Непознатият художник Станчо Станчев

Юбилейната изложба по повод 75-годишнината разкри безспорните качества на Станчо Станчев като живописец

Три години след като ни напусна, в годината на своя юбилей, художникът Станчо Станчев не само напомни за себе си, но и ни накара да осъзнаем, че не сме го познавали като автор. Изложбата по повод 75-годишнината от рождението на живописеца, организирана от съпругата, Гинка Станчева, затвърди това усешане. Приживе недооценен, поради скромния си характер и почти маргинално присъствие в шумния художествен живот, след кончината си художникът показа по категоричен начин качествата си на живописец. В този смисъл изложбата му, подредена в малката зала на „Борисова“ 6, изненада всички.

Петдесет платна: пейзажи и натюрморти с цветя, както и малка част фигурални композиции, рисувани през последните две десетилетия, стояха безмълвни и с достойнство в залата. В експозицията се открояват зимните пейзажи от Русе, запечатали спомена за любими сгради и улици. Натюрмортите с цветя и плодове са другата силна страна на автора. Рози, лалета, божури, хризантеми, цъфнали клонки, всичко е очаровало Станчо Станчев. Жена му признава, че като учителка често се е връщала с цветя вкъщи, които художникът не пропускал да нарисува. Тя е и първият му критик, на когото показва всяко завършено платно. Най-добрата част от тези картини сега греят в залата, будейки възхищение и желание за притежание у зрителите.
Станчо Станчев е от художниците, които не шумят около себе си. Приятелите му обаче го познават като човек със собствена позиция, която ревностно отстоява. Чете много за изкуството, а през последните години буквално потъва в интернет, за да гледа сайтове за художници. Съпругата му казва, че след смъртта му е открила бележник, в който си е записвал подробно какво е открил в интернет и кои са художниците, които са го впечатлили. Високо цени руската класическа живопис и нейните представители, но така също се прехласва по изкуството на съвременни майстори от Европа и Америка. Чрез интернет, постоянно обогатява познанията си, свързани с технологията на живописта и техниката на рисуване, добавя Гинка Станчева.
Станчо Станчев завършва живопис във Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет и веднага след дипломирането си започва да учителства в Русе. Така минават близо 37 години преподавателска практика в СОУ „Христо Ботев“, където се пенсионира. Успоредно с работата, успява да намира време и за себе си като творец. Основно разчита на ученическите ваканции и на почивните дни, за да рисува. Участва в традиционните годишни изложби на русенските художници, в ежегодните национални изложби на художниците-преподаватели, както и в други общи художествени изложби.

За съжаление не дочаква откриването на поредната си самостоятелна изложба, за която се готви три години, и си отива на 72-годишна възраст. Представяше си цялостната експозиция и мислено аранжираше платната в залата. Когато рисуваше, не разчиташе на импровизацията и спонтанния изказ, а внимателно подготвяше композициите си, спомня си съпругата. Работи от натура, като прави множество подготвителни скици и снимки. Така се раждат пейзажите със знакови за Русе сгради по централната улица „Александровска“, по улицата на която художникът живее, „Църковна независимост“, пейзажите от градската градина и парковете на Русе.
Три години след недочаканата изложба, съпругата на художника организира втора негова изложба, този път юбилейна, която в момента е аранжирана на „Борисова“ 6 и може да се види до края на юли. Макар и невидимо, авторът присъства чрез своите картини в залата, припомняйки ни латинската сентенция, че „животът е кратък, а изкуството вечно“.

Автор: Валя Караджова
Снимки: Огнян Жеков