Дима Бенева: Кръводаряването е част от моя живот
Дима Бенева е кръводарител с над 25-годишен стаж. Дълги години името й е в списъка на кръводарителите с рядка кръвна група, регистрирани в Центъра по трансфузионна хематология към русенската многопрофилна болница. Давала е кръв за близки и непознати хора, за деца и тежкоболни. Не е водила статистика колко точно пъти го е правила, но със сигурност са над 60 пъти. Казва, че това не е толкова важно, защото има кръводарители, особено сред мъжете, които са го правили 3-4 пъти повече от нея. По-важното е, че кръводаряването е станало част от живота й, че е осъзнала хуманността на този акт и че го е правила в името на живота.
Дима става за първи път кръводарител на 19-годишна възраст след като завършва техникума по химия и започва да работи в Завода за печатни платки. По времето на Соца кръводарителните акции са традиционни за колектива не само на печатни платки, но и за други предприятия.
По заводската радиоуредба се огласява, че ще има безвъзмездно кръводаряване, екип на кръводарителния център идва на място и хуманното дело започва. Кандидатите са много, но първи на масата лягат хората от администрацията, спомня си Димитричка Бенева. Мъжете кръводарители винаги били два пъти повече от жените и много от тях, след като дадат кръв, отново се връщали на работните си места. Най-много кръводарителни акции имало в някогашния завод за селскостопански машини „Георги Димитров“.
Всъщност, Дима е второ поколение кръводарители в семейството си, а сега се очертава и малката й дъщеря Ани да поеме щафетата. Младата жена, която е майка на три деца, ще е третото поколение кръводарители в семейство Беневи. Първият обаче е бащата на Дима. Като ученичка си спомня, че една вечер някой спешно се обажда вкъщи и казва на баща й, че трябва да даде кръв за едно дете. Тогава тя разбира, че баща й е кръводарител, а след години, когато постъпва на работа в „Георги Димитров“, където е и той, се убеждава, че баща й лично повежда доброволните кръводарители и първи ляга на масата, разказва Дима. Тя е кръводарител с рядката група А2 отрицателна. През последните 25 години на миналия век Дима редовно е давала кръв и се е отзовавала на молбите на хората за помощ. Това са златните й години на кръводарител. Спомня си, че е имало периоди, когато по четири пъти в годината е давала кръв. Обяснява, че това е нормално, защото след акция, един кръводарител се възстановява за три месеца.
Сега Дима е на 64 години и й е малко тъжно да говори за това. Настроена е критично към организацията на сегашните кръводарителни акции и не може да се примири с утвърдения медицински стандарт, че пределната възрастова граница за един кръводарител са 60 години. Дима възприема ограничението за дискриминационно и смята, че възрастовата граница може да се вдигне на 65 години, стига кръводарителят да е здрав и жизнен. Медицинската практика обаче не допуска доброволно даване на кръв след 60-годишна възраст. Началникът на Отделението по трансфузионна хематология, както е истинското име на Кръводарителния център, д-р Яковчева уточнява, че в медицинските стандарти е фиксирано, че човек може да бъде кръводарител от 18 до 60-годишна възраст. След 60 години в организма на кръводарителя настъпват промени, които, влияят върху качеството на кръвта. Тя не може да се възстанови нито като количество, нито като качество, след едно такова кръводаряване. От кръводарителния център са благодарни на хора като Дима, които са помогнали на много други в нужда и са им дали шанс да живеят. Такива като Дима са единици, те нямат нищо общо с търговците на кръв, които искат тройна цена за банка кръв. Остава й удолетворението, че го е правила от любов към живота и че е имала сърце за болките на хората.
Автор и снимка: Валентина Караджова
