В родните болници се използват три пъти повече антибиотици
Антибиотици да се вземат само в краен случай и то след микробиологично изследване. Това е съветът на специалистите. При хрема и суха кашлица не е необходимо да се употребяват силни медикаменти, предупреждават от Здравното министерство в Европейския ден на антибиотиците, чиято цел е да се намали ненужната им употреба.
Известно е, че след продължителен прием на тези препарати бактериите, срещу които те са насочени, стават все по-устойчиви, което от своя страна намалява ефективността им. Факт е обаче, че в болниците в страната се използват три пъти повече антибиотици, отколкото където и да е в Европа.
През последните 20 години се е появила само една-единствена нова група антибиотици. Експертите смятат, че причината е в липсата на инвеститорски интерес. Според Министерството на здравето имало само интерес към създаването на лекарства, които се пият цял живот. Въпреки това обаче не е пречка за родните болници антибиотици да се употребяват три пъти повече от средното за Европа.
Доц. Цветан Велинов и проф. Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести споделят, че в Европейския съюз 95% от антибиотиците се консумират извън болницата и 5% в болниците. В България 20% се консумират в болниците и 80% в къщи. Проблемът е, че в българските болници хигиенните неудачи, за жалост, се решават с антибиотици. Именно от там идват и проблемните резистентности.
Главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев е на мнение, че ефективността на антибиотиците не зависи от тяхната цена, тъй като силните антибиотици не са скъпите антибиотици.
„Първо, никакво самолечение. Второ, антибиотик само след изследване, което е доказало, че това, което лекуваме се влияе от антибиотика, а няма да го даваме просто така – за няма нищо. Трето, приемане на антибиотика така, както е изписан и толкова дълго, колкото е изписан, защото една от основните причини за резистентност е и това, че хората или прекъсват лечението, след като се почувстват малко по-добре, или самоволно намаляват дозите, решавайки, че всичко е ОК. По този начин даваме възможност на бактериите да привикнат с антибиотиците, а не да загинат“, допълва Кунчев.
Ако се ликвидират всички онкологични заболявания в света, средната продължителност на живота ще нарасне с година и половина, уточняват специалисти. За сравнение, ако се спре производството на всички антибиотици, същата тази продължителност ще намалее с 10 години, твърдят специалистите.
