Руми Раденски: Да си доброволец означава да си готов да работиш без да очакваш каквато и да е полза, освен удовлетворението, че си полезен
Българката Румяна Раденска работи като доброволец в библиотеката на град Ориндж, щата Калифорния, разкри „Здраве да е“. Руми Раденски, както я наричат там, живее в САЩ от двадесет и пет години заедно със семейството си. Повод за публикацията за нея на сайта „Здраве да е“, е снимка във Фейсбук, на която Руми е с грамота за безвъзмездна работа като библиотекар и педагог. Връчва ѝ я лично кметицата на град Ориндж, Тереза Смит, като благодарност за работата ѝ през 2014-а.
От 2007 година съм доброволец в библиотеката в нашия град. Отначало бях на бюро „Добре дошли”близо до входа, където читателите получават първоначална информация, например как да си направят читателски карти, разказва Руми. По-късно тя продължава безвъзмездно да работи в Отдела за местна история на библиотеката, където се съхраняват много материали за историята на Ориндж. Хората търсят най-вече информация за историята на къщите в чертите на стария град, годишните албуми на гимназиите в града, материали за образуването на нашето селище, казва тя. Освен в градската библиотека, Румяна е доброволка и в един от клоновете ѝ, където има безплатна занималня за деца. Така ѝ се събират близо четири часа седмично безвъзмездна работа и на двете места: в Отдела за местна история и в детската занималня.
За да си доброволец се искат няколко неща: първо, да имаш свободно време, второ, да харесваш и обичаш мястото, където искаш да си доброволец, и трето, да си готов да работиш без да очакваш каквато и да е полза, освен удовлетворението, което ти носи факта, че си полезен, казва Руми Раденски. Добавя, че не е единствената и че като доброволци в библиотеката работят над 200 възрастни и 217 ученици от 16 до 18 години. Но други българи доброволци в нашата библиотека няма. Може би има в нашата община, но не ги познавам. Повечето българи в общината Ориндж са по-млади, работят много и отглеждат децата си, казва Руми.
Всъщност в семейството на Руми има още един доброволец, дъщеря ѝ Яна, която вече шеста година спасява хора като доброволец към планинската спасителна служба в община на североизток от Сиатъл. Яна е доброволка още от гимназията, през 90-те години, когато с нейни съученици и приятели участва в строеж на къщи за бедни хора. Работата на младежите е по една от най-големите програми за доброволци – Habitat for humanity (Местообитаване на човечеството), уточнява Руми. След като завършва висшето си образование, дъщеря й се премества да живее в района на Сиатъл, тъй като обича планината. Там отначало участва като доброволец в ремонтирането на планински пътеки. По-късно се свързва с планинската спасителна служба в общината Снохомиш (на североизток от Сиатъл), където я обучават в основните правила на планинското спасяване. Постепенно преминава към хеликоптерния спасителен отряд. Участва и в спасителната група, която помага на хора, жертви на бедствия и нещастни случаи, случили се реки в района. От няколко години Яна поддържа уеб-страницата с курсовете за планинските спасители в общината, като координира тренировките и обучението. Освен това преподава и някои специализирани курсове в програмата за спасители. Доброволците в планинската спасителна служба се обучават (и опитни и начинаещи) два пъти в седмицата, за да бъдат винаги готови да помогнат в случай на нужда. А поради планинския характер на тяхната област, такива случаи са много, разказва майката.
Яна и другарите ѝ са спасили десетки хора. Руми припомня бедствие през март 2014-а, когато свлачище, предизвикано от проливни дъждове в Осо, щата Вашингтон, затрупва много къщи и отнема живота на 43-ма човека.Точно в този момент отрядът на Яна е на обучение в базата и буквално за минути излита към мястото на катастрофата. Хеликоптерът им е първият там и успява да спаси девет души, продължава разказа си Руми.
Румяна Раденска заминава със семейството си за Щатите през август 1990 година, след като съпругът ѝ Атанас Раденски получава едногодишна работа в университет в Масачузетс. Той е професор по компютърни науки и сега преподава в университета Чапман в Ориндж, Калифорния.
Руми завършва магистратура по Библиотечни и информационни науки в университета в Северна Каролина през 1998 г. Работила е в библиотеката на университета Уейк Форест и в библиотеката на конгреса във Вашингтон. След преместването на семейството в Калифорния, започва работа като библиотекар на повикване в библиотеката на Ориндж, където по-късно става доброволец. Бибилиотекар на повикване означава да замества срещу заплащане болен или излязъл в отпуск колега. Замествам в бюро „Справки“ в различните отдели – детски, юношески и за възрастни, казва тя. Като библиотекар на повикване работи единадесет години. Преди това е работила на пълен работен ден, но се налага да напусне, за да се връща в родния Русе и да се грижа за майка си, след смъртта на баща си и сестра си.
Извън работата в библиотеката, Руми обича да си почива сред природата, да прави леки упражнения, вариант на йога, да посещава симфонични концерти и опера и да плете на една кука. Казва, че плетенето не само я разтоварва, но и носи удовлетворение, тъй като вижда резултата от своя труд.
Двамата със съпруга си са запалени планинари и често ходят на екскурзии в Юта и Аризона. Там природата е изключителна с червените скали и каньони, които се простират на огромна, неизбродима площ, разказва Руми. Добавя, че местното индианско население е нарекло Големия Каньон „обърнатата планина“. И наистина е така, защото от брега на каньона, до дъното, при реката Колорадо, денивелацията е 1371 метра. Руми е документирала един такъв момент по време на двудневна семейна екскурзия до Големия Каньон, която предостави на сайта „Здраве да е“.
За мен Америка е нов и много различен свят от този, който познавах преди да дойда тук. Изследвам тази страна вече 25 години. Природата е неповторима, особено в Западните щати: Калифорния, Орегон, Вашингтон, Монтана, Юта, Аризона. Червените каньони и безбройните скални образувания в огромното Колорадско плато, което обхваща голяма част от Южна Юта и Северна Аризона, са една неизчерпаема красота, казва Руми Раденски.
