Субпериосталните имплантати са особено подходящи при пациенти, които страдат от пародонтоза, казва оралният хирург
Д-р Христов, с какво субпериосталните имплантати превъзхождат обичайните?
-Наименованието „субпериостален“ означава „лежащ под периоста (надкостницата)“, което ще рече че конструкцията на този вид имплантати ляга плътно върху костта на челюстта и се покрива от венеца. Обикновено на 10-ия ден се махат конците и след още няколко дни толеранс се взема отпечатък за металокерамичен мост или за протеза. Хубавото е, че при тази техника и двата вида протези стоят неподвижно в устата на пациента, докато той говори или се храни. Тази стабилност, почти като при естествените зъби, се дължи на факта, че хром-кобалтовата конструкция ляга добре върху костта, а венецът я държи здраво към нея. Две са основните преимущества на субпериосталните пред обичайните имплантати – лечението е по-бързо, защото не се изчаква период на костна интеграция на имплантата, не е без значение и по-ниската цена на цялото лечение.
А какви са неговите минуси?
-Прилагам този метод от 1978 година до сега. Минусът му, ако изобщо може да се нарече минус, не е в самата технология и в самия имплантат. Човек всяка година губи 0,1 мм от костите си, т.н. физиологична атрофия. Лесно е да се изчисли, че след 5 – 10 години ще се яви 0.5 – 1 мм. „луфт“, разстояние от билото на костта, където първоначално плътно лежи имплантатът и така да се каже дъното на самия имплантат. Цялата конструкция имплантат – протеза започва да извършва микро движения, което води до отхвърлянето й. В практиката си съм забелязал, че това се случва по-често при частичните субпериостални имплантати, асоциирани с няколко естествени зъба посредством протезата, защото подвижността на имплантата води до разклащането им. Не така стои въпросът при тоталните субпериостални имплантати, които следват физиологичната атрофия, т.е. имплантатът и протезата върху него „потъват“ заедно с тази атрофия. Ето защо при тях успеваемостта е за значително по-дълъг период. Вече имам случай на по 30-ина години. Естествено всичко това е твърде индивидуално, тъй като и при частичните имплантати имам съпоставими резултати.
Друг минус, ако и той може да се нарече така, е неприемането на метода от страна на пациентите, защото се налагат две операции: при първата се оголва костта (разбира се, под местна анестезия), за да се вземе точен отпечатък за отливане на имплантата, а при втората той се поставя върху челюстта. Пациентът само като чуе думата операция и се отказва. Какво да кажем за две?! Но при съвременния подход по т.н. CAD/CAM технология операцията е само една и е някак си по-приемливо от страна на пациентите. Ето защо аз все още вярвам, че методът ще изживее своя „Ренесанс“.
Обяснете какво представлява CAD/CAM технологията и Вие прилагате ли я вече в своята практика?
-Австралиецът Фишер и колектив за пръв път през 1993 година са направили CAD/CAM субпериостален имплантат. CAD/CAM е абревиатура, която в превод означава компютърно асистиран дизайн и компютърно асистирано производство. Тази технология прилагам отпреди 6 години, като мои партньори са проф. Георги Тодоров и неговият асистент Явор Софронов от Техническия университет – София, където има много модерна лаборатория. До нашето запознанство те изработваха по тази технология само детайли за машиностроенето. Сега вече освен това правят моите имплантати, ставни протези и протези, прилагани в неврохирургията. При тази технология пациентът се изпраща първо на скенер /компютърен томограф/ на челюстите.
Какъв е срокът на годност на зъбните субпериостални имплантати?
– Както няма нищо вечно в природата, така и имплантатите не са вечни и това важи, както за субпериосталните, така и за обичайните. В имплантологичната наука обаче има общоприет срок за добър имплантат и той е минимум 5 години. ICOI – международна организация на имплантолозите е приела критерий, според който за добър имплантат се счита този, който е престоял функционално в устата на пациента 5 години. Разбира се, никой сериозен имплантолог не публикува като успех случай на 5 години. Когато започваме едно лечение, ако не можем да прогнозираме поне 10 години успех, то въобще не трябва да го започваме. На практика имплантологичните лечения с обичайни и субпериостални имплантати издържат функционално 20 – 30 и повече години, което е повече от успех.
Първият ваш пациент, комуто сте подарили не „ченета“, а имплантати по Вашата технология, е миньор от Сливен. Какво се случва днес с него, знаете ли?
-Той беше мой приятел, но вече не е между живите. Приживе се радваше двадесетина години на неподвижните зъбни протези върху моите имплантати.
Има ли заболявания, при които субпериосталните импланти не са подходящи, например при пародонтоза. Някакви странични ефекти?
-Пародонтозата не е противопоказание. Даже когато пародонтозни зъби се асоциират в обща конструкция с конвеционален или субпериостален имплантат, се укрепват за дълго време. С други думи върху тях се осъществява лечебен ефект.
Иначе съществуват общопознатите противопоказания въобще за хирургическа интервенция върху костите като диабет, злокачествени заболявания, заболявания на щитовидната жлеза и пр., които обаче с развитието на медицинската наука и фармакологията добиват условно значение. Имам предвид, че могат да бъдат контролирани и когато това е така, не представляват противопоказание за имплантиране. Вижте, имплантирането е така да се каже мини инвазивна хирургическа интервенция и при нея по-скоро противопоказанията са от местен характер като например лошата устна хигиена, тютюнопушенето и пр., въпреки, че и това е преодолимо. Един от героите в книгата ми пуши откакто се помни по 3 кутии цигари на ден, а имплантатите му стоят вече повече от 30 години. Този факт направо обърква понятията в медицината…Странични ефекти няма, тъй като материалите, от които се изработват имплантатите са доказано биологично поносими, особено титанът. При хром-кобалтовите сплави изискването е да не съдържат никел и берилий. И двата метала предизвикват тежки алергии и са канцерогенни.
Продължението на интервюто с оралния хирург д-р Христо Христов четете утре тук.
Габриела Стефанова
