Срещу зимната депресия – светлина и приятни хора

Проф. Вихра Миланова: Търсете медицинска помощ, ако това състояние продължи над 10 дни

Зимната депресия най-често се появява през януари и февруари и се характеризира с по-ниска себеоценка, по-голяма сънливост, увеличаване на апетита, а също с отпадналост и намалена работоспособност. Повече светлина, разходки и срещи с приятни хора срещу това състояние препоръчва проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрията към Александровска болница в столицата и национален конслутант по психиатрия.
Депресивни разстройства са имали много известни хора по света. Сред тях са актьорите Антъни Хопкинс, Харисън Форд и Джесика Ланг, музикантът Елтън Джон, както и съпругата на президента Джордж Буш – Барбара Буш, обясни още проф. Миланова. 72 % или по-голямата част от хората с психични проблеми са писателите, цитира статистиката проф. Миланова. В тази тъжна класация на второ място са художниците, следвани от политиците, интелектуалците, композиторите и научните работници.
Сезонната депресия засяга около 5 % от българите, като съотношението мъже- жени е 1 към 5, уточнява националният консултант по психиатрия. Според науката причина за това състояние на организма е липсата на достатъчно светлина през тези месеци на годината.
За да се избягват тези неприятни психически състояния, проф. Миланова препоръчва излагане на светлина поне по 2 часа. Така се стимулира целият кръг от хормони и се произвеждат необходимите вещества, които да ни поддържат в добра кондиция. Положителните емоции, приятните срещи, честото себенаграждаване също имат антидепресивна роля. Специално за жените е добра и шопинг терапията.
Проф. Миланова предупреждава, че ако зимната депресия продължава над 10 дни и пречи да изпълняваме ежедневние си задължения, консултацията с лекар е препоръчителна. Тя е наложителна, ако тези състояния ежегодно се повтарят.
В момента в псиатричната клиника на Александровска болница има много пациенти с потиснато настроение, с проблеми с алкохола и лекарствата, заяви нейният началник. Най-често в основата на подобни прояви се крие депресивно разстройство, което за съжаление обикновено хората предоляват с алкохол или лекарства, отбелязва проф. Миланова. С такова самолечение обаче неусетно се стига до алкохолна или медикаментозна зависимост.
Между 30 и 40 на сто от българите имат някакво психично разстройство, твърди националният консултант по психиатрия. В повечето от случаите не става въпрос за психични болести, но проблемът е, че подобни разстройства вече се наблюдават и при подрастващите, тъй като възрастовата граница е спаднала драстично. Пада долната граница, много деца страдат от агресивни прояви, правят престъпления, което показва нуждата от детски психиатри и психолози. Проф. Миланова съветва родителите на уязвимите деца незабавно да потърсят квалифицирана помощ, а учителите и възпитателите да не остават несъпричастни.

Малка част от българите с психични заболявания търсят навреме медицинска помощ и следват стриктно предписаното лечение, посочва проф. Миланова. Най-често това се дължи на факта, че те не признават, че имат заболяване, което е и симптом на болестта. Шефът на психиатрията в Александровска болница дава за пример болните от шизофрения, които най-често търсят помощ от 3 до 5 години след отключване на заболяването. Тъй като шизофренията е болест на младата възраст, близките обикновено не могат да разграничат кое е израз на развитието на младежа и кое болест. Проф. Миланова посочва обаче, че независимо кога се постави диагнозата, по-важно е след това веднага да се започне с медикаментозно лечение и лекарствата да се взимат редовно. Така шизофренците могат да бъдат интегрирани в обществото.

Източник: Дарик радио, „Най-добрите лекари“