Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от симптомите трябва незабавно да се потърси лекарска помощ
РЗИ – Русе предупреждава населението за болестите антракс, туларемия и бруцелоза, като разяснява начините на заразяване и на предпазване, на предаване на причинителите на тези заболявания и необходимостта от своевременно информиране на ветеринарните власти при съмнение за заболяване сред домашните животни.
Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма. Причинителят Banthracis запазва жизнеспособността си с десетилетия, заради изключително устойчивите си спори, намиращи се в почвата в т нар. Стационарни антраксни огнища (САО). От антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни. Пролетните порои и последвалото силно засушаване в страната през 2016 г създават предпоставки за излизане на антраксите спори на повърхността на почвата. При последващо засушаване, когато преживните животни пасат суха трева, заедно с почвата по корените те поглъщат и спорите, което е възможно да доведе до поява на заболявания от антракс при тях. Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:
Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и Колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 – 5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.
Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока.
Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост.
Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание. Източниците на зараза са както домашни така и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Болният човек не е опасен като източник на зараза. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.
Профилактиката на антракса включва:
• Редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;
• Измиване на ръцете с топла вода и сапун преди и след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;
• Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;
• Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
• Добра термична обработка на месото и млякото;
• Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.
Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори: контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други.
Бруцелозата е хронично рецидиваиращо зболяване, което се характеризира с вълнообразна температура, токсични явления, прояви от страна на различни органи и системи и възникване на малки епидемии или спорадични случаи предимно сред професионално застрашени рискови групи като животновъди, селскостопански работници, ветеринарни лекари, зоотехници и лабораторен персонал. Причинява се от бактерии от род Brucella. От значение за епидемичния процес е устойчивостта на бруцелите, както в околната среда, така и в мляко и млечни продукти. Бруцелозата е заболяване с разпространение през цялата година и пик през пролетта и лятото. Среща се навсякъде по света, но особено засегнат е Средиземноморският регион. Боледуват предимно хора над 25 годишна възраст. Инкубационен период е непостоянен, труден за определяне. Варира от 5 до 60 дни.
Естествен резервоар и източник на зараза при бруцелозата са основно крави (B. abortus), кози и овце (B. melitensis), свине (B. suis). При козите болестта протича безсимптомно. Животните са най-заразителни по време на аборт (мъртвораждане). Причинителите се отделят със заразения плод, плацентата, околоплодните води, влагалищните секрети, урината. С отделянията им се заразяват пасища, обори, водоеми.
Бруцелите се съдържат в млякото и в месото на болните животни. Отделянето на причинителя в млякото може да бъде много продължително – до няколко години, което има важно епидемично значение. Болният човек практически не е източник на заразата.
Пътища на заразяване: хранителен; контактно-битов; аерогенен.
Инфекцията се предава от заразено мляко, млечни продукти, заразено месо и месни продукти, абортиран плод, плацента, околоплодни води и т.н. от заразени/болни животни, урина, кожа, вълна от заразени/болни животни, контаминирани с бруцели прах, вода, почва. Възприемчивостта на човека към бруцелоза е висока.Човек може да се зарази при директен или индиректен контакт с животни (чрез замърсени ръце като входна врата на заразата е устата) или със заразени хранителни продукти (включително непастьоризирано мляко, млечни произведения). Бруцелите могат да проникнат в организма и през горните дихателни пътища – чрез вдишване на контаминиран аерозол.
Клиничната картина може да започне остро или постепенно. Разнообразните симптоми са както общи (температура, обща отпадналост, болки в ставите), така и органно специфични (включително инфекции на мозък и сърдечни клапи). Характерни са температурните пристъпи (покачване на температура, с последващо спадане и започване на нова температурна вълна). Ако не се лекува, бруцелозата може да се превърне в хронична.
Диагнозата е трудна. Лабораторното доказване на бруцелозата включва микробиологични изследвания на кръв за хемокултура (в началото на заболяването и по време на фебрилните пристъпи) и кръв за серологично изследване на по-късни етапи от болестта. Изследва се също урината.
Лечение – продължителна терапия с антибиотици под лекарски контрол. Профилактиката включва информация и обучение на населението за консумиране на млечни и месни продукти с неконтролиран произход след добра термична обработка, информация и обучение на фермери, работници в кланици в месопреработвателната промишленост, в месарници; на животновъди, особено в дребното, частно животновъдство, серологични изследвания на животни в сектор животновъдство, ветеринарен контрол.
Всяко лице с треска и поне един от следните седем критерия: изпотяване (обилно, с неприятен мирис, особено през нощта), втрисане, артралгия, отпадналост, депресия, главоболие, анорексия, може да страда от бруцелоза и трябва да се консултира с лекар.
