Алтернативна спешна помощ по света
Мотори –линейки, яхнати от доброволци спасители, като стрели се промушват през трафика на голям град, за да се доберат по най-бързия начин до човек, който бере душа.
Не, това не е екшън филм, а реалност в градове като Йерусалим, Ню Йорк и на други места по света, а човекът, родил и реализирал тази идея, е Ели Биър, един от незабравимите лектори на миналогодишната конференция на ТED / Теchnology Entertainment and Design/. В раздела за медицина.
Не сте чували за ТЕD? TED е частна фондация, която популяризира ценни идеи, които имат силата да променят света.
Лекторите имат 18 минути, за да изложат по акрактивен начин новаторските си идеи. Сред хората, които вече са правили това, са Бил Клинтън, Ал Гор, Бил Гейтс, Салман Хан, основателите на „Гугъл” Лари Пейдж и Сергей Брин, нобелови лауреати, българинът политолог Иван Кръстев.
ТED е основана през 1984 година и в началото нейн акцент са технологиите и дизайнът, но кръгът от теми все повече се разширява. Днес ТЕD е собственост на „The Sapling Foundation” на Крис Андерсън, компютърен спец, бивш журналист и издател на списание.
Но да се върнем към моторите, линейките и евреина Ели Биър. Защо ви разказваме неговата история, ли? Много просто. Защото сме впечатлени от перфектната му и хуманна идея да спасява животи и от хъса, с който го прави.
У нас Спешната помощ е в трагично състояние, така че може би са ни нужни доброволци спасители като Ели Биър.
Едва 17-годишен и доброволец от курса по спешна помощ той организира своите първи ангели спасители от квартала. Както сам разказва, прави го, независимо че от фирмата за линейки се измисват на предложението му да се обаждат на момчетата, веднага щом наблизо някъде има някой, който се нуждае от първа помощ. Първоначално просто се снабдява с две радио станции, с които доброволците засичат повикванията.
Днес „United Hatzlah” използва смарт телефони и мотори-линейки, за да помага на нуждаещи се хора в близост до тях. Реагират за 3 минути. Миналата година са помогнали на 207 000 души в Израел. Идеята се разпространява в целия свят.
Ели израства в квартал на Йерусалим. Един петъчен следообед 6-годишното момоче и брат му се прибират от училище, когато автобус избухва пред очите им. Запалва се, има много ранени и жертви. Един възрастен мъж протяга към двете момчета ръце за помощ, но те са уплашени и избягват.
Ели обаче запомня тази случка и решава да стане лекар. 15-годишен се записва на на курс за спешна доболнична помощ. Две години работи в линейка. Забелязва, че реанимобилът невинаги може да пристигне навреме заради голямото разстояние и натоварения трафик.
Един ден се обаждат за 7-годишно дете, задавило се с хот-дог. Трафикът е ужасен и трябва да се пътува от единия до другия край на града. Пристигат след 20 минути, започват сърдечен масаж, а в това време от пресечката се появява лекар. Той обаче не може да направи нищо повече от това да обяви смъртта на момчето. Тогава Ели Биър осъзнава, че ако този лекар знаеше за инцидента 20 минути по-рано, детето щеше да е спасено.
Ето така се ражда у него идеята за доброволците с моторите- линейки, които при нужда само за няколко минути се явяват на помощ, водени от GPS навигация. Моторите не попадат в задръствания, могат да се промушат между колите и да се движат дори по тротарите. А при това действат в кварталите. Така се намалява времето за реакция.
По време на конференцията миналата година Ели Биър показва моторът-линейка. Той е снабден с дефибрилатор и всичко останало, което имат реанимобилите, единственото, което им липсва, е легло. Но идеята не е болните да се транспортират, а на място и навреме да бъдат стабилизирани, докато пристигне линейката. Доброволците не изземват функции на лекарите, просто им помагат да спасят повече човешки животи. Както обяснява Биър: „Ние просто запълваме дупката от обаждането до пристигането на линейката.”
Светкавичната реакция до 3 минути, постигната в Израел, той разказва, че се дължи на три неща: хилядите доброволци, на бързите мотори и на модерните GPS технологии. Най-важното, разбира се, са хората, които са готови веднага да зарежат каквото правят и да се отзоват до 3 минути, дори по пижами в 3 часа през нощта, ако жена е паднала в дома си и се нуждае от помощ.
Онова, което впечатлява в разказа на Ели Биър, е една много лична история, която обаче се превръща в уникален урок по толерантност и взаимопомощ.
Когато бащата на Ели получил инфаркт, първи се отзовал и го спасил не кой да е, а мюсюлманин от Източен Йерусалим. Той бил един от първите доброволци, които се записали в организацията на Биър в арабската част на града. За Ели всичко, което се случва, е невероятно- общностите, които понякога са на нож, сега си помагат, обединени от една голяма обща кауза – да спасят човешки живот, вместо да се разделят и мразят заради етнически или религиозни различия.
Проектът на Ели Биър все повeче набира скорост- вече се реализира в Панама и Бразилия, в Индия. Разпространен е сред еврейските общности в Ню Йорк, както в Австралия и Мексико.
Всичко, от което имам нужда, е партньор като мен малко луд и да има хъс и желание да спасява животи, казва пред TED Ели Биър. Той е категоричен, че идеята му може да се осъществи навсякъде, като се адаптира към местните условия. Разказва, че неговите доброволци са спасявали хора на 11 септември след атентата над Световния търговци център. Всички ние искаме да бъдем герои – трябва ни добра идея и мотивация, много дързост, казва в заключение Биър с надеждата да зарази и други с уникалната си кауза.
