Новини

220.7 милиона тона рискови за здравето химикали са били употребени в Европа за година

По последни данни на Евростат, отразени в доклад за устойчивото развитие на региона (май, 2020), през 2018 година продажбите на химикали в Европа са достигнали стойност от 565 милиарда евро. Въпреки че от 2004 се отчита известен спад в консумацията, от 2013 до 2018 година потреблението отново нараства с 1,9 %. Несъмнено, химикалите са неизменна част от ежедневието ни и носят определени ползи на обществото, но те крият и множество рискове както за човешкото здраве, така и за околната среда. Според данните на Евростат, на всеки гражданин на Европейския съюз се падат по 494 кг рискови за здравето химикали на година, което се равнява на 1.35 кг ежедневно, 365 дни в годината.

Броят на химикалите, които се ползват, не е съвсем ясен. Според доклада на Европейската агенция по химикали (ECHA) списъкът наброява 147 500 вещества. Към тях спадат и такива, които не са задължителни за регистрация (към REACH), тъй като се считат за безопасни спрямо изискванията за класификация и опаковане по регламента на CLP (Classification Labeling & Packaging). Как обаче се отнасят тези данни към ежедневието ни?

Изследвания показват, че прекарваме 80-90 % от времето си в затворени пространства. Националният институт за обществено здраве в Холандия насочва вниманието върху факта, че замърсяването на въздуха не спира пред входната ни врата. За мнозина може да е изненада, че въздухът в град със средна интензивност на движение, може да е по-чист от този, който дишаме в офиса или вкъщи.

Навсякъде около нас сме изложени на всевъзможни синтетични вещества и аромати. Амоняк, хлор, фталати, сода каустик и редица други, използвани редовно дори само в почистващите препарати, носят рискове като дразнене за очите, кожата, органите, участващи в дихателната система. Натрупването на токсичните вещества, които идват от ароматизаторите, матраците, техниката, боите или лаковете, добавките за огнеустойчивост, радонът (идващ от почвите и строителните материали), формалдехидът в шпертплата, козметиката, дори влагата и плесените носят трайни вреди за здравето. Дългосрочното излагане на химикали се счита като причина и за ракови заболявания, ендокринни и хормонални дисбаланси, астма, усложнения при бременност и редица други.

Наред с директните здравни проблеми като алергии, отравяния, различни състояния и оплаквания, то носи и дългосрочни екологични проблеми заради дълбокото си проникване (биоакумулация) във въздуха, водата и хранителната верига. Т.е. ще отнеме време преди намаляването на вредните отлагания и емисии да доведе до намалено влияние върху нас и околната среда.

И докато има продукти и елементи от бита, от които трудно можем да се откажем, има и такива, които можем да ограничим, заместим или избягваме. Често желанието ни за чист и подреден дом води до завишена употреба на изключително агресивни препарати, които не само вредят на здравето ни видимо, а често убиват и полезните бактерии, с което отслабват имунната ни система. Повишеният страх от микроорганизми, засилен от рекламите с гръмки послания като „отстранява 99% от бактериите“  в повечето случаи вреди и създава илюзорна сигурност. Обикновен оцет или сапунен препарат, лимонов сок, разтворен в топла вода, както и редовното миене на ръцете, могат да запазят здравето ни и околната среда, и то без да влияят на баланса и да доведат до резистентност на определени микроорганизми.

При по-специфични проблеми в дома с мухъл и плесени пък можем да прибегнем отново към по-щадящи средства, без да се подлагаме на риск от алергия или отравяне с битова химия (което е на второ място след отравянето с лекарства, по данни на изследователски екип от Майнц, 2011). При подобни домашни неволи, предизвикани от влагата, можем да прибегнем до природни средства. Д-р Малте Хоцел, основател на OSHADHI и изследовател в областта на ароматерапията, цитира етеричното масло от чаено дърво като ефективно средство за борба с микроорганизмите. За почистване и полиране на мебели той препоръчва лечебната сила на други естествени съкровища – само капка лимон или индрише, разтворена във восък, терпентин и сапунена вода, може да замени вредните и агресивни химични препарати.

В Япония все по-често се прибягва до подобен подход и дори директно вграждане на ароматни системи в новите сгради. Масла като лавандула или розмарин се използват в зоните за клиенти, за да се намали бактериалното замърсяване. Това намалява стреса и носи ползи за посетителите и работещите.

Д-р Хоцел пише, че през последните няколко десетилетия етеричните масла са попаднали „под микроскопа“ на изследователи и лекари поради тяхното изключително мощно действие срещу различни патогенни микроби, включително гъбички, бактерии и дори вируси, които доказано стават все по-устойчиви на голямото разнообразие от антибиотици (Essays on Holistic Aromatherapy by Dr. Malte Hozzel).

Научните изследвания показват, че етеричното масло от карамфил например е силно противогъбично средство срещу всички тествани гъбични видове, като кандида албиканс, пеницилиум цитринум и др., притежава силно антибактериално действие и е най-мощният анти-оксидант известен в природата. Маслото от равинтсара пък е мощен стимулант и е ценено най-вече заради своите антивирусни, антибактериални, противогъбични и антисептични свойства.

В момента са в процес множество научни изследвания на етерични масла, които притежават доказани антивирусни и антибактериални свойства, в търсене на отговор и от природата за превенция срещу Covid-19 и овладяване разпространението на вируса.

Следващото десетилетие е ключово за връщане към по-балансирано и устойчиво развитие в Европа и света и до голяма степен зависи от всички нас дали ще се превърнем в пазители на личното и общо благосъстояние.

Общо
220.7 милиона тона рискови за здравето химикали са били употребени в Европа за година
Заглавие
220.7 милиона тона рискови за здравето химикали са били употребени в Европа за година
Описание
Несъмнено, химикалите са неизменна част от ежедневието ни и носят определени ползи на обществото, но те крият и множество рискове както за човешкото здраве, така и за околната среда.
Автор
Публикувано от
Здраве да е

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker