МедицинатаНовини

Австрийски дерматолог разказва за новостите при диагностиката и лечението на меланома

Доц. д-р Кристиане Талингер е световно известен експерт по дерматология и венерология с повече от 50 научни публикации. Тя е член на Европейско общество по медицинска онкология, Австрийското дружество по хематология и онкология и Австрийското дружество по дерматология и венерология. Д-р Талингер има частна практика във Wiener Privatklinik, Австрия.

Д-р Талингер, какво можете да ни кажете за етапите на диагностика при меланома?

Стадирането е начин да се опише къде се намира меланомът, дали или къде се е разпространил и дали засяга други части на тялото.

Човешкият меланом може да бъде класифициран в четири клинични стадия (от I-IV).

  • Стадий 0: Меланомът е локализиран в най-външния слой на кожата и не е навлязъл по-дълбоко, нарича се меланом ин ситу (in situ). При този стадий меланомът е много малко вероятно да се разпространи в други части на тялото.
  • Стадий I: Този меланом също е локализиран, но е инвазивен, което означава, че е проникнал в горния слой на кожата. Стадий I е разделен на две подгрупи, IA или IB, в зависимост от дебелината на меланома и от това, дали патологът вижда улцерация под микроскоп.
  • Стадий II: Меланомът в стадий II е по-дебел от този в стадий I, като прониква през епидермиса и достига до дермата – плътният вътрешен слой на кожата. При него има по-голям шанс за разпространение.
  • Стадий III: В този етап на тумора клетките на меланома се разпространяват в локалните лимфни съдове и/или лимфни възли, независимо от дебелината на тумора. За да се определи дали заболяването се е разпространило в лимфните възли, трябва да се направи биопсия на сентинелни лимфни възли.
  • Стадий IV: Този стадий описва меланом, който се е разпространил чрез кръвта към други части на тялото, като отдалечени места по кожата или меките тъкани, далечни лимфни възли, или други органи като белия дроб, черния дроб, мозъка, костите или стомашно-чревния тракт.

Какви кръвни изследвания помагат за откриването на меланома и каква роля играят те?

За сега няма определено кръвно изследване, чрез което да може да се диагностицира човешкия меланом (скринингов параметър).

Най-добре изученият прогностичен биомаркер при меланом в момента е S100B. През 1995 г. е публикувано първото проучване, оценяващо клиничното значение на серумния S100B. Повишаването на S100B е свързано с прогресията на заболяването, а спадът показва отговор към провежданата терапия. Към момента швейцарските и германските насоки препоръчват определянето на S100B в серума на пациенти с дебелина на меланома над 1 mm.

Лактат дехидрогеназата (LDH) може да служи като прогностичен фактор при късен стадий на злокачествен меланом. Повишени нива на LDH са открити в серума на пациенти с меланом.

Пациентите с анормални нива на LDH имат значително намалена преживяемост. Съществуват и доказателства, че стойностите на LDH са повишени при напреднал стадий на заболяването, предимно в случаите с чернодробни метастази.

Поради високата си диагностична значимост, съчетана с лесната широко разпространена методология за откриване, серумният LDH е единственият серумен молекулен маркер на човешкия меланом, включен в системата за стадиране на Американския съвместен комитет по рак (AJCC).

Кои са най-новите терапии за лечение на меланом?

Понастоящем учените се фокусират върху разработването на стратегии за лечение, които директно таргетират специфични мутации в меланома или терапии, които използват имунната система на организма, за да атакуват клетките на меланома по-ефективно.

Както целевата терапия, така и имунотерапията могат да се използват като монотерапия или в комбинирани условия. Тези подходи за лечение доведоха до значими подобрения в преживяемостта при пациенти с напреднал меланом през последното десетилетие.

Освен това, в момента пептидните ваксини срещу меланом се проучват в клинични изпитвания за приложение при пациенти с локализиран и напреднал меланом, но този метод на лечение все още се счита за експериментален.

Какви са подходящите лечения при всеки от стадиите на меланома?

Препоръките за лечение на меланома зависят от много фактори, включително дебелината на първичния меланом, дали ракът се е разпространил, наличието на специфични генетични промени в клетките на меланома, скоростта на растежа му и състоянието на пациента. Ако трябва да дадем общо описание на възможните терапии, то би било следното:

  • Стадий 0: Почти винаги се лекува само с операция.
  • Стадий I: Обикновено се лекува с хирургично отстраняване на тумора и част от здравата тъкан около него.
  • Стадий II: Стандартното лечение е операция за отстраняване на тумора и част от здравата тъкан около него. Докато се извършва тази операция, може да се направи и картографиране на лимфните възли и биопсия на сентинелни лимфни възли. При някои пациенти с меланом в стадий II може да се препоръча лечение с интерферон.
  • Стадий III: В случай, че меланомът от стадий III може да бъде оперативно, това би било предпочитания метод за лечение. Лимфните възли могат да бъдат проверени за рак и отстранени. След операцията може да се препоръча лечение с имунотерапия или целева терапия, за да се предотврати рецидив.
  • Стадий IV: Нерезектируемият меланом от стадий III и меланом от стадий IV често се лекуват по един и същи начин, с имунотерапия и целева терапия, а в редки случаи – с химиотерапия. Може да се препоръчат и палиативни или поддържащи лечения, предназначени за облекчаване на симптомите, като операция или лъчева терапия за лечение на засегнати лимфни възли и по-малки тумори, които са се разпространили в други части на тялото. Планът за лечение зависи от редица фактори.

Как помага течната биопсия за откриване на биомаркери на меланома?

Течната биопсия може да се използва за откриване на фрагменти от ДНК на меланома, така наречената циркулираща туморна ДНК. Течната биопсия на меланома е достъпна за пациенти с напреднал меланом (стадий IV), за да се определи дали техните меланомни клетки носят определени мутации в BRAF гена и по-специално мутация BRAF V600E или BRAF V600K.

Течната биопсия на меланома може да се използва и за наблюдение на отговора на пациента към лечението и за рецидив, когато те носят мутация в гена BRAF.

За съжаление, на този етап течната биопсия не се използва за диагностициране на меланом в ранен стадий.

Каква е преживяемостта при меланом в днешно време?

В много ранните стадии на меланома петгодишната преживяемост е 99%.

Тя пада до 63%, когато болестта достигне лимфните възли и до 27%, когато меланомът метастазира в отдалечени органи, като белите дробове или черния дроб и др.

Общо
Австрийски дерматолог разказва за новостите при диагностиката и лечението на меланома
Заглавие
Австрийски дерматолог разказва за новостите при диагностиката и лечението на меланома
Описание
Доц. д-р Кристиане Талингер е световно известен експерт по дерматология и венерология с повече от 50 научни публикации.
Автор
Публикувано от
Здраве да е

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker