Световноизвестният учен ендокринолог проф. Самуел Рефатов представи в Русе Синдрома на резистентност към тиреоидните хормони
По време на Чернобилската авария в България е имало пик на заболявания от рак на щитовидната жлеза. Радиацията е поразила най-вече деца и младежи на 15-16 годишна възраст. Другата засегната група са жени в менопауза. 230 000 случая на хора от цял свят, заболели в резултат на радиацията, са били включени и описани в специален списък. В него обаче липсва информация за българи, заболели след ядрената авария. Данните изнесе в Русе проф. д-р Боян Лозанов от Клиниката по ендокринни заболявания към Токуда болница по време на научна конференция със специалното участие на световноизвестния лабораторен учен, ендокринолог и университетски преподавател с русенски корен проф. Самуел Рефетов. Изтъкнатият американски учен, преподавател в Чикагския университет, бе специален участник в научната конференция „Актуални проблеми на тиреоидните /щитовидните/ заболявания“. Неговият доклад, свързан с разясняване на открития от самия проф. Рефетов Синдром на резистентност към тиреоидните хормони, бе изслушан с интерес от многобройната медицинска и студентска аудитория, дошла в конферентната зала на русенската многопрофилна болница.
Научната работа на проф. Самуел Рефетов се състои в изследване връзката между човешките генетични аномалии и дефектите на тиреоидната (щитовидната) жлеза при регулирането, синтеза, транспортирането и действието на хормона. Американският учен ендокринолог описва „синдрома на „RTH”, наречен по-късно на неговото име, като изследва над 2000 семейства, чиито членове страдат от синдрома. По-късно проф. Рефетов идентифицира мутацията на рецептора, причиняващ заболяването.
Лабораторният учен открива, че тиреоидната жлеза работи чрез рецептори, за да произвежда хормони. Принципът е като на ключа (хормон) и ключалката (рецептор), за да последва действие, т.е. да се отдели хормон. Но има хора, при които тези рецептори са дефектни и не работят или работят изключително слабо. Природата обаче се е погрижила по свой начин за това и за да се компенсира, жлезата произвежда по-голямо количество хормони. Ако се направи само изследване на кръвта, лекарят може да бъде подведен, че пациентът страда от базедова болест и логично предписва лекарство за намаляване на свръхпроизводството на хормона, което задълбочава болестта.
Основните прояви на нечувствителност/резистентност/ към тиреоидните хормони при хората се срещат под формата на кретенизъм, гуша, глухонямост и изоставане на костната възраст. Проф. Рефетов създава своя лаборатория за изследване на наследствените заболявания на щитовидната жлеза, като за целта изгражда свой екип от специалисти. Той прави изследвания с плъхове, за да открие причините за вродените дефекти на щитовидната жлеза, след което търси съответствието им с мутациите на щитовидната жлеза при човека.
Според проф. Рефетов, по честота на заболеваемост, болестите на щитовидната жлеза са сравними с диабета. Острият стрес е сред факторите, които оказват влияние на щитовидната жлеза и метаболитните процеси.
Снимки и текст: Валентина Караджова
