Александър Недков
В началото на 80-те години на XX в. да бъдеш обявен за серопозитивен беше равностойно на смъртно наказание. След това се появиха зидовудинът и тритерапията. Хората живеят по три десетилетия с болестта.
Гийом Мюсо, „Сентрал парк”
Стъписващата представа, белязала ХХ век, нахлула все така застрашително и в ХХI-ия: Бич Божий, кодирана памет от мрачно минало или наказателна проява от съвремието? Все още тактиките за вземане на надмощие над страшната болест са в процес на експериментиране. В това време и условия, в които живеем и работим, е трудно да се изпълняват посланията за сексуално въздържание или моногамия, за късен сексуален дебют. Фатализъм сякаш е надвиснал над тази съвременна страхотия, превантивните действия продължават да са в процес на утвърждаване. Според професор Георги Михайлов „държавата дава повече средства за здравеопазването, отколкото за превантивна дейност“. Действително, превантивните действия наподобяват повече тактиката на щрауса / главата в пясъка, никой ме не вижда/. Листовки и професионални мнения в общественото пространство са ориентирани, в повечето случаи, към маркирани поводи. В тези акции челно място имат „положителните постижения”, опасните изводи са туширани или невнимателно пренебрегвани. Във време на „… глобални епидемии – ХИВ/СПИН, ЕБОЛА”, според професор доктор Радка Аргирова. И при определено наличие на „възможността за биотероризъм” аргументирано потвърдена от професор доктор Тодор Кантарджиев.
Асоциацията от 80-те години на миналия век „ СПИН равно на смъртна присъда” все повече отстъпва на представата за положителни промени в глобален обхват. Намалява броят на медикаментите, които пациентите приемат – „повечето от тях с изключително висока здравна култура”. Все още обаче може да се овладява и трябва да се огласява процесът на контролиране на ХИВ епидемията. Сред поведенческите интервенции са изискванията за безопасно инжектиране, по-късен сексуален дебют, сексуално въздържание от безразборни връзки, преливане на кръв. Защото, през 2018 година у нас 1 от 10 жители на страната е с тест за серопозитивен; 3150 са на активно лечение; 99 % не биха сключили брак с ХИВ носители; 55 процента уверяват, че не биха общували безразборно. Останалите: гейове, проститутки, случайни връзки, включително извънбрачни? В момента от регистрираните с ХИВ инфекции четири хиляди 81 процента са информирани за своя статус. Колко още не подозират и им е „спестена” тревогата?
Сред постулатите в ключовите послания е: „Важното е всички да се тестват за ХИВ!” Вероятно не абсолютно всички, по-скоро почувствалите се застрашени, по един или друг повод. При положение, че „ранното узнаване на заболяването е предпоставка за по-успешно лечение. У нас вече се говори за продължителност на живота до пет години, с тенденция към увеличение след интензивно лечение. Тогава вече е нормално да се взрем в здравните медиатори, чието присъствие и дейност всеотдайно въвежда в практиката професор доктор Ивайло Търнев.
Необходимите в родните условия „тясната колаборация” и „отличен диалог” между всички участници – пациенти, управляващи институции, лекари, фармацевтична индустрия – да станат достатъчно забележима установена практика „съгласно европейските препоръки и стандарти”. Категоризирането на серопозитивните и заболелите от СПИН в графа „хронично заболяване” на практика потвърждава внимание към тях. Кога обаче става това, в какъв стадий? „Либерален или етичен модел за организиране на здравеопазването?” пита в общественото пространство доктор Нидал Джафер, заместник председател на НС на РБ /Народно събрание на Република България/. Споходените от участта не трябва да си отиват от този свят като низвергнати, а с възвръщано достойнство, осъществявано от неощетените от съдбата. Особено професионално посветилите се. Повикът е с днешна и утрешна дата.
Забележка: Цитираните знакови имена разглеждат тези проблеми през последните 20 години и в рамките на работните срещи, организирани от Фондация МОСТ /Медии, общество, семейство,традиции/.
