Изворът на дълголетието и здравето за японците е любовта, споделя авторът на книгата Юлияна Антонова- Мурата
Юлияна Антонова- Мурата е дългогодишен дипломат. През миналата година тя издава първата си книга „Моши моши, Япония”, а на 24 май, Деня на българската писменост и култура, я представи през русенци в Буда хауз. У нас името й нашумява през 2011 г. След земетресението във Фукушима, когато нашият консул в Токио панически напуска страната заради страх от повишената радиация, постът поема тази смела българка. Тя е човекът, който помага на Иван Кулеков да стигне възможно най-близко до мястото на трагедията, за да заснеме филм, който беше показан в „Шоуто на Слави”. Когато приключва мандата й, тя остава в Токио при своя втори японски съпруг.
Ако трябва да съберем в една дума посланието в книгата на Юлияна Антонова „Моши моши, Япония”, то тя би била Любов. Любов към децата, възрастните, природата, красотата, навсякъде, където я има и може да се създаде.
„Кога мислиш, че трябва да започне възпитанието на едно дете? – пита в разказа „Обичам ви” Юлияна Антонова бабата на своята бременна снаха Иноуе сан. Отговорът й е: „Възпитанието е свързано с обичта и уважението, което даваш на децата си, още от момента, когато майката усети детето в утробата си…” Според 88-годишната жена майката не трябва да пропуска нито ден да казва на детето си „обичам те”.
Може би затова в японския език има много малко лоши и груби думи и хората рядко ги употребяват, обяснява Юлияна пред своята притихнала аудитория. Разказвайки за Страната на изгряващото слънце, тя споделя една през друга истории на любов, съпричастност и уважение. Един път пътувала с колата си, но объркала пътя до мястото, за което се била запътила. Спряла непознат японец да я упъти. Вместо да й обяснява, той се отклонил от маршрута си и я завел до самия вход, поклонил се и се извинил. Това е едно от малките чудеса на Япония, отбелязва авторът пред русенската си публика.
„Моши моши” в превод от японски означава „ало” в телефонен разговор между близки хора и също така „извинете, мога ли да ви помогна”, добавя Юлияна и в думите, интонацията й, дори ако щете в стойката й откривам онази деликатност и обич към ближния, която, без съмнение, тя е попила от японците. Разказва, че съпругът й и пасторът на храма, който посещават, събирали пари за пострадалите от земетресението във Фукушима през 2011-а. Когато отишли да ги занесат,на около 250 км. от Токио, се забавили толкова много, че съпругата се притеснила.
Не е сложно да сме щастливи, просто трябва да се научим да общуваме с респект и любов, да си благодарим, да се извиняваме, споделя с нас мъдростта на японците авторът на книгата. Убедена е, че всеки може да направи живота си по-красив, ако промени себе си. Ако всеки ден повтаряме „обичам те” и „извинявай”, то ще ни стане навик и ще бъдем по-добри, съветва Юлияна. Така било и при нея. Научила се всяка сутрин да изпраща мъжа си с „Обичам те”, а съпругът й Такаши не забравял никога й казва какъв късметлия е с нея.
Японците са известни с почитта си към възрастните хора. Денят на възрастните е техен национален празник. Юлияна споделя един показателен тест, на който била подложена преди много време от японския българист проф. Мацунага по време на визитата му в София. Буря в океана и лодка с бременна с близнаци жена, 83-годишен мъж и спортист с много постижения и медали, при това отличен математик. В лодката трябва да остане само едни човек, защото иначе всички ще загинат. И тя трябвало да избере на кого да дари живот. Посочила бременната, а мотивът й бил, че така ще спаси три живота. И сгрешила. Професорът й обяснил, че трябва да се спаси възрастния човек, защото със своя опит и с мъдростта си той би посъветвал хората как да имат добър живот и как при други подобни случаи да се спасят всички.
Японците са известни и с дълголетието си. Юлияна разказва и за този феномен. В един от разказите й деветдесет и две годишният й герой флиртува с деветдесетгодишната героиня на оризовото поле. На тази възраст те вървят доста бързо, не са изгърбени. Обядът им е не само вкусен, но и красиво подреден: състои се от прясна риба (сашими), кафяв ориз, тофу, покълнала соя и печен намаимо (вид сладък картоф). Но като че ли не това е главното, а любовта между тях. Когато питали възрастния мъж как е запазил толкова години свеж ум и добро здраве, той допирал нежно ръката на любимата си. „Дълголетието на Мичие сан” е още един разказ, за любовта, подкрепата, съпричастността, трудолюбието и верността, които, изглежда, имат голямо значение за физическото и духовното здраве на човека.
Времето с Юлияна минава неусетно, защото нейните малки човешки истории са толкова истински и завладяващи. Изключително приятно за публиката е да научи от нея и за любовта на японците към България. Те смятали, че българите са много интелигентни и даровити. Според Юлияна има защо. Около 500 нашенци живеят в Япония и повечето били много добри в своята област. Японските й приятели, когато научили, че идва в София, лично изработили оригами, за да ги подари на хората, които отидат на представянето на книгата й.
Тук българите са на почит, така че заповядайте в Япония, кани бившият ни дипломат абсолютно непознати хора и им дава своя телефон. Тя е готова да ги посрещне в дома си, което едва ли би изненадало нейния любим съпруг Такаши. Както тя ни разказа, той и неговият пастор всяка неделя се молели за България.
Юлияна Антонова казва, че в Япония се чувства 100% българка, а у нас 10% японка. Кой знае, може би българи и японци имаме много повече общи черти, отколкото различия, щом авторката на „Моши моши, Япония” като седмокласничка в Немската гимназия в София на въпроса коя е най-важната дума за тебе, записала в своя лексикон „ЛЮБОВ”.
Габриела Стефанова
