От дървото може да се правят лъкове
Хвойната е вечнозелен двудомен храст или малко дърво. На височина достига до 8 м. Листата му са дълги 1 – 1,5 см. Имат формата на шило, бодливи, разперени, отгоре плитко жлебовидни, с белезникава ивица, отдолу с тъп тръбен ръб, разположен в прешлени по 3. Месестите шишарки, наричани неправилно „плодчета“, са с форма на кълбо, синкавочервени, покрити са с белезникав, восъчен налеп, 5-9 мм в диаметър, с по 3 сивокафяви семена. Това растение цъфти през месеците май-юни, а семената му узряват през есента на следващата година.
Може да се намери по сухи и каменисти склонове главно в планините до 1700 м надморска височина.
Интересно е, че в Англия хвойната обикновено се приема за растение свързано с магията. Тя е била използвана увита над вратите, и след това изгорена като тамян, за прогонване на злите духове и демони. Ако се случи така, че да заспим под хвойна се смята, че сънят е изключително смислен, и могат да се направят различни интерпретации над него. Дървесината й може да бъде използвана за палене на огън чрез триене. Кората е много подходяща за първокласна прахан и разпалка. Още по-любопитно е, че в районите, където хвойната расте като дърво, може да бъде използвана за направата на лъкове.
Плодчетата и вътрешната кора могат да бъдат използвани за храна. Вътрешната кора е бяла и влакнеста, но може да бъде изсушена и смляна на брашно. Зрелите сини плодчета са традиционна подправка за дивечови ястия. Разцепени и изсушени на слънце, след което стрити, те могат да се прибавят към други брашна, или подправки за супи и яхнии. Добре изсушената дървесина на хвойната може да бъде използвана за опушване на месо, придавайки му при това от своята миризма. От младите клонки може да се направи чай богат на витамин С.
Хвойната има диуретично, пртивовъзпалително, спазмолитично, нервноуспокояващо действие. Използва се при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур. Тя влиза в състава на много билкови чаеве с диуретично действие. Прилага се при болки в ставите (най- често при хроничен ревматизъм с болки и отоци), при някои чернодробни и кожни заболявания, при неврози и др.
