Художникът Цоню Цонев празнува 80-годишнина с изложба

В навечерието на 80-годишния си юбилей, художникът Цоню Цонев откри самостоятелна изложба в залата на „Борисова“ 6. Експозицията включва около 60 живописни платна, рисувани през последните 3-4 години и няколко графични рисунки, създадени по време на студентския период.

Цоню Цонев е роден в село Костанденец, Разградска област, но целият му зрял живот минава в Русе, където работи, преподава и рисува. Художникът в него се обажда още в ученическите години с участието в конкурси за рисунка и в правенето на стенвестници. Родителите му не подозират за уменията му, докато не виждат една негова рисунка, направена по репродукция на картината: Обесването на Васил Левски. Тогава баща му се впечатлява и казва „Значи имаш качества
на художник“, разказва Цоню.

Рисуването става любимото му занимание, с което продължава да се занимава след гимназията първо като заводски художник в „Георги Димитров“, а после като художник на поделение в казармата. На практика през тези няколко години Цоню Цонев се подготвя за кандидатстудентските изпити и е приет във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Най-запомнящата се за него личност от годините на следването
е тази на проф. Никола Кожухаров, неговият преподавател по перспектива. Той се интересува от младия художник и го поощрява да рисува.

След дипломирането си Цоню Цонев започва работа като учител по изобразително изкуство в едно русенско училище, но по-късно се ориентира към преподавателска работа в тогавашния полувисш педагогически институт, станал част от Русенския университет и впоследствие обособен в Катедра по предучилищна и начална педагогика по изобразително изкуство. Годината е 1975-а и така 33 години преподавателска работа и обучение на студенти.
Казва, че винаги е бил толерантен към тях и ги е разбирал. Затова и те му отвръщат с уважение и благодарност.

Успоредно с преподавателската му работа върви и израстването му като художник. Цоню Цонев става член на Дружеството на русенските художници и започва да се включва в общи изложби на дружеството,
а по-късно и в национални художествени изложби. Започва да участва първо с графики, но постепенно и окончателно се ориентира към живописта. Чувства се особено обнадежден от участията си в Националните изложби на учителите-художници, които се организират във Велико Търново. Именно те му дават основание да се ориентира към живописта. Решението на художника е абсолютно правилно, а в подкрепа на него говорят самите картини, разкриващи таланта му на живописец.

Любимият му жанр е пейзажът и то природният пейзаж, изчистен от човешко присъствие, но му допада и работата в портретния жанр, а както е видно от юбилейната му изложба,успешно се доказва и в композицията с женска фигура в интериор.

Запитан колко самостоятелни изложби е открил през годините, художникът не дава точен отговор.
Казва, че ги е броил до дванайстата и е спрял по-нататък. Може би тази е петнайстата, смята Цоню. Важното е, че продължава да рисува по няколко часа, макар и не всеки ден. Не вижда бъдещ художник сред тримата си внуци, макар че „малката Никол рисува добре“. Талантите във фамилията вървят като че ли по майчина линия. По нея имаме доказани творци – художник, оперна певица и т.н., обобщава юбилярът. На внуците казвам да не стават художници, защото ще стоят гладни, шегува се Цоню, но каквото и да изберат, трябва постоянство и упоритост, убеден е той.

А за юбилея му на 13-и ноември ще се съберат всички заедно, за да отпразнуват важната дата.

Валя Караджова