната грипна пандемия е различна от всичко, с което учените са се сблъсквали до момента – със сигурност не прилича на сезонния грип, но също не наподобява особено по-тежките грипни пандемии, регистрирани в миналото”.

“Възможно е да станем свидетели на нещо средно между наистина тежка пандемия и просто лош сезон. Налице е висока способност за предаване от човек на човек и относително ниска смъртност. Това не е нещо, което можем да видим при съвсем нов човешки грипен вирус, и не е нещо типично за просто лош грипен сезон”.

За да стигнат до тези заключения, изследователките поставили плъхове в клетка, чийто под бил подгряван периодично с електрическа крушка. Когато в клетката нямало шоколад или вода и крушката била запалена, гризачите повдигали крачетата си, за да не се опарят. Когато обаче получавали шоколад или вода, крачетата им оставали за дълго на пода, сякаш са безчувствени към болката.

Плъховете освен това не спирали да ядат и да пият дори след като шоколадът и водата са активирали зоната в мозъка, която потиска болката. В природата, където храна се намира трудно, този механизъм за потискане на болката чрез поглъщане на храни не се отразява върху телесното тегло на животните. В съвременното общество обаче говорим за голямо изобилие, преяждане и затлъстяване.

Най-евтината храна е много калорична, заяви Мейсън. След като си се добрал до нея, не можеш да спреш да ядеш. Това се диктува от мозъка, поясни тя. Предишни изследвания показаха, че потискането на болката е възможно единствено чрез консумация на захарни продукти.

Изследователите от Чикагския университет обаче доказаха, че отговорът на мозъка е един и същ, независимо дали става въпрос за захар или вода. Захарта не е незаменима, водата също потиска болката, отбеляза Мейсън. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Neuroscience.

actualno.com

Когато децата се учат да плуват, вместимостта на белите им дробове се увеличава. Заедно с това се подобрява техниката на дишането и общото здраве, коментират специалисти от Германската фондация за изследване на белодробните заболявания в Хановер.

Топлият и влажен въздух в басейните с отопление успокоява дихателните пътища на страдащите от астма. Това намалява риска да настъпи астматичен пристъп вследствие физическото усилие. Когато астматици правят крос в студено време, има опасност от такъв пристъп.

Трябва да се има предвид обаче, че децата, които страдат от астма, трябва да плуват в басейн с добра вентилация и отлична хигиена. По-подходящи са басейните, чиято вода се дезинфекцира не с хлор, а с ултравиолетови лъчи.

Миризмата на хлор може да отключи пристъп на астма у чувствителни деца, които са склонни към алергични реакции.

Тайванските специалисти изследвали болни от астма деца между 7 и 12 години. Половината ходели на плуване в продължение на шест седмици. Учените установили, че децата, които плували, хъркали по-малко и по-често дишали през носа си.

Положителните резултати от плуването се запазили до една година, след като децата престанали да тренират плуване, твърдят учените.

dnes.bg

Клинична картина
Често липсват оплаквания или те са слабо изразени (слаба болка и сърбеж). Характерно е обилното воднисто, пенесто, млекопободно секретоотделяне от уретрата. При нелекуване настъпват усложнения, като инфекцията се разпространява в съседните органи на пикочо-половата система. Нерядко се наблюдава импотентност и безплодие.
Трихомоназата у жената най-често протича като трихомоназен колпит, който протича безсимптомно, хронично и рядко остро.
Редица фактори играят допълнителна роля – менструален цикъл, бременност, контрацептивни средства.
Оплакванията варират в широк диапазон – от лек дискомфорт, парене, сърбеж по външните генитали, до болка във влагалището и долната част на корема, особено при полово сношение. Обикновено болните се оплакват от „бяло“ или кръвенисто влагалищно течение след полово сношение. При оглед влагалищната лигавица е зачервена, а моточната шийка е оточна и по нея често се откриват малки кървящи ерозии (ранички). Нелекуваната трихомоназа често предизвиква стерилитет.
Трихомоназа се среща и у деца, предимно момичета. Заразяването по правило е извънполово и индиректно. Протичането на болестта е както у жените – безсимптомно, подостро или остро.
Нерядко се открива смесена инфекция – трихомоназа и гонорея, като трихомонасите дават „убежище“ на гонококите, т.е. гонококите се развиват вътреклетъчно в трихомонасите. Друга смесена инфекция е трихомоназа и кандида, трихомоназа и хламидии, трихомоназа и микоплазма (токсоплазмоза).

Лечение
При доказана трихомоназа се провежда лечение не само на заболялите, но едновременно и на техните сексуални партнъори, а така също и на контактните лица. По настоящем се прилагат различни лечебни схеми с трихомонацид, флажил и други медикаменти.
При мъжете лекарствата се вземат през устата, а при жените – както през устата, така и под формата на влагалищни таблетки (глобули). По време на лечението половите контакти се преустановяват за 14 дни.

doctorbg.com