Новини

Бронхиалната астма може да се прояви във всяка възраст

В началото на месец май (3 май 2022 г.) отбелязваме Световният ден на астмата (WAD). Той се организира от Глобалната инициатива за астма (GINA) (www.ginasthma.org ), съвместно със Световната здравна организация. Денят се отбелязва от 1993 г. с цел повишаване на осведомеността за астма в световен мащаб.

Темата на Световния ден на астмата през 2022 г. е „Затваряне на пропуските в грижите за астмата“.

Бронхиалната астма е заболяване, в чиято основа стои хронично (постоянно) неинфекциозно възпаление на дихателните пътища – бронхите. Това възпаление обуславя повишена чувствителност на бронхите към директни или индиректни стимули. Тя се изразява  в намаляването на диаметъра им, което от своя страна води до появата на симптомите на астмата. Те са различни по време и тежест – затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, свирене в гърдите. Тези симптоми могат да изчезнат спонтанно или в отговор на медикаментозно лечение и понякога могат да отсъстват седмици или месеци. От друга страна, пациентите могат да получат епизодични обостряния на астма, които има опасност да бъдат и животозастрашаващи.  Има ли възраст, в която е характерно да се появи астмата, как да я лекуваме и какви са основните методи на профилактика – споделя д-р  Лиляна Чунева, пулмолог, специалист вътрешни болести в Медицински комплекс „Доверие“.

Защо основно децата страдат от астма? 

Бронхиалната астма е най честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст, като причината за него е предимно алергичен компонент. Заболяването се отнася към болестите с наследствена предразположеност и по правило се развива при деца,  в чиято семейна анамнеза присъстват болни от алергични заболявания.

Може ли възрастни хора да развият астма? 

Няма пределна възраст за начало на бронхиална астма. Болестта може да се прояви във всяка възраст, дори и след 70 годишна възраст.

Какво включва нарушената дихателна функция?

Основното последствие от нелекувания възпалителен процес, развиващ се в дихателните пътища при бронхиалната астма е тяхното стеснение, което води до намалена способност за “изгонване“ на въздуха от белите дробове, стига се до тяхното свръхраздуване и по този начин се нарушава основния процес на дихателната система, а именно газообмена. Важно е да се знае , че това стеснение на дихателните пътища при бронхиалната астма, което я отличава от други т. нар. бронхообструктивни заболявания в пулмологията, е напълно обратимо и вариабилно.

Това нарушение може да бъде обективизирано с т. нар.спирометрия- изследване, което се извършва със специална апаратура от обучен за целта персонал. Интерпретацията на изследването се извършва от лекар – специалист. 

Студеният въздух може ли да успокои асматичен пристъп?

Не, даже може да го задълбочи. Принципно белите дробове “обичат” топъл, сух и чист въздух.

Какво е характерно за астматичния пристъп?

Представлява пристъпно /внезапно/ настъпило затруднено дишане. Може да настъпи по всяко време на денонощието, но е по- често в малките часове на нощта. При някой пациенти може да има предвестници, като кихане, сърбеж в носа, кашлица, главоболие. Появяват се тежест в гърдите, мъчителна и суха, дразнеща кашлица, чува се свиркане и/или хриптене в гърдите. Дишането се забавя, а пулсът се ускорява. При тежките пристъпи може да се стигне до напредваща умора, изтощение и дори кома. В повечето случаи влошаването на болните настъпва постепенно, понякога обаче за минути от състояние на пълно здраве може да се стигне до много тежък пристъп, който да завърши с внезапна смърт.

Кои са най-честите фактори за развитие на астма?

Рисковите фактори, които могат да доведат до развитието на бронхиална астма или да влошат нейното протичане са – генетични/гени, предразполагащи към повишена чувствителност на дихателните пътища / – алергени / акари, животни, полени, плесени и други/ – инфекции на дихателната система /предимно вирусни/ – тютюнопушене / пасивно или активно/ – промишлени дразнители и замърсяване на въздуха – физическо натоварване – медикаменти /Аспирин, нестероидни противовъзпалителни медикаменти/ – гастро-езофагеална рефлуксна болест – хронични ринити и синуити – затлъстяване – емоционални фактори или стрес.

Какви са симптомите? Възможно ли е те да бъдат пренебрегнати и това да доведе до тежки последици?

Основните симптоми, които може да ни усъмнят за наличието на заболяването са: кашлица, влошаваща се най-вече нощем; повтарящо се хриптене или свирене в гърдите; повтарящо се затруднено дишане; повтарящо се стягане в гърдите. Симптомите варират по време и тежест. Когато тези симптоми са по-леки или пациента, въпреки наличието им не търси помощ и вследствие на това не се провежда лечение на заболяването, може да се стигне до животозастрашаващ пристъп, а в дългосрочен план постепенно в бронхите настъпват необратими структурни промени, което води до тяхното трайно стеснение, обуславящо развитието на дихателна недостатъчност, а също така и извън белодробни усложнения. 

Как се лекува астмата?

Целите на лечението при Бронхиална астма са постигане на добър контрол на симптомите и качеството на живот (пациентът трябва да се чувства здрав), да има минимален риск от обостряне на заболяването и от настъпването на необратими промени в дихателните пътища, да няма нужда от спешно лечение, да е минимална нуждата от бързодействащ медикамент и да са минимални страничните ефекти от терапията. Важно е да се подчертае, че лечението на всеки пациент е индивидуализирано и то може да бъде преценено и назначено единствено и само от лекар специалист. Лечението на астмата е комплексно – нефармакологично и фармакологично, като основното е  с т. нар инхалаторни медикаменти, а при определени показания и с приемащи се през устата или инжекционни медикаменти.

Какви са най-препоръчваните методи на профилактика?

Първичната профилактика има за цел да предотврати развитието на заболяването при здрави хора, а именно – да се наблюдават болните с алергичен ринит, атопичен дерматит, както и хората с фамилна анамнеза за астма – да се избягват професионални инхалаторни вредности, особено при пациенти с алергии – активно лечение на заболяванията на горните дихателни пътища / около 25 % от нелекуваните пациенти развиват след повече от 10 г поленова астма/ – профилактика и лечение на вирусните и бактериални инфекции.

Вторичната профилактика има за цел откриване на астмата в ранен стадий, контролирането и предотвратяване на прогресирането и: ограничаване/ избягване контакта с алергени в бита, намаляване на влажността на помещенията, редовно почистване, махане на дебели килими, тапицирани мебели, задържащи прах, плюшени играчки, пране на спално бельо с вода с температура над 55 гр, използване на антиакарицидни препарати – избягване на експозиция на тютюнев дим – контрол на замърсяването на въздуха – ограничаване използването на алергизиращи медикаменти – провеждане на алергенна имунотерапия / десензибилизация – пациентите трябва да са физически активни.

Общо
Бронхиалната астма може да се прояви във всяка възраст
Заглавие
Бронхиалната астма може да се прояви във всяка възраст
Описание
Възможно е за минути, от състояние на пълно здраве да се стигне до много тежък астматичен пристъп, който да завърши с внезапна смърт.
Автор
Публикувано от
Здраве да е

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker